Oath Maidens“ в Театър на Таганка – български блогър
Текст и снимка: Сергей Чали
В патриархалното албанско общество все още съществува обичай, датиращ от предосманския период. В семейство, останало без мъж в резултат на злополука, война или кръвна вражда, една от големите дъщери полага клетва пред бурнишията и поема задълженията на мъж. Клетвата предполага обет за безбрачие и целомъдрие. Момичетата, положили клетва, получават мъжко име и дрехи, подстригват се, наследяват семейно имущество, имат право на глас на общоселско събрание и могат да овладеят всяка мъжка професия. Но най-важното е, че те са длъжни да пазят традициите, да се грижат за останалата част от семейството, да ги защитават, ако е необходимо, с оръжие в ръцете си. За това семейство става дума в пиесата. Компютрите, мобилните комуникации и минижупите стигнаха до Тирана и постепенно рушат старите основи, но не и за бурнишите на чичо Кека, които, стриктно следвайки патриархалната Ева, управляват семейството с желязна ръка. Под негова грижа е вдовицата на брат му Едон, нейният син с умствени увреждания, който страда в резултат на неуспешно раждане, по-малката му сестра Теута и нейната дъщеря Лири, която е прикована към инвалидна количка. Но чичо Кека вече не е млад, а наследник в семейството няма. Последната надежда е за младата Розафа, сираче, току-що омъжена за племенника на Сали, който трябва да роди наследник. Действието започва веднага след сватбата, която не донесе радост на никого, нито на младоженеца, който седи в мазето, нито на булката, която се омъжи против волята си, нито на гостите, на които не беше показан младоженецът, нито чичо Кеке, който беше отчаяно притиснат от ботуши цял ден.
Постепенно научаваме историята на всяка от жените. Бременна Едона загуби съпруга си и беше изнасилена от войници, когато по съвет на Кеки съпругът на Едона отиде да купи оръжие. От тогаватя не каза нито дума. Теута, по вина на Кеки, загуби сина си, а дъщеря й остана инвалид. Подчинявайки се примирено на средновековните заповеди, двете жени се страхуват и тайно мразят Кеку. Кека се грижи за жените по свой собствен начин, базиран на изискванията на Канун, и там не се говори за любов. Колкото и да е странно, най-свободният човек в семейството е прикованата в инвалидна количка Лиъри, която е лишена от толкова много, че вече не се страхува от нищо. Плановете на чичо Кека не бяха предопределени да се сбъднат - ехографът показа, че Розафа очаква момиче. Спасявайки Росафа от аборт, Лиъри се опитва да й помогне да избяга, но задействана аларма води до трагедия – Кеки убива Росафа. Осъзнавайки, че ще бъде затворен и не мисли за друг изход, чичо Кек принуждава единствената девица в семейството, племенницата на Лиъри, да положи клетва за бурниши. „Кой ще защити тези жени? Кой ще ги обича? Не бях добър в това, може би ти можеш да се справиш по-добре."
Тежък, страшен спектакъл за хора, които, съвестно спазвайки нечовешки обичаи, правят живота на другия непоносим. Според режисьора Джулия Ауг: „Ако в света няма любов, тогава животът се превръща в ад“.