Нормално ли е да не чувствате нищо след раздяла?
Има една поговорка: "Имаше любов без радост, раздялата ще бъде без мъка." Очевидно, докато сте във връзка, сте изпитали и малко емоции. За вас разбитите връзки или първоначално не са били нещо, което кара сърцето ви да бие по-бързо, или просто са се изчерпали. Но аз не те разбирам. Никога не съм се разделял без емоции, без болка, дори аз да бях инициаторът на раздялата.
Не. Не е нормално. Какъв беше смисълът от такава връзка тогава? За мен това е ужасно.
Но смисълът на един безполезен живот без моето любимо момиче?
Нямам идея как се живее така, какво има вътре в тези хора? празнота?
Може би наистина е. Ние сме такава двойка, страстна, силна и чувствата винаги са били на ръба, без това не може. Надявам се това никога да не свършва.
Любовта трябва да е дива, луда, само тогава ще прерасне в нещо голямо, ще станете сродни души, дори повече. Не мога да го опиша правилно с думи.
Най-вероятно съм твърде емоционален и не мога да си представя как човек може да живее без това, което е същността на живота?
Това е не само нормално, но и прекрасно. Не страдаш, не плачеш, спиш нощем. Все още не мога да се разделя. Знам от какво имам нужда и го искам, но по някаква причина не мога да го оставя напълно. Толкова е болезнено. И толкова много нерви си отиват
Преди много време, когато срещнах едно момиче, тогава те все още успяха да живеят заедно и не една година или дори две, а цели три години))) Както знаете, всяко начало има своя край и ние също веднъж приключиха.
И когато избягахме, когато вече се бях изнесъл, взех всичките си неща (разбира се, не си губех времето за дреболии), веднага си спомних всичките си приятели, всички, които не бях виждал от дълго време. Позна ли Мери, аз също го преследвамраздялата не почувствах нищо. Може би веднага бях разсеян от приятелите си, но се съмнявам, тъй като дори през следващите дни и дори седмици нито веднъж не намекнах, че ме боли и т.н.
Тук не ставаше дума за приятели. Тук въпросът беше, че аз и момичето, освен такъв навик и легло, нямахме нищо общо с това поне шест месеца. Нямаше чувства, имаше само общи интереси, тревоги и общо легло.
Но това не е най-лошото, което може да се случи. Най-лошото тепърва предстоеше. Не броих още две години или може би три, като цяло момичетата не ме привличаха (не промених ориентацията си)))). Момичетата не можеха да привлекат вниманието ми, не можех да изпитам никакви чувства към нито едно момиче, дори малко съчувствие. Накратко, пълна апатия.
Как да излезем от тази ситуация? Но няма начин. Просто човек спира да вярва в любовта, във връзките и т.н. Всичко останало в живота остава същото. Аз също се радвах на живота, забавлявах се с приятели и така нататък. И така минаха две-три години докато срещнах следващото момиче :-D което също е минало, но това е друга история.