Нос до нос

Награда фанфик „Нос в нос“.

„Лейди Бъг, ти ме отхвърляш твърде често!“ – отново повтори Котката.

„Е, ти, коте, вече започваш да ме ядосваш с твоите тактики“, каза момичето и отново завъртя очи. - Сега и двамата сме затворени и не се знае кога можем да излезем оттук.

- Кой се крие под маската на моята Лейди? - с мъркащ тон, който би разтопил всяко момиче, попита Супер котката.

„Едва ли можеш да разбереш“, сви рамене Калинката.

- И мисля, че знам - човекът примижа към сензора за зареждане на костюма. Той обяви, че остават буквално няколко минути и супергероите ще разберат кой кой е всъщност.

Адриан беше на седмото небе, защото много скоро щеше да види този, когото търсеше от много години. Толкова дълго чакаше това и сега, от минута на минута, ще се сбъдне най-съкровеното му желание да разбере коя е Калинката.

"Ами ако тя винаги беше толкова близо, но аз бях сляп и не го забелязах. Или може би просто не исках." - Мислите се въртяха в главата на Котката. Но в края на краищата той не само ще разпознае самоличността на Lady Bug, но и тя ще го види.

Маринет беше много притеснена, че самоличностите скоро ще бъдат разкрити. Струваше й се, че е много по-лесно да живее в тайна и незнание кой кой е. Но сега мислите са съвсем други.

— Какво ще стане, когато ме види?

Две минути по-късно момчетата разбраха, че трансформацията започва. Оставаха само няколко секунди.

- Слушай, просто нека се приемем нормално и да не ни убиват тук - отбеляза Супер-Котката с усмивка. - И тогава, познавайки милейди, можете да очаквате всичко.

„Суперкотка, моля те, нека го направим веднага без твоите шеги“, помоли момичето и веднага след тези думи настъпи трансформация.

- Адриан? -– възкликна шокирана Маринет. - Но как? Ти си напълно различен. Брюнетката изпищя.

- Ами ти, Маринет? - Човекът рязко млъкна и изведнъж се засмя.

- Е, на какво се смееш? Дюпейн-Чън изсумтя обидено.

- Е, влюбих се в Лейди Бъг - засмя се Агресте. - И тя се оказа момичето, което дори не може да ходи нормално по равна плоскост. Със сигурност ще пътувате. О, колко съм разочарован от теб, Калинка.

Човекът се опита да изобрази искрено разочарование, но палавите дяволи танцуваха неумолимо в очите му. И това нямаше нищо общо със смущението.

Адриан, ти си такъв идиот! Честно казано, ти и Котката сте като две различни същества. Ти си такъв аристократ, а Котката е нахална, арогантна. Как всички тези качества могат да съжителстват във вас? Маринет беше изненадана.

- О, госпожице - той бавно се приближи към нея и я прегърна през кръста, - все още не знаете много за мен. Много.

- Е, надявам се, че все още имаме време да се опознаем по-добре? Дюпейн-Чен прошепна, гледайки го в очите. Тя съвсем се стопи от факта, че в момента има някой, когото следи от дълги години. Той принадлежеше само на нея. Нейната котка, а тя е неговата дама. Сега е завинаги.

- Сега имаме много от него. - каза Адриан с усмивка. Сега изглеждаше най-щастливият от всички на земята. Само Маринет можеше да се мери с неговото щастие.

Така прегърнати, те стояха много дълго време. Сега нямаше тайни един от друг. Те не можеха да скрият чувствата си, защото не беше необходимо. Той е нейната котка, а тя сега завинаги е неговата дама.