НОВ ФЕН! разтърси ме (2)
Разтърси ме
Звънецът удари и класът издиша в унисон. Уроците свършиха за днес. Е, да, те имат, не аз. Все още трябва да ходя на този театър! И тогава дяволът ме дръпна в тази лаборатория! И Ашли все още е добра! Казах й, бягай през прозореца. Така че не, тя стои като идол! Заради нея ни хванаха. И после пак съм виновен, че съм й подготвил доклад по биология. Интересно! -Кати! Лола ме извика. Келси беше до него. Моите най-добри приятели. Просто не сме разливали вода от началното училище. Израснахме заедно, плакахме заедно за първата си провалена любов в пети клас, заедно изследвахме света на литературата и киното… Този списък продължава вечно! Въпросът е, че сме като сестри. Понякога дори си мисля, че имам две от най-добрите сестри на света. И тази луда блондинка не я вземам предвид. За какво? И, между другото, имаме го взаимно. -Вкъщи ли си? – весело попита Кел. -Къде е! Все още трябва да помогна на тази велика актриса! Подсмихнах се и махнах на приятелките си. Трябва да тръгвам: ще започна по-бързо - ще свърша по-бързо. - Помните ли изобщо за откриването на сезона? Лола извика след мен. -Все още не си спомням! Ще осигуря пистата! – хвърлих в движение и се втурнах в голямата зала. -Здравейте, госпожице Греъм, - събрах всичките си мизерни актьорски качества и се усмихнах на тази стара жена. Не, тя, разбира се, изглежда дори повече или по-малко, виждали са и по-лоши неща. Но вечните й истории как е била първата актриса на Шекспировия театър скоро ще ме довършат! А защо актьорите не рисуват декорите? Винаги съм сама, пуфтя. -О, Кейти, отново ли си наказана? Жената се усмихна мило. Не, по дяволите, от добротата на сърцето си дойдох да ти помогна! Е, какъв човек? Може би си мисли, че ще прекарам цялата вечер с нея? -Да… – самоМахнах с ръка и побързах да сменя темата. Какво рисуваме днес? Балкон за Жулиета или череп за Хамлет? -Не, днес имам други планове. Почти е Коледа и аз правя прослушвания. Ще поставя мюзикъл. Пея толкова добре. Ааааа…” – започна да пее тя с гласа на оперна певица. Като цяло не е зле. Може би като млада е имала страхотен глас, но сега е по-скоро крясъците на умираща чайка. И умира в агония. Адски мъки. -Да, да! Опитах се да я извикам, запушвайки ухото си с ръка. - Изглежда вече имате първите претенденти. -Тогава да започваме! Тя вдигна ръка и излезе на сцената. Всички се събраха в залата. Да, те са дофига и малко! Не знаех, че имаме толкова много актьори, та дори и пеещи! „Е,“ г-жа Греъм започна встъпителната си реч, „вие ще изпълните откъс от песента, а аз ще вкарам. И тогава ще ти кажа кой е добър и кой не. Всичко е просто. „Певиците“ започнаха да излизат една след друга на сцената. Да, в кавички, защото това не са певци, това са някакви ранени патки! Дори аз можех да пея по-добре! Но това никога няма да разберем. Отказвайки следващия „щастливец“, мис Греъм се обади на следващия. Оказа се тази бръсната глава. Лиъм изглежда. Е, какво ще ни покаже?! Да, сарказъм. Но когато чух гласа му, не само сарказмът ми изчезна, но и челюстта ми увисна! Той просто пее страхотно! Разбира се, има и такива, които пеят още по-добре, но за това историята мълчи. Чао. Може би някой ден ще научите тази ужасна тайна. Лиъм запя и напусна сцената. Махнах му и минута по-късно той се хвърли на седалката до мен. -Пееш ли? – изключително изненадан, дори не знам защо, възкликнах. -Защо не ми кажеш? той се засмя. Бях объркан. Изобщо нямах предвид и въобще защо съм такаизненадан? От начинаещи можете да очаквате всичко. -Готино пееш! - Реших да преведа темата по такъв оригинален начин. -Благодаря ви. Сега той беше объркан. Какво, не си свикнал да чуваш това? -И ти ли пееш? – попита той накрая. -Какъв си! Дай Боже да се занимавам с театър! -Какво правиш на прослушването тогава? -Няма да повярваш, подслушвам! - сарказъм. Е, какво да се прави, поне половината от природата ми се състои от това. „Не, всъщност моето наказание е да помогна на мис Греъм. Е, днес тя има такава задача. И нямам друг избор освен ... -Направил ли си нещо? Лиъм се усмихна лукаво. -Не, няма да ти кажа! -Е, добре! Той изведнъж направи сериозна физиономия и обърна глава към сцената. Обиден, нали? Какво за Бога? Познаваме се от седмица без година, а той вече е обиден? Е, смокини с вас, обидете се! И все пак няма да ви кажа нищо!*