Обобщение на урока по темата Храносмилане в стомаха
Тема на урока:Храносмилане в стомаха. Действие на ензимите на стомашния сок върху протеините. Смилането на храната в дванадесетопръстника под действието на панкреатичен сок и чернодробна жлъчка.
Изследване на външната и вътрешната структура на стомаха;
Изясняване на процеса на храносмилане в стомаха;
Разкриване на свойствата на ензимите на стомашния сок;
Обяснение на процеса на неврохуморална регулация на стомашния сок.
развитие на практически умения и способности за определяне на функциите на ензимите на стомашния сок;
формирането на умения за създаване на презентации и филми - слайдове с помощта на компютърни технологии.
Обучение и формиране на здравословен начин на живот (за ефекта на алкохола и никотина върху храносмилането в стомаха);
Въведение в диетата.
Тип урок: комбиниран.
Проверка на домашните.
1 ниво.Вмъкнете липсваща дума:
Храносмилателната система започва с ____________________ кухина.
Човешките зъби растат на две смени: първо ____________________, след това _________________.
Последните зъби, които растат, са ________________.
Зъбът е сложен орган, той прави разлика между корена, _________________ и _______________.
На ден се отделят повече от ____________ литра слюнка.
Сред основните слюнчени жлези има: паротидни, _____________________ и _____________________.
______________ играе важна роля в устната кухина.
Сдъвканата, навлажнена, хлъзгава буца храна влиза в ______________, а след това в __________________.
Учене на нов материал
? Въз основа на прегледа на предишни курсове за животни отговорете на въпроса: „Къде отива храната от хранопровода?
След кратък престой в устата, полутечната хранителна маса, благодарение на перисталтичните движения на хранопровода, навлиза в стомаха - разширена част от храносмилателната тръба на горната част на коремната кухина (ВИДЕОфрагмент)
(Учителят подчертава, че изтласкването на храната през хранопровода става при активна работа на стените. В случай на неизлечимо увреждане на хранопровода, той може да бъде заменен, неговата функция може да се изпълнява от част от червата вместо отстранения от хирурга хранопровод. За първи път такава операция, спечелила световно признание, е извършена през 1907 г. от българския хирург П. А. Херцен, внук на известният революционер-демократ А. И. Херцен.)
? Защо стомахът се нарича "склад за храна"?
Стомахът е най-широката част от храносмилателния канал. Тя позволява на човек да си осигури храна за известно време. Средно храната остава в стомаха от 2 до 8 часа.
„Хранилището“ за храна е плътно затворено от пилора, в който има пръстеновиден мускул. Има два отвора: входен - там, където хранопроводът се влива в него, и изходен - на мястото, където започва дванадесетопръстника. Умерено пълен стомах има обем от около 1 литър, но може да се разтегне и да побере до 2,5 литра.
Формата на стомаха при здрав човек може да бъде различна.
Накратко, набити хора, стомахът прилича на рог (конус);
При високите - удължен, има формата на чорап;
При хора със средно телосложение - формата на кука.
Формите и размерите също зависят от тонуса на мускулите на стените му, от количеството приета храна и положението на тялото.
Стомахът има две стени - предна и задна.
Долният ръб е изпъкнал, горният е вдлъбнат.
Стомахът има дъно и тяло.
Лигавицата на стомаха е покрита с еднослоен епител. Образува множество гънки: надлъжни и напречни. Многобройни тръбни жлези на стомаха (до 35 милиона) се отварят на повърхността на лигавицата, отваряйки се с дупки на малки възвишения, ясно видими през лупа. Тези жлези отделят стомашен сок. Те се различават по структура и функция:
някои отделят храносмилателни ензими,
втората е солна киселина,
третата е лигавичната секреция на муцин и биологично активни вещества.
Субмукозата на стомаха е плътна, образувана от рехава съединителна тъкан.
Мускулната мембрана на стомаха, за разлика от други храносмилателни органи, е трислойна.
Първият слой е външният надлъжен.
Вътрешният е наклонен слой, който предпазва стомаха от разтягане.
Отвън стомахът е покрит с перитонеум (мембрана на съединителната тъкан).
2). Състав на стомашния сок
Стомашният сок е течност, секретирана от стомашните жлези и епителните клетки на стомашната лигавица. Това е безцветна прозрачна течност, съдържаща солна киселина (0,3-0,5%) и поради това има кисела реакция (pH 1,5-1,8). На ден се получават 2 литра от този сок.
Стомашен сок = солна киселина + слуз + ензими.
Плътен остатък 1-2%
В стомаха действието на слюнката продължава, докато киселината на стомашния сок насища хранителната маса и разрушава птиалина на слюнката (действа само в слабо алкална среда). При нормално смесено хранене може да отнеме до 30 минути, докато постъпващата храна се насити със стомашен сок и премине от алкална в кисела. Времето за накисване на храната със стомашен сок зависи от естеството и размера нахранителен болус и активност на стомашната секреция.
