Облагане на сделките с ценни книжа с данък върху доходите на физическите лица

сделките

Облагане на сделките с ценни книжа с данък върху доходите на физическите лица

Когато търговските банки извършват сделки с ценни книжа, втората страна по сделките могат да бъдат физически лица, както данъчни местни лица на България, така и чуждестранни лица. Тези лица, съгласно чл. 207 Данъчен кодекс България са платци на данък върху доходите на физическите лица. Търговските банки, извършващи сделки с ценни книжа с участието на физически лица на договорна основа, като правило действат като данъчни агенти по отношение на тези лица.

Съгласно чл. 209 от Данъчния кодекс на Република България, обект на облагане с данък върху доходите на физическите лица са доходите, получени от данъкоплатците:

  1. от източници в България и (или) от източници извън България - за физически лица данъчни местни лица на България;
  2. от източници в България - за физически лица, които не са данъчни местни лица на България.

Член 208 от Данъчния кодекс на България предвижда, че се признават доходи от източници в България, включително доходи от продажба на акции или други ценни книжа в България.

Характеристиките на определянето на данъчната основа, изчисляването и плащането на данък върху доходите на физическите лица (наричан по-нататък - данък върху доходите на физическите лица) за сделки с ценни книжа и сделки с финансови инструменти на фючърсни сделки, базовият актив на които са ценни книжа или фондови индекси, изчислени от организаторите на търговия на пазара на ценни книжа, са установени от чл. 214.1 NKRF.

При определяне на данъчната основа за доходи от сделки с ценни книжа, включително инвестиционни дялове на договорен инвестиционен фонд, и сделки с финансови инструментифючърсни сделки, в основата на които са ценни книжа или борсови индекси, изчислени от организаторите на търговия на пазара на ценни книжа, се вземат предвид доходите, получени от следните операции:

  1. покупко-продажба на ценни книжа, циркулиращи на организирания пазар на ценни книжа;
  2. покупко-продажба на ценни книжа, нетъргувани на организирания пазар на ценни книжа;
  3. с финансови инструменти на фючърсни сделки, базовият актив на които са ценни книжа или борсови индекси, изчислени от организаторите на търговия на пазара на ценни книжа;
  4. обратно изкупуване на инвестиционни дялове от договорни инвестиционни фондове;
  5. с ценни книжа и финансови инструменти на фючърсни транзакции, базовият актив за които са ценни книжа или фондови индекси, изчислени от организаторите на търговия на пазара на ценни книжа, операциите се извършват от попечител (с изключение на управляващо дружество, което извършва доверително управление на имущество, съставляващо дялов инвестиционен фонд) в полза на основателя на доверително управление (бенефициент), който е физическо лице.

Под финансови инструменти на фючърсни транзакции, базовият актив за които са ценни книжа или борсови индекси, изчислени от организаторите на търговия на пазара на ценни книжа, за целите на изчисляване на данъка върху доходите на физическите лица, се разбират фючърсни и опции борсови транзакции. Ако банката е източник на плащане на доходи на данъкоплатци - физически лица в изпълнение на договор за брокерски услуги, комисионен договор или инструкция за извършване на сделки за покупка и продажба на ценни книжа в полза на физическо лице, банката се признава за данъчен агент и е длъжна да определи данъчната основа, да изчисли, да удържи от средствата на физическо лице и да плати в бюджетаДанък върху доходите на физическите лица върху доходите, получени от извършване на тези сделки.

Когато банката сключи договор за брокерски услуги, комисионен договор или инструкция за извършване на сделки за покупко-продажба на ценни книжа в полза на физическо лице със статут на индивидуален предприемач, за целите на облагането на доходите от операции на такова физическо лице с ценни книжа неговият статут няма значение, тъй като в съответствие с чл. 227 от Данъчния кодекс на България индивидуалните предприемачи самостоятелно изчисляват и плащат данък върху доходите на физическите лица върху доходите, получени от тяхната предприемаческа дейност.

