Номенклатура rom-com - сп. Сеанс
В стария прост театър се наричаше водевил, а в киното на зрелия период се установи под псевдонимите „лирична комедия“ (в съветската версия) и „романтична комедия“ (в американската версия). У нас лирическата комедия беше упреквана за нейната лекота, но все още се предпочиташе пред по-опасната сатира. Елдар Рязанов доведе този деликатен жанр до най-висок стандарт и, може да се каже, до йезуитска метафора; израждането на жанра беше красноречиво засвидетелствано от безкръвния римейк на Office Romance. Дори геният на Бекмамбетов (почти без кавички) не успя да вдъхне нов живот на „Иронията на съдбата“. Изглежда, че сегашното време не е в състояние да генерира нещо смешно над бара на Comedy Club. И нищо лирично или романтично - още повече.
В експозицията за филма пейзажът на имението (чиято роля играе Абрамцево) е обитаван от филмова група, ръководена от режисьора Борис Хлебников и актрисите Анна Михалкова и Ксения Рапопорт: първата трябва да играе Акулина, втората - София. Но вместо този филм (който аз лично нямам нищо против да гледам), ще видим друг. В него Ксения Рапопорт ще играе бедна, самотна, непохватна, но горда и страстна музейна служителка, а Фьодор Бондарчук ще играе заместник-министър крадец, член на Единна Русия, скрит пияница, циник и като цяло добър човек. И служителите знаят как да се чувстват ...
Между тях, далечни планети от различни галактики, ще избухне огън. Любовната история ще се развие на фона на нашествие на мръсни бюрократи (най-добрият е Борис Каморзин с виртуозен неприличен монолог) и глупостта на домакина (Евгений Муравин блести на този фланг). Работниците в резервата (с изключение на принципната Маша - Рапопорт) са готови на всичко, за да спасят имението от нашествието на съвременните варвари. Romkomпълен със злободневни белези от нашия стопански и културен живот, пръснати навсякъде плътно, но не без известен вкус и ирония.
Друг източник на вдъхновение, може би подсъзнателно, режисьорът намира в работата на своя баща Андрей Смирнов (той играе корумпиран министър в „Два дни“). Влиянието на него и неговата епоха в тази картина, може би не очевидно, но дълбоко; въпреки че едва ли той, който мрази самата дума "мейнстрийм", би допуснал толкова смели цветове и дори вампуку в образа на селото. Но факт е, че Смирнов прави народни филми за интелигенцията, докато Смирнова иска да прави интелигентни филми за хората, в днешния културен мейнстрийм. Интересно е да се отбележи, че днес предимно жени се опитват да правят „човешко кино” в България, докато по-рано представителките на „слабия пол” заемаха най-твърдата и радикална позиция в режисурата.
Намеренията на Авдотия Смирнова бяха сигнализирани още с режисьорския й дебют "Общуване". Загърбила упадъчните хобита на младостта си, с култа към ярки личности като Бунин и Спесивцева, тя избира да направи едналюбовна историяот живота на средната класа, избирайки герои, трогателни в своята инфантилна посредственост. Филмът се оказа сладък, но бавен и не съвсем органичен за режисьора: всички познават Дуня Смирнова като човек, далеч от "златната среда". Този експеримент обаче изненадващо се оказва почти революционен, запълвайки празната ниша на българския мейнстрийм – между „свирепия артхаус” и „блокбастърите”.
Трудно е да се каже доколко нишата, придобита от Смирнова, наистина е нейна. Но говорим за това как приказният хепиенд не е облагороден достатъчно с ирония и в резултат на това се чете като „образ на идилично единство на грубо прагматичен „Путин“власти с опозиционни интелектуални кръгове” (цитирам моя украински колега Александър Рутковски) ми се струват спекулации от съвсем друга опера. В същата картина обаче много умело се претупва митологията на изтънялата културна прослойка и амбивалентното отношение на съвременното българско общество към културата като нещо свято и същевременно жалко.