Нереализиран проект на Артибаш - Алтай Туристический
В първите години на съветската власт през 1919-1922 г. Алтайският хидротехнически отдел започва проучвателни работи за използването на водноелектрическа енергия в реките на Алтай, и по-специално в Бия. Но в условията на онова време, във връзка с намесата на Колчак и Гражданската война, те не са завършени.
Туристически район: Езерото Телецкое
След като животът навлиза в мирен ход, Регионалният план на автономния регион Ойрот през онези години очертава редица насоки за индустриално развитие на региона: а) горски ресурси; б) животновъдни ресурси; в) строителни материали; г) минна промишленост.
Предвижда се да се създадат индустриални центрове в горното течение на Бия, по протежение на долния и средния Катун. И въз основа на използването на хидроенергия, индустриалните храсти ще бъдат свързани с Кузбас.
Разгледана е възможността за развитие на алуминиевата промишленост по реката. Бия с годишен капацитет до 30 хиляди тона, което също изискваше голямо количество електроенергия, която реките можеха да дадат.
През 1927 г. Енергийният център възобновява проучванията и открива воден пост близо до село Артибаш.
В работната хипотеза за р. Тогава Бия планира изграждането на осем хидравлични инсталации от устието на реката. Нени до езерото Телецкое.
Близо до извора на Бия близо до село Артибаш е планирано да се построи язовир с височина 14 м и ширина 550 м с ширина на реката 46 м. Според доклада на експедицията на Сибисполвод, цената на инсталацията е била значителна поради дълбокото поява на основните скали.
През 1929 г. е разработен проект, който предвижда изграждането на язовир в село Артибаш с височина 35 м и дължина 455 м, даващ мощност 50 000 kW с пълно регулиране на реката и по-нататък от селото. Артъбаш до с Турачак редица водноелектрически централи с обща мощност 300 000 kW.
През 1930 г. при извора на Бияблизо до село Артибаш са започнати геоложки проучвания, където е планирано главният язовир да регулира потока на езерото Телецкое. Тук бяха положени няколко кладенци по бреговете и по протежение на заливната низина, а също така бяха извършени ями.
Един от кладенците на сушата беше доведен до дълбочина 60 м. Освен това бяха проведени експерименти за определяне на коефициентите на филтрация.
През 1933 г. е изготвен схематичен проект за използване на горната част на Бия в два варианта. Първият вариант или схема е изграден въз основа на предположението за благоприятни геоложки условия и следователно височината на язовира е ограничена само от икономически и топографски условия.
За втория вариант на схемата се приемат най-лошите геоложки условия, височината на дигата е намалена до 20 m, а отклонителните съоръжения са значително удължени.
Според първата схема горният участък на реката в продължение на 45 км се използва на три етапа. При извора на Бия, близо до село Артъбаш, е трябвало да се изгради язовир от каменен насип с височина 35 м. Хидротехническата инсталация ще бъде разположена на левия бряг, близо до язовира. Язовир Артибаш не само ще регулира водното течение, но и ще създаде натиск, използван директно ...
Според втората схема на използване на горния язовир при село Артъбаш той е свален до 25 м и ще бъде предназначен единствено за регулиране на оттока.
За съжаление или може би за щастие този проект остана на хартия и не беше реализиран. Източникът на Бия остана в оригиналния си вид.