Тъй като стомашният сок прониква в хранителната маса, започва стомашната фаза на храносмилането, по време на която се извършва главно разграждането на протеините.
Пепсинът и ренинът -се произвеждат непрекъснато като проензими, които се превръщат в активни ензими под действието на солна киселина (pH 1,5-2,0). Те разграждат протеините до по-къси полипептиди. Пепсинът бързо разгражда протеините на месото и яйцата, много бавно - протеините на хрущяла и сухожилията.
Липаза– разгражда мазнините до глицерол и мастни киселини. Но той действа само върху мазнини, които са в състояние на емулсия (главно мляко). Следователно стомашната липаза при възрастни е от малко значение.
Лизозим– има бактерицидни свойства.
В състава на стомашния сок няма ензим, способен да действа върху въглехидратите.
Муцин (слуз)- изпълнява защитна функция - предпазва стомаха от механични, химични въздействия исамохраносмилане.
Солна киселина -активира ензимите, подсирва млякото, стимулира дейността на стомаха, има бактерицидно действие.
1.6.A. Проучванена ученик по темата: „Има ли солната киселина бактерицидни свойства?“ като слайд филм
Солната киселина не само създава необходимата среда за работа на ензима, но и активира защитната им функция. Известно е колко бързо гние месото, което се съхранява на топло място. Ако добавите малко солна киселина към чаша вода и смляно месо, тогава гниене не се наблюдава.
3). Нервно-хуморална регулация на стомашните жлези.
. Колко жлези има в стомашната лигавица? (35 милиона)
Какво влияе върху стомашната секрецияжлези? Защо рефлекторното отделяне на сок не спира с края на храненето?
Слушане на съобщение по темата "Нервни и хуморални ефекти върху секрецията на жлезите".
Хуморалният ефект върху секрецията на стомашен сок е известен отдавна. И. П. Павлов доказва, че най-важна роля в секрецията на стомашните жлези играе влиянието на нервната система.
При въображаемо хранене на куче с прерязан хранопровод храната не влиза в стомаха. Въпреки това, 5-8 минути след началото на експеримента, сокът изтича от тръбата на фистулата, поставена в стомаха на животното. Това явление може да се обясни само по следния начин: храната дразни вкусовите рецептори на устната кухина; възникващото в тях възбуждане се извършва по центростремителните нерви към мозъчния ствол; оттам възбуждането се изпраща по центробежните нерви към стомашните жлези и предизвиква тяхната дейност. Рефлекторният характер на сокоотделянето се доказва от факта, че то спира след прерязване на нервите, отиващи към стомаха.
Ако храната е била използвана преди това от животно, тогава самата визия и миризмата й могат да предизвикат активността на стомашните жлези.
Следователно секрецията на жлезите може да се появи и под въздействието на условни стимули. В този случай преходът на нервно възбуждане от центростремителни към центробежни нерви се осъществява с участието на мозъчната кора.
Рефлексната секреция на сок не спира с края на храненето. Попадайки в стомаха, храната механично и химически дразни рецепторите на неговата лигавица. Възбуждането, възникващо в рецепторите, се пренася в мозъка, а оттам в жлезите на стомаха, поддържайки тяхната дейност.
По това време се отразява и хуморалният ефект върху секрецията на сок.
Редица вещества, които са част от месни и зеленчукови отвари, вече се абсорбират в стомаха. Веднъж попаднали в кръвта, тезивещества се доставят от него до стомашните жлези и химически възбуждат тяхната дейност. Това предполага задължително на вечеря течно ястие (бульон, зеленчукова супа, зелева супа, борш).
По подобен начин действат веществата, образувани в стомаха при храносмилането на месо и други продукти. Смилането на хляба не е придружено от образуването на вещества, които действат върху стомашните жлези. Следователно сухата диета, при която основната храна е хлябът, нарушава стомашното храносмилане.
Нервните, а след това и хуморалните влияния върху дейността на стомашните жлези осигуряват отделянето на сока от храната през цялото време на престоя й в стомаха.Въпроси:
1) Кой и как доказа, че най-важна роля в секрецията на стомашните жлези играе влиянието на нервната система?
2) Защо рефлекторното отделяне на сок не спира с края на храненето?
3) Как се осъществява хуморалният ефект върху секрецията на сок?
В рамките на 2-3 часа след хранене и двата механизма - нервен и хуморален - действат заедно, но първият от тях преобладава. След това престават нервните въздействия върху функцията на стомашните жлези, а хуморалните продължават още няколко часа.
Абсорбира се в стомаха:
алкохол, минерални соли, вода, аминокиселини, глюкоза.
Домашна работа: параграф 43, 44(192-194)