Новели на гражданското законодателство относно ценните книжа (Шевченко Г
Привържениците на втората позиция смятат, че ценните книжа не могат да удостоверяват вещни права. Д.В. Мурзин отбелязва, че правата, удостоверени с ценна книга, не могат да бъдат признати за права на собственост, тъй като те нямат абсолютен характер: ценната книга установява връзка само между притежателя на хартията и лицето, отговорно за хартията. Той смята, че документите за собственост (товарителница, складови свидетелства) удостоверяват само правото на собственика на книжата да получи стока от задълженото лице. „Абсолютното право на собственост върху вещ е извън обхвата на правото да се иска вещ, пряко изразено на хартия“ [5, с. 32 - 33]. На подобно мнение е и А.В. Кирилов в своята монография, специално посветена на правната природа на субективните граждански права, удостоверени с ценни книжа [3, с. 118 - 121]. Що се отнася до възможността за удостоверяване на изключителни права с ценни книжа, тук можем да дадем недвусмислен отговор: в момента няма ценни книжа, които да удостоверяват такива права. В правната литература многократно се отбелязва, че в допълнение към имуществените права ценните книжа могат да удостоверяват и неимуществени права, но само акцията винаги се е наричала единствената ценна книга, която удостоверява други неимуществени права. Трудно е да си представим други ценни книжа, освен акции, които да удостоверяват неимуществени права. Понастоящем, поради факта, че корпоративните права са получили законодателна консолидация и са включени в предмета на гражданското право, можем категорично да кажем: действието консолидира задължения и корпоративни права. Корпоративните права по своята правна същност са много сложни и изискват теоретично изследване, нофактът, че те са различни от съдържащите се в гражданското право неимуществени права е очевиден. Въпреки това, тъй като акциите могат да бъдат издадени само в бездокументарна форма, трябва да се признае, че в момента документарните ценни книжа могат да удостоверяват само права на собственост. За документарните ценни книжа законодателят запази такъв знак като началото на представянето, тези ценни книжа имат материален носител - документ, който трябва да бъде "представен", представен за упражняване на удостоверените от тях права или по време на прехвърлянето им. В част 2, клауза 1, чл. 142 от Гражданския кодекс на България (с изменения от 2014 г.) за първи път в нашето законодателство се дава дефиниция на бездокументарни ценни книжа, което означава „облигационни и други права, които са залегнали в решението за издаване или друг акт на лицето, което е издало ценните книжа, в съответствие с изискванията на закона и чието изпълнение и прехвърляне е възможно само при спазване на правилата за отчитане на тези права в съответствие с чл. 149 от този кодекс (бездокументарни ценни книжа)“. По този начин един дълъг теоретичен спор за това какво трябва да се разбира като безналични ценни книжа получи законодателно разрешение. Това са задължения и други права, залегнали в решението за издаване или друг акт на лицето, което е издало ценните книжа. Такова лице, доколкото е издало ценни книжа, отговаря за тях и носи отговорност. Бездокументните ценни книжа могат да удостоверяват права на отговорност, а тъй като акциите в българското законодателство могат да се издават само в бездокументарна форма, те удостоверяват и корпоративни права.
