Няма значение, Поезия и проза

И отново песен! Хора! Все още имаме проблеми с помещенията. Така че все още е трудно да запишем нещо.

Не знам какъв трябва да бъда. Защо съм тук. И кой бях вчера. Зората се опитва да убие. Тук ми е тъжно. И къде е тя? Моето измачкано легло. Отново сама. Не искам. Навън пак вали сняг. Писна ми да гледам. Отново се лекувам.

Пейте. Остава ми точно един час да бъда с вас. Наистина искам да те убия... Чакай. Сега можете да станете Други. Въпреки че отдавна не ти пука... Няма значение...Само аз съм...

Не си спомням. Как беше. Къде те намерих. Къде си сега. Първо ти ме уби. След това пак ме уби. Хиляда пъти. Не искам да те държа. Помниш всичко. Помня повече. Няма да се втурнеш да ме спасяваш. Най-важното за мен е да не умра през нощта.

Не му обръщайте внимание. Вече мога да дишам по-лесно. Дано ти е по-лесно. Да се разпръснем. Всеки по свой начин. Иди и живей. Пролетта е на път. Нищо не се случи. Съжалявам. Ние сме хора. Не плачи тук. Нека просто го забравим. Не можеш с мен. И ми е трудно с теб. Но си прекарахме страхотно. НО моят свят е различен. А сега да тръгваме. И моля те, не поглеждай назад. Не искам очите да се срещат.