Обект 100 - Пътуване през Крим
На няколко километра югоизточно от Балаклава има изоставена брегова стационарна ракетна система "Утес" с кодово име "Обект 100", известна сред местните жители като "Сотка". Скрит от любопитни очи от гъстата зеленина на гората, той е компактно разположен на надморска височина от 510 метра на планински склон близо до крепостта Южна Балаклава. Блуждаещото око на неук турист едва ли веднага ще забележи сивите стени на бетонни конструкции през клоните на младите дървета. Като се има предвид липсата на специален камуфлаж, такава добра секретност на обекта вероятно ще устройва военните. Само че сега това вече няма значение. Военното съоръжение отдавна не е необходимо, а камуфлажът от растителност вече пази само от случайни посетители.
Можете да стигнете до Сотка както с кола, като изключите магистралата Севастопол-Ялта на правилното място, така и пеша от Балаклава. Вторият вариант е по-интересен, но предполага наличието на физическа подготовка поне на средно ниво, тъй като има значителни промени в надморската височина на терена, по който трябва да стигнете.
След като сте решили да отидете пеша, по-добре е първо да стигнете до крепостта "Южна Балаклава". Как да направя това, описах в тази история.
От крепостта пътеката се спуска покрай скалата и след няколкостотин метра се свързва с черен път. По него можете спокойно да продължите. Черният път, криволичещ и на места нарязан от дъждовна вода, води през цялото време нагоре и след малко повече от километър излиза на доста добре запазен асфалтов път. Завивайки наляво, ще излезем близо до КПП-то на бившия военен обект.
Входът е маркиран с два бетонни стълба. Върху всяка от тях са закрепени около дузина керамични изолатори, към които са поставени останките от бодлива тел, обграждаща някогаобект с двойна ограда около периметъра. Очевидно поради голямото военно значение оградата е била под напрежение.
Малко вдясно от главната порта можете да видите останките от кутия за хапчета. Чудиш се каква дупка правят любителите на лесните пари. Само в този случай те трябваше да се опитат много, защото конструкцията е изработена от висококачествен стоманобетон, предназначен за военни операции. Остава само да гадаем какво е било толкова ценно в тази малка сграда, която кара хората буквално да „похапват бетон“.
Оглеждайки се, навлизаме в територията на "Обект 100". Наблизо не се виждаше нито една жива душа. Само счупен фенер от висок стълб ни гледаше с празната си очна кухина.
Имаше малка сграда точно пред портата, но когато я разгледахме, не открихме нищо интересно там.
Продължавайки да вървим по пътя, минаваме покрай няколко порутени сгради. И с невъоръжено око се виждаше, че от оставените на произвола на съдбата конструкции е демонтирано всичко, което може да се вземе, включително и касите на вратите.
По-нататък пътят ни водеше по склона под сянката на дърветата. С всяка стъпка ставаше забележимо, че природата постепенно си връща територията, завладяна някога от амбициозен човек.
На следващия завой откриха интересна врата, която водеше в тъмен и дълъг коридор, но до там не можеше да се стигне заради добре заварената метална решетка. По протежение на целия коридор, под стената, се виждаше небрежно покрита светлинна лампа в бетонния под. Явно оттам е минавал меден кабел - много ценен трофей за любителите на цветните метали.
Отиваме по-далеч и пред нас се появява неочаквана картина. Ние намираме себе сина просторна площадка пред висока конструкция, излята от бетон и боядисана със свежа боя в камуфлажни цветове. На фона на всеобщата разруха и запустение околността изглеждаше доста добре поддържана и някак претенциозна.
Самата сграда прилягаше плътно до скалата и представляваше масивна сводеста арка, която ограждаше входа на тунела, който отиваше дълбоко в планината. Това беше главният вход към подземните тунели „Weave”. На площадката останаха няколко чифта релси, по които се движеха колички, доставящи боеприпаси на ракетни установки.
Строежът на съоръжението започва през 1954 г., по време на Студената война. За да се защити Черно море, беше решено да се изгради уникална подземна ракетна система, способна да нанася удари в радиус от 100 километра. По време на изграждането му от скалата е извлечено значително количество скала. Получените тунели бяха подсилени с дебел слой топлоустойчив бетон. Бяха изградени изходни позиции и подземни съоръжения, защитени от атомно оръжие, в които се помещаваха команден пункт, складове за ракети и работилници за подготовка и зареждане с гориво. След завършване на строителството на обекта беше поставена ракетна система с крилата ракета С-2, способна да поразява надводни цели. Ракетите в съоръженията бяха на специални технологични колички със сгънати крила. Те се придвижваха до изходни позиции със специални механизми. Подземният комплекс имаше автономна инженерна поддръжка, филтърно-вентилационни инсталации, които осигуряваха живота на съоръжението, когато беше напълно запечатано след атомен удар. В периода от 1957 до 1965 г. обектът е участвал в 25 практически стрелби. През 1982 г. комплексът е модернизиран и приема на въоръжение ракетата 3M44 Progress, способна да носиядрени заряди. През 1996 г. "Сотка" е предаден на Военноморските сили на Украйна и скоро е консервиран. Няколко години по-късно охраната е свалена от 1-ви дивизион на бившата брегова ракетна батарея, най-близка до Балаклава, и започва нейното разграбване. В момента няма и следа от някогашната мощ, а скалата, надупчена като кашкавал, е ням свидетел на безхаберие и късогледство...