Българският Граждански кодекс (ред. 2014 г.) съдържа отворен списък на видовете ценни книжа. Това е дял, менителница, ипотека, инвестиционен дял на инвестиционен фонд, товарителница,облигация, чек и други ценни книжа, посочени като такива в закона или признати като такива по предвидения от закона начин. По този начин трябва да се признае, че законодателят се е отказал от единна дефиниция на ценни книжа, Гражданският кодекс на България (с измененията през 2014 г.) вече съдържа две различни дефиниции на ценни книжа: традиционното разбиране на документарните ценни книжа като документ; нова дефиниция на бездокументарните ценни книжа като задължения и други права, залегнали в акта на лицето, което е емитирало ценните книжа, чието упражняване и прехвърляне е възможно само при спазване на правилата за отчитане на тези права. Документарните ценни книжа, в съответствие с класификацията, изградена според метода на легитимиране на лицето, което има право на тях, се разделят на приносител, поименни и поръчка. В предишното законодателство методът за прехвърляне на ценна книга беше използван като критерий за класификация, който многократно беше подложен на справедлива критика, тъй като такава класификация не съответстваше на основните положения на теорията на ценните книжа: тя не съдържаше индикация кой може да изисква изпълнение върху съответните ценни книжа, т.е. въпросът за формалната легитимация на собственика на ценната книга не беше решен. В Гражданския кодекс на България (изменен през 2014 г.) тези проблеми бяха адекватно решени. Ценна книга на приносител е ценна книга, за която нейният притежател се признава като лице, упълномощено да изиска изпълнение върху нея. Ценна книга с поръчка е ценна книга, за която нейният собственик е признат за лице, упълномощено да изиска изпълнение върху нея, ако ценната книга е издадена на негово име или му е прехвърлена от първоначалния собственик чрез непрекъсната поредица от джиро.
Поименна ценна книга е документна ценна книга, за която лицето, упълномощено да иска изпълнение върху нея, признава такавана следните посочени лица: 1) собственикът на ценната книга, посочен като правоносител в регистрите, поддържани от задълженото лице или действащи от негово име и имащи съответния лиценз. Законът може да предвижда задължение за прехвърляне на такова счетоводство на лице, което притежава подходящ лиценз; 2) собственикът на ценна книга, ако ценната книга е издадена на негово име или е прехвърлена на него от първоначалния собственик в реда на непрекъсната поредица от прехвърляния на вземане (цесии) чрез извършване на поименни заверки върху него или под друга форма в съответствие с правилата, установени за прехвърляне на вземане (цесия). Такова регулиране на прехвърлянето на поименни ценни книжа има несъмнено предимство пред съществуващата преди това, която предвижда, че правата, удостоверени с номинални ценни книжа, се прехвърлят по реда, установен за прехвърляне на изискването (цесия). В правната литература многократно се отбелязва, че трябва да се прави разлика между поименни ценни книжа и обикновени поименни ценни книжа (ректа-хартия) [4, с. 58]. Поименните ценни книжа не могат да бъдат прехвърляни чрез цесия, тъй като такова прехвърляне не е в съответствие нито с естеството на тези ценни книжа, нито със спецификата на правата, съдържащи се в тези ценни книжа [7, p. 76 - 77]. Правото върху поименни ценни книжа преминава към приобретателя от момента на вписване за това в регистъра на задълженото лице, като такова прехвърляне се нарича прехвърляне. Следователно указанието в Гражданския кодекс на България (с измененията през 2014 г.), че собственикът, посочен като носител на правата в сметките, е упълномощен да иска изпълнение върху поименна ценна книга и прехвърлянето на ценни книжа трябва да бъде отразено в сметките, не е нищо повече от законодателно консолидиране на прехвърлянето. Правила за поименни документиценни книжа, чийто притежател на права се определя в съответствие със счетоводната документация, се прилагат за безналични ценни книжа, освен ако не следва друго от спецификата на определяне на права върху безналични ценни книжа. Тъй като документарните ценни книжа са документи, те трябва да имат задължителни данни и да отговарят на изискванията за форма, други изисквания, определени със закон или по начина, предписан от него.