Следователно брокерската банка, когато извършва сделки за продажба и покупка на ценни книжа, собственост на индивидуален предприемач по право на собственост, е данъчен агент и е длъжна да изчисли, удържи и преведе в бюджета данък върху доходите, изплатени на това физическо лице, както и да предостави на данъчния орган съответната информация за изплатения доход, независимо дали лицето има удостоверение за държавна регистрация като индивидуален предприемач. Ако физическо лице продавач, който е данъчно местно лице на България, самостоятелно сключва договори за покупко-продажба на притежавани от него ценни книжа, плащането на данъка върху размера на получения доход се извършва в края на данъчния период, когато физическото лице подаде данъчна декларация пред данъчния орган. С други думи, ако банката купувач сключва споразумения (сделки) за покупка и продажба на ценни книжа в рамките на дилърска дейност директно с продавачите на ценни книжа - физически лица, плащането на данъка върху получените доходи се извършва от физическите лица независимо.

  • покупко-продажба на ценностиценни книжа, циркулиращи на организирания пазар на ценни книжа;
  • покупко-продажба на ценни книжа, нетъргувани на организирания пазар на ценни книжа.

Ценни книжа, циркулиращи на организирания пазар на ценни книжа за целите на изчисляване на данъка върху доходите на физическите лица, включват ценни книжа, допуснати до обращение от организатори на търговия, лицензирани от федералния орган, който регулира пазара на ценни книжа.

Доход (загуба) от сделка за покупка и продажба на ценни книжа се определя като разликата между сумите, получени от продажбата на ценни книжа, и разходите за придобиване, продажба и съхранение на ценни книжа, действително направени от данъкоплатеца (включително разходите, възстановени на професионален участник на пазара на ценни книжа) и документирани.

Тези разходи включват:

    суми, платени на продавача в съответствие с договора;

заплащане на услуги, предоставяни от депозитаря;

  • комисионни удръжки на професионални участници на пазара на ценни книжа;
  • обменна такса (комисионна);
  • заплащане на услугите на регистратора;
  • други разходи, пряко свързани с покупката, продажбата и съхранението на ценни книжа, направени за услуги, предоставени от професионални участници на пазара на ценни книжа в хода на тяхната професионална дейност.
  • Ако физическо лице е придобило (включително получено безвъзмездно или с частично плащане) ценни книжа в собственост, при облагане на доходите от сделки за покупка и продажба на ценни книжа, обратно изкупуване на инвестиционни дялове, сумите, от които е изчислен и платен данъкът при придобиването (получаването) на тези ценни книжа (данък върху дохода), също се вземат предвид като документирани разходи за придобиване (получаване) на тези ценни книжапод формата на материална облага от закупуване на ценни книжа, данък върху доходите, получени в натура от безвъзмездно получаване на ценни книжа).

    Като разходни документи, потвърждаващи факта на плащане на средства, физическото лице трябва да представи документи, изготвени по предписания начин.

    Приходите (загубите) от сделки за покупко-продажба на ценни книжа, циркулиращи на организирания пазар на ценни книжа, се намаляват (увеличават) с размера на лихвите, платени за ползване на паричните средства, привлечени за сделката покупко-продажба на ценни книжа, в рамките на сумите, изчислени на базата на текущия процент на рефинансиране на Банката на България.

    Тоест при изчисляване на данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица разходите на физическо лице включват лихвата за ползване на заемни (кредитни) средства, като се вземе предвид процентът на рефинансиране на Банката на България, който е валиден през периода, за който се начислява лихвата, но не по-висок от размера, установен в договора за заем (кредит). Това правило се прилага само ако физическо лице привлече средства за извършване на транзакция за продажба и покупка на ценни книжа по целеви заем (кредит), издаден за такива транзакции.

    Ако разходите на данъкоплатеца за придобиване, продажба и съхранение на ценни книжа не могат да бъдат приписани директно към разходите за придобиване, продажба и съхранение на конкретни ценни книжа (например такса за поддържане на депо сметка), тези разходи се разпределят пропорционално на оценката на ценните книжа, за които се отнасят тези разходи. Оценката на ценните книжа се определя към датата на възникване на тези разходи.