След като подготвихме фенерчета, се отправихме към входа, очаквайки с нетърпение интересно пътуване през подземието. Изведнъж ни спря силен писък на мъж, облечен в камуфлажна тениска, който изтича от далечна плевня. Той веднага обяви, че сме в частен имот и даде да се разбере, че не се радва да ни види.
Такова агресивно поведение на непознат донякъде ни обезсърчи и ние, без да чакаме неговото приближаване, се върнахме. Жалко, защото бяхме готови да платим за обиколката ... Явно неканените гости не са предпочитани там.
Когато стана ясно, че няма да е възможно да се влезе вътре, беше решено да се проучат околните райони. Едва завивайки зад ъгъла и скривайки се от очите на недружелюбен гражданин, забелязахме тясна бетонна стълба, водеща нагоре. Изкачвайки го, продължихме по пътеката и скоро стигнахме до следващата интересна структура.
Площадката, приблизително 25 х 25 метра, беше запълнена с дебел слой бетон, а в центъра имаше голяма дупка 4 х 10 метра. Очевидно тук се е намирала една от ракетните установки. Приближавайки се, беше възможно да погледнете надолу и да проверите внимателно цялата конструкция. Разбира се, сега не е останало нищо от оборудването, но можете грубо да си представите как е работило всичко преди.
В центъра имаше дълбока ниша, където беше разположен повдигащият механизъм. Етаж по-нагоре, в кръгимаше тясна платформа за обслужване. До инсталацията водеха релси, положени в тунела. Сега от релсите са останали само вдлъбнатини. От останалото оборудване също се виждат само ниши в стените и в пода. Остава само да гадаем какво и как е било подредено тук. Самата мина беше затворена с тежка блиндирана врата, движеща се настрани по релсите. От всичко това останаха само следи.
Обектът неслучайно се намира на такава височина. Това може да се разбере, ако се изкачите на бетонния парапет над мината и огледате околните райони. Оттам се открива добра гледка към югозападната част на Черно море, крепостта „Южна Балаклава“ и част от Севастопол.
Разходката ни продължи доста дълго и тялото започна да настоява да спрем с обяда. Опитвайки се да намерим удобно място в сянката на дърветата, открихме едва забележима пътека, която водеше по склона. След като преминаха през него, те намериха друг ракетен силоз.
Както отвън, така и отвътре, той практически не се различава от предишния. Разликата беше само в посоката на първоначалната позиция на пусковата установка. Вторият вал е по-ориентиран на северозапад.
Вътре в мината на стената висеше интересна фоторепродукция, изобразяваща момента на изстрелването на ракетата. Много е вероятно именно оттук да е дадено началото. Може би по време на някои упражнения.
След като разгледахме втората мина, намерихме удобно място под дърветата и направихме малка спирка.
След кратка почивка продължихме да оглеждаме близките сгради. И трябва да кажа, че открихме много интересни неща. На най-близкия хълм, зад висока трева, откриха шахта с разкъсана дупка, като кутия за хапчета до входната порта. Веднага става ясно, че са извадили нещо скъпо, тъй като са сложилитолкова много усилия.
След това откриха друг люк, на дъното на който лежеше някакъв метален модул. Металистите не можаха да го извадят. Очевидно слой от стоманобетон от няколко десетки сантиметра се оказа твърде жилав за тях.
След това открихме още една интересна постройка, чийто вход отвън прилича повече на землянка. В него, очевидно, беше контролният панел на стартовата установка. Или основният, или резервният, сега е трудно да се разбере неговата цел.
Вървейки по обрасла пътека вътре, се озовахме в малка стая. Конструкцията беше под земята и нямаше прозорци, така че се наложи да използваме фенерчета. Нямаше други входове и изходи. Вътре отново успяхме да наблюдаваме картина на хаос и тотално разграбване, което е съвсем очаквано.
Един артикул обаче привлече вниманието ни и бяхме малко изненадани да го открием. Това беше документ от 1997 г., когато базата беше изоставена от военните, и се казваше: „Списък на запечатаните устройства и агрегати“. По-скоро това беше само корицата на документа. Учудващо е, че е оцеляла до днес и не е била използвана за подпалки от някой от вандалите.
Вървейки още малко по тревистия път, успяхме да открием още три еднакви сгради. В един от тях всички стени и таван са покрити с дебел слой сажди, а по пода на пластове е натрупана желязна оплетка от жици. Очевидно помещението е използвано за изгаряне на пластмаса от медни проводници, а феновете на цветните метали не харесаха желязната оплетка и я хвърлиха тук.
Аварийният люк е използван като комин.
Стаята направи потискащо впечатление и исках да се махна от нея възможно най-скоро.
По-нататъшното движение по обраслия път можеше да ни върне обратно към недоволния гражданин, само от другата страна, така че трябваше да се върнем. На връщане отново успяхме да оценим високата квалификация на съветските военни инженери, проектирали Сотка. От планината се откриваше добра видимост не само към околността, но също така, предвид обхвата на ракетата, обектът можеше успешно да защитава целия западен бряг на Крим.