Номадство. Номадски тип производство
Историята на номадския свят, като цяло, обхваща около три хилядолетия: от появата на скитите през 8 век пр.н.е. и до момента. Учени като L.S. Василиев има 3 типа номадска цивилизация: Кидан - когато номадско племе се формира в покрайнините на могъща империя, то заимства много от нея, но се стреми да запази самобитността си; Тюркски - когато номадите постоянно променят местообитанията си, нахлуват в зоната на земеделците и ги подчиняват; Монголски - когато се създава държава под външно влияние, което нахлува в зоната на фермерите, подчинявайки техните държави един по един, но опитвайки се да запази своята оригиналност.
Номадският (номадски) тип икономика има следните специфични характеристики. Развива се в условия на рязко континентален климат, ниска наличност на атмосферни валежи (до 200 mm годишно) и други водни ресурси. Такива райони се наричат сухи зони. Плътността на населението на номадските народи варира от 0,5 до 2 души. за един кв. км. Този дисперсен (разпръснат) тип селище се дължи на основния екосистемен принцип на номадизма - точно (симетрично) съответствие между броя на добитъка, принадлежащ на номад, и природните водни и фуражни ресурси - и допринася за разпръскването на собствеността в пространството; организираните миграции с цел осигуряване на паша на животните през цялата година са били под формата на миграции през зимни, пролетни, летни и есенни пасища.
Както Е.И. Кичанов, растежът на номадската икономика не може да следва пътя на интензификация и концентрация, тъй като води до „прекомерна паша“ - увеличаване на натоварването върху пасищата, което води до намаляване на производителността на тревните насаждения. Принципът е и разпоредбата, че номадският тип производство на икономиката не може да бъде неограничен.екстензивен - като цяло той беше много ограничен в движението и различните видове миграции и се основаваше предимно на разумното използване на продуктивните качества на различни видове добитък.
Характеристика на проявлението на номадската култура е, че първоначално може да се нарече култура на конско желязо. Сегашното състояние на археологическия материал позволява с по-голяма или по-малка точност да се проследи появата на номадска култура в два региона на Евразия, отдалечени един от друг на голямо разстояние, а именно: в степите на Западна Евразия (т.е. Днепър, Черно море и Азов) и след това в Алтай. И в двата района археологическият слой на номадската желязна култура покрива отлагания на заседнали или полузаседнали култури.
Културата на номадските общества трябва да се изучава в нейното единство и цялост. Това единство и цялост в някои отношения е толкова поразително, че позволява на някои изследователи да тълкуват например скитските обичаи въз основа на монголски материал от 13 век сл. Хр. Разбира се, етнологическата обосновка на подобни сравнения е съмнителна. Хронологически скитският материал е разделен от монголския с поне 15 века. Тези сравнения са обосновани от културно-историческото единство и цялост на номадския свят.
По-специално, номадският свят е пропит с култа към военната мощ. Само този, който е доказал своите военни качества, е пълноправен член на обществото. Черепите на убитите врагове служат като скъпоценен трофей и се довършват в банкетни купи. Този обичай, удостоверен за печенегите (черепа на Святослав), е посочен и от китайските хроники за хуните от източноевразийските степи и от Херодот за скитите. „Придружаващи погребения“, характерни за номадския свят (т.е. погребение със съпругата на лидера и слугите), може да сав сравнение с култа към верността, който е една от основите на номадския живот. Култът към верността е крайъгълният камък в мирогледа на Чингис хан и същият култ, под формата на специални ритуали, съпътстващи побратимяването и клетвата, е еднакво засвидетелстван за най-древните номадски периоди на западноевразийските и източноевразийските степи. Без лидер жена и слуги не трябва да зачеват живот.
Също така е много важно да се изучава номадският свят в неговото „местно развитие“. Последното може да се определи като комбинация от степ и тревиста пустиня. Най-голямата, не само в Евразия, но и в целия свят, непрекъсната ивица от райони, удобни за номадски скотовъдци, е северната ивица тревисти пустини и района на тревисти степи, прилежащи към тях от север и запад. Такива области се простират почти непрекъснато от платото Ордос до района на Черно море.
В хода на историята от древността до наши дни тази територия е била един вид слой между заседнали държавни образувания. От това следва, че номадският свят е "средният" свят. Освен това средната позиция го тласна да изпълнява свързваща роля. В исторически смисъл "правоъгълникът на евразийските степи" е, така да се каже, Средиземно море от континентални пространства.
Огромна глава от световната история е военната история на номадите. Тази история е забележителна с факта, че числено малки групи номади постигнаха най-големите военни успехи. Например, цялото население на хунското царство не надвишава населението на няколко китайски области, но тази шепа (организирана на базата на номадски начин на живот) държеше китайската империя на разстояние и понякога постигаше политическо предимство над нея. Такива са били числените съотношения на номадските и маргиналните държави в монголската епоха.
Номадският свят трябва да се разглежда като нещо течно. През дългите векове история, видими за нас, номадските вълни бият почти изключително в една и съща посока. Няколко народа напускат Манджурия на запад (към източноевразийските степи). Никой от тези народи обаче не е проникнал по-далеч на запад от степите на Средна Евразия (т.нар. каракитайци достигат тези степи през 12 век). От друга страна, степите на Източна Евразия през историята, поне два пъти, са били отправна точка на движение, достигнало Европа. Имаме предвид кампаниите на хуните и монголите.
Въпреки това хунското движение от 2-5 век сл. н. е. трябва да се разграничава по характер от монголското движение от 13 век. Необходимо е да се отдели завоевание-експанзия от завоевание-миграция. В първия случай завоевателят не изоставя основата, от която първоначално е тръгнал; той разширява владенията си, без да се отказва от предишните. Във втория случай първоначалната база е била изоставена от завоевателя. Често самото завладяване се извършва, защото завоевателят е бил принуден да напусне първоначалната база. Тук той е не само завоевател, но и преселник. И ако хуните са били принудени да тръгнат на запад, монголите са водили чисто експанзивна политика.
Василиев Л.С. История на Изтока. М., 1998, стр. 7-14
Саханова К. Б. Номадски икономически тип в Казахстан. Бюлетин на КазГУ. Икономически сериали. Алмати, 1998, № 9.
Кичанов Е.И. Номадски държави от хуните до манджурите. - М .: "Източна литература" РАН, 1997, с. 283-286
Савицки П.Н. За задачите на номадските изследвания / поредица „Произведения на Л.Н. Гумильов” кн. 10, М.: Институт ДИ - ДИК, 1998, с. 466