    Законодателят не е предписал такъв важен момент като метода (последователността) на разпределяне на разходите за ценни книжа на единемисия (серия), закупена от данъкоплатеца на няколко партиди по различно време и на различни цени, при определяне на данъчната основа. Следователно, отделен данъкоплатец трябва да посочи метода на разпределение на разходите за ценни книжа (например FIFO, LIFO) в споразумение с професионален участник на пазара на ценни книжа като данъчен агент. И банката трябва да предпише метод за разпределяне на разходите по ценни книжа при сключване на договор за брокерски услуги (комисионен договор, комисионен договор или друг подобен договор в полза на физическо лице).

    Данъчната основа при сделките по покупко-продажба на ценни книжа е доходът, получен в резултат на данъчния период от сделки с ценни книжа. Данъчният период за данък върху доходите на физическите лица е календарна година.

    Приспадане в размер на действително извършени и документирани разходи се предоставя на физическо лице при изчисляване и плащане на данък към бюджета при източника на плащане на дохода (банка, действаща като данъчен агент, действаща като брокер, попечител или лице, извършващо операции по агентско споразумение или по друго подобно споразумение в полза на физическо лице) или в края на данъчния период при подаване на данъчна декларация до данъчния орган.

    Доходите от сделки за покупка и продажба на ценни книжа, които не се движат на организирания пазар на ценни книжа, които към момента на придобиването им отговарят на изискванията, установени за ценни книжа, циркулиращи на организирания пазар на ценни книжа, могат да бъдат намалени с размера на загубата, получена през данъчния период от покупката и продажбата на ценни книжа, циркулиращи на организирания пазар на ценни книжа.

    За сделки с ценни книжа, циркулиращи на организирания пазар на ценни книжа, размерът на загубата се определя, като се вземе предвид максималния лимитколебания в пазарната цена на ценните книжа. В същото време пределната граница за колебания в пазарната цена на ценните книжа е определена на 20% нагоре или надолу от пазарната цена на ценната книга към датата на сделката.

    Пазарната котировка на ценна книга, циркулираща на организиран пазар на ценни книжа, за целите на изчисляване на данъка върху доходите на физическите лица от сделки за покупка и продажба на ценни книжа, се разбира като среднопретеглена цена на ценна книга за сделки, извършени през деня на търговия чрез организатор на търговия. Ако организаторът на търговията не изчисли среднопретеглената цена, като среднопретеглена цена се приема половината от сумата на максималните и минималните цени на сделките, извършени през деня за търговия чрез този организатор на търговия.

    Данъчната основа за сделките по покупко-продажба на ценни книжа се определя в края на данъчния период. Изчисляването и плащането на размера на данъка се извършва от банката на данъчния агент в края на данъчния период или когато изплаща пари на данъкоплатеца - физическо лице преди изтичането на следващия данъчен период.

    В случай на частично плащане на средства от банката преди изтичането на следващия данъчен период, данъкът се заплаща върху дела от дохода, съответстващ на действителния размер на изплатените средства. Делът на дохода се определя като произведение от общия размер на дохода от съотношението на сумата на плащането към оценката на ценните книжа (парични средства), които са на разположение на брокер (друго лице, извършващо операции по агентско споразумение, комисионно споразумение, друго споразумение в полза на физическо лице), определена към датата на изплащане на средствата от данъчен агент.

    При плащане в брой на данъкоплатец на физическо лице повече от веднъж през данъчен период, изчислениеторазмерът на данъка се определя на базата на текущо начисляване, компенсирайки предварително платените суми на данъка. При извършване на окончателно плащане по сделки за покупко-продажба на ценни книжа данъкът се заплаща върху целия размер на дохода, определен на базата на текущо начисляване, като се компенсират предварително платените данъчни суми. При еднократно плащане по еднократна сделка за покупко-продажба данъкът се заплаща и върху цялата сума на дохода без определяне на дялове.

    Оценката на ценните книжа се определя на базата на действително извършени и документално доказани разходи за тяхното придобиване.

    Плащане на средства означава плащане в брой, прехвърляне на средства по банкова сметка на физическо лице или по сметка на трето лице по искане на физическо лице (включително за изплащане на главницата и лихвите по заем, предоставен от банка за сделки за продажба и покупка на ценни книжа).