Някои икономически аспекти на развитието на енергетиката в България
Историята на развитието на енергетиката и нейното съвременно състояние. Кратък исторически преглед на развитието на термодинамиката. Оценка на влиянието на икономиката върху енергийния сектор в България. Анализ на принципите на тарифообразуване, отразяващи технологията на производство на енергия.
Изпратете добрата си работа в базата знания е лесно. Използвайте формата по-долу
Студенти, докторанти, млади учени, които използват базата от знания в обучението и работата си, ще ви бъдат много благодарни.
Публикувано наhttp://www.allbest.ru/
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА България
Федерална агенция за образование
Държавна образователна институция за висше професионално образование "Новосибирски държавен технически университет"
на тема "Някои икономически аспекти на развитието на енергетиката в България"
Проверен от проф. Щинников П.А.
Изпълнено от: студент Дружинин Д.В.
Обект на изследване на тази работа е енергетиката на България.
Предмет на изследването са икономическите аспекти на енергийния сектор в България.
Целта на изследването е да се определи влиянието на икономиката и нейната роля в съвременната енергетика на България.
Въз основа на материалите на „Енергийната стратегия”[1] в работата са разгледани някои икономически аспекти на развитието на енергийния сектор в България на съвременния етап.
Говорейки за икономически аспекти, трябва да се отбележи, че това понятие е много широко. Той обхваща цял набор от въпроси, свързани с ефективност, енергоспестяване, особености на експлоатация и ремонт на инсталации и мрежи, износване, инвестиции в този сектор и много други.
И е очевидно, че е необходим някакъв набор от правила, документ, който да систематизира и да определи посоката в развитието на съвременната енергетика. У нас такиваима документ – енергийната стратегия на България до 2030г. Целта на тази стратегия е да увеличи максимално ефективното използване на природните енергийни ресурси за устойчивия растеж на българската икономика, както и да подобри качеството на живот на населението на страната и да подпомогне укрепването на външноикономическата й позиция.
Този документ определя основните приоритети на индустрията, както и механизмите на държавната енергийна политика и разкрива икономическите аспекти на някои основни енергийни блокове, които включват: амортизация, себестойност, тарифиране, безопасност, алтернативни източници, инвестиции, екология, интеграция на енергийни системи и някои други.
Една от характеристиките днес е, че нивото на познания на енергийните икономисти не им позволява да разберат същността и необходимостта от прилагане на принципа на непрекъснатостта на производството и потреблението на енергия с цел намаляване на енергоемкостта на БВП. И това не ни позволява да формулираме принципи за формиране на тарифи, които отразяват технологията на производство на енергия. От своя страна за технолозите е невъзможно да разберат противоречивата „пазарно регулирана” законодателна и нормативна документация.
Енергийните регулатори, които определят тарифната политика на българската енергетика, често използват само PR акции, набор от коректни уверения, препоръки от глобален характер, а не ясни решения по конкретни въпроси, които носят отговорност за тяхното приемане. Те често се позовават на технологичната изостаналост на домашното оборудване. Да, старата технология трябва да се смени своевременно, но това е не повече от 20% от успеха. Основно нарастването на енергийната интензивност се определя от неефективното управление на регулираната икономика.
Най-характерните черти на съвременния етап от развитието на българската икономика са:
1. Увеличаване дела на преработвателните предприятия в общия обем на произведената в България продукция чрез въвеждане на нови енергоемки технологични процеси в тези предприятия.
2. Значително увеличение на дела на цената на електроенергията в общите производствени разходи на промишлените предприятия, което води до необходимостта потребителите да търсят нови възможности за електро- и топлоснабдяване на своите предприятия.
3 Прекомерна износеност на основното оборудване на повечето електрически централи и електрически мрежи, включени в единната енергийна система и липса на необходимите финансови средства на собствениците за ремонт или подмяна на това оборудване.
4. Голям недостиг на електроенергия в много индустриални райони на България и продължителни прекъсвания на електроснабдяването на потребителите на различни промишлени и селскостопански обекти.
5. Липсата на резервни (аварийни) източници на електроенергия за повечето предприятия, работещи с високорискови технологични процеси, които в случай на прекъсване на захранването от външна енергийна система могат безопасно да спрат технологичния процес или да спрат технологичния процес с минимални щети за предприятието.
Основните задачи пред енергетиката днес са много значими за страната. Те могат да бъдат формулирани по следния начин: Първо, говорим за глобална модернизация и прехвърляне на индустрията на ново технологично ниво, основано на разработването (лицензирано развитие) и внедряването на нови енергийни технологии. Второ, повишаване на икономическата и енергийната ефективност въз основа на оптималната комбинация от големи опорни съоръжения за генериране и електрическа мрежа и разпределени енергийни източници със средна и малка мощност в близост до потребителите на базата на местнигорива и възобновяеми енергийни източници. На трето място, трансформацията и развитието на УЕС на България на базата на интелигентни електрически мрежи за променлив и постоянен ток, завършване на интеграцията на европейската, сибирската и далекоизточната енергийни системи и подобряване на управлението при извънредни ситуации. Четвърто, намаляване на негативното въздействие на електроенергетиката върху околната среда.
Основните показатели за конкурентоспособна и ефективна електроенергийна индустрия вече са определени: това е увеличаване на дела на водноелектрическите централи, атомните електроцентрали и възобновяемите енергийни източници до 38%, увеличаване на средната ефективност на топлоелектрическите централи до 41% и за топлоелектрическите централи, работещи на въглища и газ до 53%, както и намаляване на нивото на загубите в електрическите мрежи до 8%. Всички поставени задачи трябва да бъдат постигнати при условие, че се задържи ръстът на тарифите на електроенергията (не трябва да надхвърлят 9 ст./кВтч по цени от 2009 г.).
