НОВИНИ – IPPEI ШИНОЗУКА „НАДЯВАМ СЕ ДА МОГА ДА ВКАРА НА „ОТКРИВАНЕ НА АРЕНА““
Юношата на Спартак Ипей Шинозука е роден в Япония. В интервю за пресслужбата на клуба той разказа как е бягал маратони, разкъсал ботушите си на лед в кутия и почти вкарал в първия мач на стадион "Спартак", пълен до краен предел.
- Обичате ли футбола в Япония?
- Да, в началото играех на двора, с приятели от училище. Прекарвах цялото си свободно време с топката до късно вечерта, докато майка ми не отиде вкъщи. За българските стандарти започва да учи сериозно доста късно – на десетгодишна възраст. Отначало тренировките бяха само два пъти седмично, през уикендите. Аз, за съжаление, нямах такива възможности, които има в Академия Спартак, където дори най-малките ученици работят с треньор всеки ден.
— Как успяхте да поддържате форма през делничните дни?
- Обучен от себе си. Освен това той се занимаваше с лека атлетика, бягаше маратони за училище.
—Какво те доведе в България?
- След аварията в АЕЦ "Фукушима-1", когато още не бяха ясни последствията от бедствието, животът наоколо сякаш замръзна. Училищата спряха да работят, градският транспорт не вървеше. Тогава с по-голямата ми сестра решихме да направим пътуване до България, откъдето е майка ни.
— Когато пристигнахте в Москва, решихте ли да продължите да играете футбол?
„Нямах намерение да оставам тук дълго. Отидох в екипа на Sparrow Hills, за да се занимавам с нещо. През зимата при минус десет играеха в ложа на лед. Той донесе със себе си кожени ботуши от Япония, които веднага се разпаднаха от такива условия. И така, с дупки, в търсене на по-сериозен отбор той отиде в Чертаново. И от там ме поканиха в Спартак. След това прекара една година в Академиятазапочна да играе на двойки.
— Решихте ли вече за себе си, че футболът е вашата професия?
- Не искам да гадая, всичко може да се случи в живота. Но сега давам на футбола цялото си време и цялата си сила.
—Има ли големи разлики в обучението в Япония и в България?
- Много. В Япония тренирахме повече индивидуално, отработихме техника, дрибъл. В България се обръща повече внимание на екипното взаимодействие, работата на скорост. Преди, признавам, не харесвах играта с подавания. И сега се влюбих в така наречения футбол на Спартак.
Притеснявате ли се за някой футболен клуб в Япония?
- Баща ви в момента гледа ли вашите мачове онлайн?
- Със сигурност. Не пропускайте да следите дубъла и на "Спартак-2", притеснения за червено-белите.
— Били ли сте на мачовете си в Москва?
- В Япония ходих през цялото време, но в Москва - досега никога. И моля майка ми да не идва. Страх ме е да се развълнувам, ако тя е на подиума. И футболът не й е близък, запалена е по балета. Ходи на уроци по танци. А вкъщи по телевизията - през цялото време балет.
Приятелите ви в Япония знаят ли, че сте свързали живота си с футбола?
— И как възприемат, че живеете в далечна Москва? Все пак за много чужденци България е мистерия.
- Никой не е изненадан, защото в самата Япония има много хора от други страни, включително и българи. Но в детството се закачаше с българин, чужденец. Смешно е, че тук съм японец, а там съм българин.
— Е, за кого се смяташ?
- И японски, и български - фифти-фифти.
— Каква кухня харесвате повече?
- Определено японски, има много повече възможности за ястия. Въпреки че майка ми, когато живеехме в Япония, винагиготвена българска храна. Борш, различни супи, кюфтета.
— Тоест известният Тарасовски борш не ви изненада, както много чужденци?
- Не трябваше да свиквам. А в базата имаме отлична храна. Играчите няма от какво да се оплакват тук. Мнозина, които напуснаха Спартак, казват, че никога и никъде не са срещали такива условия. Единственото неудобство е дългото пътуване. Отнема ми час и половина, за да стигна до базата.
— Как стигате дотам?
- С метро и влак. Все още не съм работил по кола.
—Да се върнем към футбола. Помните ли двойния си дебют?
О, това беше луда игра! Мач на гости с Краснодар, където ние, губейки в хода на срещата, измъкнахме победа и спечелихме шампионата. Излязох през последните двадесет минути.
— И вкарахте първия си гол още през следващия сезон. И то с дузпа. Как стана така, че отиде да удряш?
- За мен това, разбира се, е необичайно, но доброволно се победих. Беше настроен, в спортен ядосан. И реализира 11-метровия.
—Действате и на фланга, и на ръба, и под нападателя. Къде се чувствате най-удобно?
- Когато дойдох в Спартак, първо започнах да играя в центъра. Сега отивам на ръба по-често, постепенно свиквам с тази позиция. Необходима е повече мощност на фланга. Но когато съм в добра физическа форма, не ме интересува къде ще ме сложи треньорът.
—Веднага ли бяхте поставени на линия на атака като дете?
- Играх по целия терен: където е топката, там отивам. За което треньорът ме „блъскаше” през цялото време. И тъй като бягах на дълги разстояния, имах много сила. (Смее се.)
— Миналата година имахте късмета да играете в мача на откриването на стадион „Спартак“. Със сигурност ще запомните това събитие.
—Вашите удари вече са успешни. Три голав последните два мача. А Владимир Бесчастных особено хареса първия ви гол срещу Мордовия. Спомняте ли си как отбелязахте?
- Винаги се опитвам да отворя, но не винаги е възможно да хващам топката толкова добре. Този път Шамсиддин (Шанбиев. – Ред.) пресметна перфектно ситуацията. И не само ме видя, но и даде идеалния пас. Трябваше само да поема подаването и спокойно, както се случва на тренировка, да пратя топката във вратата.
— Дубълът преди 12-ия кръг заема първия ред в класирането. Мислите ли, че е реалистично да спечелите злато този сезон?
— Да, нашият отбор просто е длъжен да печели всеки мач! Ако покажем всичко, което можем на терена, ще бъдем по-силни от всеки противник.