Нощна стража на Ермитажа, Загоровска
В най-големия български музей живее един прекрасен раиран народ – котки и котки „Събота” гостува в Ермитажа в дните, когато тази световна съкровищница на красотата празнува 250 години от създаването си. Слушахме мъдрия Михаил Борисович Пиотровски, който вярва, че културата може да спаси света и души, погълнати от лудост, замръзнаха пред мадоните на Леонардо да Винчи и Блудния син на Рембранд, потърсихме познати балтийски имена сред героите от 1812 г. във Военната галерия.
Също така, страхотен коледен подарък! – запознах се с прочутите котки на Ермитажа, които пазят музея и складовете му от злобни гризачи. Оказва се, че музейните котки и котки са не само важна част от живота на Ермитажа, но и символ на Санкт Петербург и живеят в паралелни светове – реални и приказни.
Научете се да хващате мишки!
В сводестите подземни лабиринти на музея, сухи и топли, сега живеят 73 котки, които са чин-чин, създадени да работят като специалисти по защита на помещения от плъхове и мишки. Всички те са записани в дебела тефтерска книга, всеки има паспорт със снимка, медицинско свидетелство за свидетелство, купа и кошница „норка“. Вярно, котките не получават надбавки от бюджета. Служителите и посетителите на Ермитажа са изхвърлени, за да нахранят мустакати-раирани. Достатъчно…
Отрядът от котки се справя перфектно със задълженията си - в музея отдавна не са виждани нито мишки, нито плъхове. Пазачите поддържат статуквото само с присъствието си.
Доброволците, които се грижат за котките, се грижат всички мустакати служители да са на вечеря. Ако някой липсва, той веднага се издирва. Мазетата на музея се простират на десетки километри, няма пълни чертежи на комуникациите, така че намирането на загубата не е лесно.
По някакъв начин нова котка някак си се изгуби и само се почувстваняколко дни по-късно - сърцераздирателно мяукане иззад стена с картини на Ван Дайк. Котката беше спасена и кръстена на фламандския художник. Мария Халтунен, прессекретар по "котешките" въпроси, познава всички Ermics (както се наричат музейните котки) от поглед и е готова да говори за тях с часове.
Служебните котки и котки нямат право да влизат в музейните зали. С редки изключения... Календарът на Hermitage Cats за 2015 г., който представя четириноги служители в големи интериори, вече се превърна в бестселър и беше удостоен с почетния юбилеен знак на музея. „Популяризираните“ котки – Тихон, Гоген, Лучик, Дукеса и други – бяха заснети на фона на злато и мрамор от главния фотограф на Ермитажа Юрий Молодковец.
Привилегията на Ермитажните котки е възможността да се разхождат в дворовете на музея по всяко време. Седнали върху нозете на затоплени от слънцето статуи, те примижават блажено под сянката на пътни знаци, които няма да видите никъде другаде. Силуетът на котка на фона на пешеходна пътека означава, че колите трябва да се движат през музея със скорост не повече от четири километра в час. Но какъв грях да се крие - има тъжни инциденти ....
Котките живеят в Зимния дворец от деня на основаването му. Първата котка е донесена от Холандия и пусната в покоите му от самия Петър Велики. Дъщеря му, Елизавета Петровна, не обичаше котки и с нея плъхове и мишки се размножаваха много. Бидейки в Казан по служебна работа, императрицата забеляза, че там няма вредни гризачи. Жителите на града споделиха тайна: котките се бият с мишки! През 1745 г. Елизабет издава „Декрет за експулсиране в съда на котки“, който легализира котешки патрули около двореца.
Екатерина II приписва на котките статут на пазачи на художествени галерии и ги разделя на два класа - външни и вътрешни. Сред последните преобладаваше българският блус.
Ермитажните котки оцеляха както през войната с Наполеон, така и при щурма на Зимния дворец през 1917 г., но нито една от тях не оцеля след блокадата. Когато след Победата експонатите на музея се върнаха в Санкт Петербург, те също си спомниха четириногите пазачи. Първите двеста котки бяха донесени от Тюмен. Така че сегашните котки имат сибирски корени. По някаква причина повечето от тях са раирани.