Трябва да се отбележат още два фактора за развитие на енергетиката. Първият е развитието на алтернативната енергетика, което предполага по-широко използване на възобновяеми енергийни източници и използване на съвременни ефективни технологии за производство на електрическа и топлинна енергия. Използването на възобновяеми енергийни източници, тяхното активно внедряване в живота става все по-сериозно всяка година.
Делът на алтернативните източници в производството на енергия в България до 2030 г. трябва да бъде 4,5%.
Второто е геоложките условия, слабо населените райони, отдалечеността от индустриални и индустриални центрове. В тези условия е необходимо да се осигури индивидуален план за развитие на енергетиката. Пример за това е Камчатка.
Геоложки условия. Камчатка и Курилските острови са вулканична зона с голям брой гейзери и потенциал за геотермална енергия. В територията Камчатка има 12 находища на термални итермални води;
Отдалеченост. Полуостров Камчатка с Курилската островна дъга в северната част на българския Далечен изток е далеч от източници на традиционни енергийни носители, развитието на горивно-енергийния комплекс за сметка на местни ресурси означава значителни икономии на средства, които няма да се изразходват за доставка на енергийни суровини;
Слабо населен: населението на полуостров Камчатка е 345 хиляди души. Това улеснява осигуряването на енергия от местни източници.
Геотермалния потенциал на Камчатка все още не е използван достатъчно. Сега в България има няколко геотермални електроцентрали (ГеоТЕЦ), всички разположени в Камчатско-Курилската зона. Това са ГеоТЕЦ Верхне-Мутновская, Мутновская, Менделеевская, Океанская, Паужецкая. Техните мощности са от няколко до няколко десетки MW, а в енергийния баланс на страната те заемат общо стотни от процента.
Като цяло проблемът на енергетиката е в мащаба на протичащите процеси. Изхвърлянето на стари енергийни фондове ще бъде много масово през следващото десетилетие. Всъщност след 10-12 години всички те трябва да се провалят. За да ги замени, обемът на инвестициите в енергетиката трябва да надхвърли десет пъти дори съветското ниво на инвестиции в тази индустрия, да не говорим за сегашното.
Привличането на инвестиции в тези проекти днес е стратегическа задача за всички нива на управление.
енергийна икономика термодинамика
Обобщавайки тази работа, можем да заключим, че енергийният сектор изисква висок контрол от страна на държавата и разпределяне на големи финансови ресурси за развитието на нови алтернативни видове енергия.
Сегашното състояние на нещата в енергетиката не може да се нарече благоприятно. Опитът и постиженията от минали години губят своята актуалности се износват. Необходимо е спешно да се вземат мерки за развитие и изграждане на нови енергийни източници.
Енергийният сектор има огромен потенциал за подобряване на енергийната ефективност. Ето защо през 21 век иновациите в енергетиката се превръщат в обща, глобална тенденция. Днес всяка държава трябва да търси най-рентабилните и ефективни начини за развитие, често - да прави компромис между енергийната ефективност и икономическата осъществимост. Всеки случай има своята специфика, зависеща от много фактори. Едно е сигурно: през следващите десетилетия енергетиката на България ще се промени до неузнаваемост.
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Енергийна стратегия на България за периода до 2030 г., http://minenergo.gov.ru/activity/energostrategy
Хоствано на Allbest.ru
Подобни документи
Текущото състояние на световната енергетика. Насоки на енергийната политика на Република Беларус. Оценка на ефективността на въвеждането на ядрени енергийни източници в Беларус. Спестяване на електрическа, топлинна енергия в ежедневието. Характеристики на луминесцентни лампи.
Състоянието на ядрената енергетика. Характеристики на разполагането на ядрена енергия. Дългосрочни прогнози. Оценка на потенциалните възможности на ядрената енергия. Двуетапно развитие на ядрената енергетика. Дългосрочни прогнози. Варианти на структурата на ядрената енергетика.
Историята на развитието на енергетиката като наука, обща и вторична енергия, понятието "енергия", начини за решаване на енергийни проблеми. Електроенергетиката като самостоятелен отрасъл. Технологии, използвани в процеса на получаване, пренос и използване на енергия.
Геотермална енергия и нейното използване. Приложение на хидроенергийните ресурси. Обещаващи технологии за слънчева енергия. Принципът на действие на вятърните турбини. Вълнова енергия итечения. Състояние и перспективи за развитие на алтернативната енергетика в България.
Слънчева енергия. Историята на развитието на слънчевата енергия. Методи за производство на електроенергия и топлина от слънчева радиация. Предимства и недостатъци на използването на слънчева енергия. Видове фотоволтаични клетки. Слънчеви енергийни технологии.
Използване на енергията на естественото движение: течения, водни маси в канални водни течения и приливни движения. Енергийна индустрия, която използва ядрена енергия за електрификация и отопление. Производство на енергия чрез слънчеви електроцентрали.
Теоретични аспекти на ентропията, енергията и енергията, разновидности на енергията и ентропията. Роля във физичните процеси и науката. Характеристики на термодинамиката на неравновесните процеси. Приносът на И. Пригожин в развитието на термодинамиката, значение за съвременната наука.
Създаване на институционална база в арабските страни. Инвестиционни възможности за развитие на възобновяема енергия. Стратегическо планиране за развитие на възобновяеми енергийни източници в Близкия изток. Стратегии за развитие на ядрената енергетика.