Един от най-трудните е проблемът със защитата на нарушените права на собствениците на бездокументарни ценни книжа, тъй като прилагането на ревандикационния иск създаде много трудности, тъй като бездокументарните ценни книжа са нематериални, а дизайнът на ревандикационния иск се основава на концепцията за собственост върху нещо. Освен това, в случай на незаконно отписване на ценни книжа, искането се прави от лице, което формално не е собственик на ценните книжа и не е вписано в регистъра на собствениците на ценни книжа, т.е. нелегитимно лице, на лице, легитимирано по предвидения от закона начин, съдържащ се в регистъра на притежателите на ценни книжа. Член 149.3 от Гражданския кодекс на България (с измененията през 2014 г.) установява правилата за защита на нарушените права на тези притежатели на права. Притежателят на правото, от чиято сметка безналичните ценни книжа са били незаконно дебитирани, има право да поиска от лицето, по чиято сметка са кредитирани ценните книжа, връщане на същата сума от съответните ценни книжа. Бездокументарните ценни книжа, удостоверяващи само паричното право на вземане, както и придобитите на организирани аукциони, независимо от вида на правото, което се удостоверява, не могат да бъдат изискани от добросъвестен купувач. В същото време бездокументарните ценни книжа, придобити безплатно от лице, което не е имало право да ги отчужди, могат да бъдат предявени във всички случаи. Ако такива ценни книжаса били преобразувани, притежателят на правото има право да поиска тези ценни книжа, в които са били преобразувани незаконно отписани ценни книжа. Ако има възможност за придобиване на същите ценни книжа на организиран аукцион, на притежателя на правото се дава право на избор: да изиска от задължените лица да закупят същите ценни книжа за тяхна сметка или да възстановят всички разходи, необходими за тяхното придобиване. Отношения, произтичащи от незаконно отписване на корпоративна ценна книга - акция, която дава право да управлява делата на акционерно дружество. В случай на упражняване от неупълномощени лица на удостоверените с акцията права за участие в управлението на акционерното дружество или друго право за участие във вземането на решения на събранието, притежателят на правото може да оспори решението на събранието, което нарушава неговите права и защитени от закона интереси, ако са изпълнени следните две условия. Първо, ако акционерното дружество или лицата, чиято воля е имала значение за вземане на решение на събранието, са знаели или е трябвало да знаят за наличието на спор за права върху безналични ценни книжа; второ, гласът на притежателя на авторското право може да повлияе на решението. Но дори и при наличието на тези две условия, съдът може да остави в сила решението на събранието, ако признаването на решението за невалидно води до причиняване на несъразмерна вреда на кредиторите на акционерното дружество или други трети страни. Гражданският кодекс на България (изменен през 2014 г.) установява срок за оспорване на решението на събранието: иск може да бъде предявен в рамките на три месеца от деня, в който лицето е научило или е трябвало да научи за неправомерното задължаване на ценни книжа от неговата сметка, но не по-късно от една година от датата на приемане на съответното решение. Следователно трябва да се признае, че правната уредба на ценните книжаценни книжа в българския Граждански кодекс претърпя съществени промени, които като цяло би трябвало да се отразят благоприятно на правната им уредба. Сложни и неуредени досега въпроси, например относно прехвърлянето на поименни ценни книжа, относно видовете права, удостоверени с ценни книжа, получиха пълна уредба в Гражданския кодекс на България (ред. 2014 г.). Изглежда, че промененото българско законодателство за ценните книжа ще бъде в по-голяма степен съобразено със съвременните изисквания и ще допринесе за включването на България в световния финансов пазар.
Препратки
1. Агарков М.М. Основи на банковото право. Учението за ценните книжа. М., 1994. 2. Власова А.В. Методът за прехвърляне на поименни ценни книжа // Есета по търговско право. Проблем. 5. Ярославъл, 1998. 3. Кирилова А.В. Видове субективни граждански права, удостоверени с ценни книжа. Владивосток, 2012. 4. Krasheninnikov E.A. Поименна акция като ценна книга // Есета по търговско право. Проблем. 2. Ярославъл, 1995. 5. Мурзин Д.В. Ценните книжа са нематериални неща. Правни проблеми на съвременната теория на ценните книжа. М., 1998. 6. Проект на концепция за развитие на законодателството относно ценните книжа и финансовите транзакции // Бюлетин по гражданско право. 2009. N 2. 7. Степанов Д. Въпроси на теорията и практиката на емисионните ценни книжа // Икономика и право. 2002. № 4.
Ако не сте намерили необходимата информация на тази страница, опитайте да използвате търсенето в сайта: