Някои размишления върху дастана на Абдурахман Джами „Лейли и Меджнун“, статия в списанието
Библиографско описание:
Любовта е най-красивата легенда, любовта е най-сладката мелодия.
Един от факторите, които прославят човек, обогатяват неговия духовен свят, правят го достоен за човешка степен, са чувствата на любов и преданост. Където има любов, няма място за зли дела; любящото сърце е склонно само към добри дела. Затова божествената любов към Аллах се възпяваше в източната литература. Един от тези поети в ориенталската литература, спечелил слава с творбите си на тема любов, е Мавлана Абдурахман Джами.
Абдурахман Джами пише няколко творби на любовна тема: „Юсуф и Зулейха“, „Саламон и Абсол“, „Лейли и Меджнун“. Но дастанът "Лейли и Меджнун" заема отделна позиция в тази поредица. Обръщайки внимание на времето на създаване на този дастан, разбираме, че Джами го е създал в напреднала възраст. Затова въведението в творбата започва с темата за старейшината. По време на създаването на дастана поетът не крие възрастта си:
Keksalik g'amidan qorayib kunim,
Keksalik g'amidan qorayib kunim,
Oh, desam, samoni qoplar tutunim… [1, 8]
Поетът изразява основната позиция на темата за любовта в творбата, както следва:
Ishq tufayli odam odam bo'lg'usi,
Ishq tufayli do'stlar hamdam bo'lg'usi. [1, 11]
С тези редове поетът твърди, че ако човек не гори в огъня на любовта, той не е човек. Говорейки за целта на създаването на своята работа, Джами отбелязва, че преди това е създал дастана „Юсуф и Зулейха“, който беше много добре приет от хората. Но поетът казва, че още не е утолил жаждата си в градината на любовта и птицата на душата му търси заместник и тази птица в крайна сметка избира Меджнун.Тук той също казва, че двама ментори вече са писали по темата за любовта преди него:
Ganjaning ganjidan u sochdi gavhar,
Va Hinddan to'tidek bu sochdi shakar. [1, 11]
Авторът пише, че след като тръгва по пътека на кобила за двама наставници-поети, той моли Аллах да му даде виното на безсмъртието. След това, в традиционната форма, той иска вино от иконома. След това има спомени за Навои, за когото казва, че умеел да лекува души с мелодия. След това следват основните глави на дастана.
Основната разлика на тази работа от произведенията на други хамсаписти от източната литература е, че тя не съдържа описание на страданията на лидера на Омирийците от отсъствието на децата му. Напротив, Каис е представен като последното дете на вожда. Всъщност във всеки дастан „Лейли и Меджнун“, създаден преди този дастан, персонажът Каис е представен като дългоочакваното дете на лидера.
Образът на Каис, създаден в творчеството на Джами, е представен много поетично: на четиринадесет години той беше красив като млада луна, високото му светло чело, обрамчено от черни кичури коса, гъсти вежди, очаровани от един поглед към него.
Sevgidan yaralsa kimning tuproqg‘i,
Ko'ngil lavhasiga bo'lar ishq dog'i. [1, 16]
Качествата на Меджнун, предадени на Каис в тази творба, са описани по особен начин - отбелязва се, че още преди да срещне Лейли, Каис обръща внимание на красивите момичета. Затова хората го наричат Меджнун. Творбата разказва как Кайс, след като премина много препятствия, срещна жена на име Карима по пътя си. Тази среща има много силен ефект върху Меджнун. Но по време на разговора на Каис с Карима се случва нещо неочаквано – странен човек ги приближава отдалеч и робите на Карима тичат с писъци към него. Кайсзапочва да разбира, че истинската вярност е насочена само към Аллах и си казва:
Bavafo yorlardan kechib ey ko'ngul,
Hijron burchagida yashashga ko'ngil. [1, 20]
С този епизод Джами за пореден път показва, че истинската любов може да бъде насочена само към Аллах. След това Кайс-Меджнун започва да търси истинската любов и той чува този символ на любовта в описанието на Лейля. За да се увери в това и да я види, той отива при нейното племе и веднага се влюбва в нея. Лейла също се влюбва в него. Всяка вечер Меджнун копнее за среща, стреми се към нея, прекарва нощите на раздяла без сън. Един ден, уморен от раздялата с Лейла, Кайс сяда на камила и се приготвя да тръгне. Но на камилата е останало малко и тя дори не иска да мръдне от лагера. Меджнун усеща мъката й, разбира скръбта й:
Bolasini qo‘msab joni uzular…
Yaxshisi men undan qilmasdan gina
Har kim o‘z yo‘lida ketsin jimgina… [1, 30]
Каис пуска камилата си и тръгва към Лейла. С това Джами искаше да каже, че само душа, която е изпитала мъката на раздялата, може да разбере тъгата от раздялата.
- Абдурахмон Джоми. Layli va Majnun (Olimjon Bo'riyev tarjimasi). T.: G'afur G'ulom nomidagi Adabiyot va san'at nashriyoti, 1989.