През 60-те години на миналия век популацията на котките нарасна твърде много. Мустакатите муцуни стигнаха дори до императорския трон ... Търпението на властите се скъса и музейните котки бяха раздадени. Но след няколко години стана ясно, че плъховете са много по-лоши от тези, които ги хващат, и Ермиците бяха върнати на работната вахта, която успешно изпълняват и до днес.
Котенцата в двореца се раждат много рядко. От времето на Елизабет Петровна тук се допускат само стерилизирани животни. В работата, не в личния живот ...
И все пак в музея има все повече котки - жителите на града често хвърлят в Ермитажа безпородни животни с трудна съдба. Поради това Ermics редовно трябва да се поставя в добри ръце. Животните, взети от музея, получават сертификат, който им позволява да посещават изложбените зали за цял живот. С нови собственици, разбира се...
Външни лица не се допускат в избите на Ермитажа, така че тези, които искат лично да общуват с четириногите пазачи, са поканени в котешкото кафене "Република на котките", което се намира недалеч от катедралата "Свети Исак". Преди три години той е основан от ветеринарния лекар на музея Анна Кондратиева. Сега тук живеят две дузини пенсионирани котки или кандидати за осиновяване. Тук също работят – забавляват деца и възрастни.
Отидохме в "Републиката" и ние. Първо бяхме помолени да попълним въпросник, като посочим нашата възраст по отношение на котка (брой навършени години, разделен на осем). След това трябва да сложите калъфи за обувки, да измиете ръцете си,и, почуквайки на вратата, поздравете гражданите на републиката с „мяу“, което те разбират.
Десетки очи внимателно изучават посетителите: те казват, че тук ходят всякакви хора ... Доброволецът Алина предупреждава: котките и котките могат да бъдат галени и взети - но само ако те самите искат:
- Ето го Гаврюша, сфинксът, той е нежен, херцогинята също обича да седи на раменете на госта. Няма да разберете Катя: или отива при хората, или се крие. Лучезар спи през цялото време, няма да се събудиш.
„Звездата“ на котешката република е пухкавата Дора Маар, кръстена на музата на Пикасо. Тя е флиртуваща, обича комплиментите и пие само от чаша – не предлагайте купички. И най-хитър тук е Гоген. Той се научи да носи храна от кутията, внимателно затваряйки капака, така че кражбата беше открита едва когато червенокосият започна да се съвзема пред очите му. Час и половина общуване с известни котки минава, оставяйки приятен спомен като усмивката на Чеширска котка.
Всяка година този празник става все по-популярен, а музейната котка се превръща в символ на града на Нева. Както казват в музея, където има котки, истината и измислицата винаги се смесват.
Създава мил приказен свят в книгата си „Отшелниците. Петербургска приказка” на писателя Алексей Бобрински. Нейният герой, момчето Федя, се озовава в дворец, обитаван от малки човечета - отшелници и отшелници, облечени в костюми от 18-ти век. С котките те живеят душа в душа - разресват козината им, от което тя става гладка и лъскава, и плетат топли шалове от нея. Шал с дължина 122,5 метра (на тази височина има статуя на ангел на кулата на катедралата Петър и Павел) в един от дните на котките обедини участниците в празника в един голям хор.
Художникът Владимир Румянцев създаде цял котешки свят, много петербургски - интелигентен и леко ироничен. Котки в неговите акварелипоздравяват Пушкин, пият чай като жена на кустодиевски търговец и се реят в звездното небе като Шагал. Владимир Румянцев е роден през 1957 г. в Череповец, започва да рисува на 4-годишна възраст. В Санкт Петербург се премества през 1972 г., където първо завършва художественото училище. В. Серов, а след това и Академията за изящни изкуства.
Образът на хората-котки спечели на художника значителна популярност. Картини на Румянцев се намират в много музеи в България, частни колекции в Германия, САЩ, Великобритания, Финландия и Швеция. — На дежурство
Узбекският художник Елдар Закиров създава портрети на котки от Ермитажа в ливреи на служители на двореца - бегач, сервитьор и портиер. — Факт
В Санкт Петербург има и редица други обекти, охранявани от котки. Това са Националната библиотека, Филхармонията, Художествената академия. Музейните котки живеят и в Римския колизеум, Британския музей и Британската библиотека.