ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ЩЕТИ, ПРИЧИНЕНИ В РЕЗУЛТАТ НА КРАЖБА НА ИМУЩЕСТВО
Автор на проекта: Татяна Колесник
Учредители: ЗАО "Агроимпекс-96", ООД "Бизнес ритъм"
Правната помощ се предоставя от специалисти на адвокатска кантора "Антонов, Богданов и партньори"
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ ЩЕТИ
В РЕЗУЛТАТ НА КРАЖБА НА ИМОТ
Под кражба на имущество законодателят разбира незаконното безвъзмездно изземване и (или) преобразуване на чуждо имущество в полза на виновното лице или други лица, извършено с наемни цели, което е причинило щети на собственика или друг собственик на това имущество.
Кражбата може да бъде тайна, т.е. когато дадено лице извърши незаконно изземване на имущество в отсъствието на собственика или друг собственик на това имущество, или неупълномощени лица, или дори в тяхно присъствие, но незабелязано от тях. Тези действия се квалифицират като кражба. Открита кражба е такава кражба, която е извършена в присъствието на собственика или друг собственик на имота или пред непознати, когато лицето, което извършва това престъпление, съзнава, че присъстващите в същото време лица разбират противоправния характер на неговите действия, независимо дали са взели мерки за предотвратяване на тези действия или не. В същото време откритата кражба може да бъде извършена с използване на насилие или заплаха за насилие, което не е опасно за живота и здравето (грабеж) или с използване на насилие или заплаха за насилие, което е опасно за живота и здравето (грабеж). Кражбата може да бъде извършена чрез измама или злоупотреба с доверие, когато под тяхно влияние собственикът на вещта я прехвърли на престъпника или не предотврати противозаконното й отнемане и не осъзнава, че срещу него се извършва престъпление. Това е измама. Кражбата може да бъде извършена и чрез присвояване или присвояване, поверено на извършителяИмот.
В резултат на извършване на всякакъв вид кражба собственикът на имущество или друг собственик на това имущество претърпява материални щети в размер на стойността на откраднатото имущество. Пострадалият има право на обезщетение за тази вреда от лицето, извършило престъплението. За целта пострадалият предявява граждански иск за обезщетение за имуществени вреди. Граждански иск може да бъде предявен след образуване на наказателно дело и преди приключване на съдебното следствие по време на разглеждането на това наказателно дело в първоинстанционния съд. При предявяване на граждански иск в рамките на наказателно дело гражданският ищец се освобождава от плащане на държавна такса. В този случай жертвата е призната за граждански ищец и има процесуални права, предвидени от наказателно-процесуалното законодателство.
Граждански иск в защита на интересите на непълнолетни, лица, признати за недееспособни или частично недееспособни по начина, предвиден от гражданското процесуално законодателство, лица, които по други причини не могат сами да защитават своите права и законни интереси, могат да бъдат предявени от техните законни представители или прокурор.
Ако откраднатото имущество е върнато на жертвата, но с по-лошо качество в сравнение с това, което е било откраднато, с някакви дефекти, неизползваемо, тогава жертвата има право да предяви иск за обезщетение за причинените вреди: разходите за ремонт на това имущество или обезщетение за разликата в стойността към момента на кражбата и стойността на имуществото към момента на връщането му. В този случай гражданският ищец е длъжен да обоснове размера на предявения иск и да представи доказателства, потвърждаващи размера на щетата и нейното нанасяне именно в резултат на кражба на имущество.
Отказ от граждански иск може да бъде предявен от гр.дищецът по всяко време на производството по наказателно дело, но преди отвеждането на съда в съвещателната стая за постановяване на присъда. Отказът от граждански иск води до прекратяване на производството по него.
Гражданският ищец може да предяви и граждански иск за имуществено обезщетение за морални вреди, но не във всички случаи на кражба.
Съгласно чл. 151 от Гражданския кодекс на България моралната вреда (физическо или морално страдание), причинена на гражданин от действия, които нарушават негови лични или неимуществени права или посяга върху други нематериални блага, които му принадлежат, може да бъде обезщетена под формата на парично обезщетение за посочената вреда. В съответствие с част 2 на чл. 1099 от Гражданския кодекс на България моралните вреди, причинени от действия (бездействие), които нарушават правата на собственост на гражданин, подлежат на обезщетение в предвидените от закона случаи. Действащото законодателство не предвижда обезщетение за морални вреди за имуществени вреди, причинени в резултат на кражба.
Но ако при извършване на открита кражба на имущество спрямо пострадалия е упражнено насилие и същевременно му е причинена физическа болка или телесна повреда, то за причинените физически страдания по реда на чл. Изкуство. 151, 1101 от Гражданския кодекс на България имуществено обезщетение може да се търси за причинени на пострадалия неимуществени вреди, съобразно характера на причинените физически и морални страдания. При определяне на размера на обезщетението за вреди трябва да се вземат предвид изискванията за разумност и справедливост. Естеството на физическото и моралното страдание се преценява от съда, като се вземат предвид действителните обстоятелства, при които е причинена моралната вреда, и индивидуалните характеристики на жертвата.
Ако жертватане е използвал правото си да предяви граждански иск в рамките на наказателно дело, тогава той има право да предяви граждански иск за обезщетение за имуществени и морални вреди, причинени му от престъпление, в граждански процес, като подаде искова молба до съда, разглеждащ граждански дела, като същевременно заплати установената държавна такса и представи документи, обосноваващи претенциите.