Обратна връзка в обучението – Студиопедия
Обратната връзка е основният инструмент за самопознание на човек, формирането на реалистична система от идеи за себе си, собственото поведение. Това е един от основните механизми, които осигуряват ефективността на обучението.
Той „е универсално средство за обективизиране на дейността, прехвърляне на поведението на участниците в обучението от импулсивно, несъзнателно ниво на регулиране на дейността към съзнателно“ (Березняков, 1999). Това се случва, защото участниците получават възможността да погледнат поведението си през очите на другите, обучителната група действа като своеобразно огледало за тях, което отразява техните модели на поведение. Обратната връзка в обученията е „от край до край” – под една или друга форма се представя на всички техни етапи.
От методическа гледна точка,
► Обратната връзка в обученията може да се дефинира като набор от методи и техники, насочени към получаване на информация на участниците и/или фасилитаторите за това как тяхното поведение засяга другите.
Това включва както изявленията на фасилитатора и членовете на групата, така и набор от специални процедури за обучение.
За да има обратна връзка, трябва да са изпълнени две условия:
1. Получаване на информация за дадено лице;
2. Желанието на този човек да ги приеме.
В юношеството и младостта, когато се формира идентичността, получаването на надеждна информация за човек от другите и тяхното приемане е много важно за успешния ход на социализацията. От методическа гледна точка обаче е доста трудно да се организира дълбока и съдържателна обратна връзка в груповата работа с подрастващите. Първо, подрастващите не винаги са в състояние да предоставят адекватна информация за своите връстници и дали източникъттакава информация е предоставена от възрастен, тя може да се възприеме като инструкция и да предизвика протест. Второ, Аз-концепцията (системата от представи за себе си) на повечето юноши все още не е много стабилна и много уязвима и такава информация може да предизвика болезнени реакции или да срещне трудни психологически защити. Трето, работата с подрастващите изисква динамика, а много традиционни процеси на обратна връзка по своята същност са статични. Тийнейджърите обичат да действат, а не да слушат, и опитите да се водят дълги дискусии с тях относно собствените им действия обикновено не са много продуктивни.
Според нас обратната връзка може да се разглежда на различни нива, въз основа на характеристиките на нейния предмет и мястото в цялостната структура на обучението. Най-голяма продуктивност на обратната връзка при работа с подрастващите може да се постигне, когато тя е балансирана по отношение на представянето на различни нива.
Първо ниво: незабавни реакции на членовете на групата и/или фасилитатора към поведението на отделните участници, отразяващи как това поведение им е повлияло, какви чувства и реакции е събудило. Предмет на обратна връзка на това ниво са конкретните действия на участниците.
Второ ниво: Специални техники, които позволяват на участниците да научат в атмосфера на доверие и безопасност какво чувстват другите към тях, какво одобряват в поведението им и какво не. На това ниво обект на обратна връзка са личностните характеристики и поведенческите стереотипи на участниците, които могат да се проявят в различни конкретни ситуации.
Трето ниво: техники за обобщаване на работата в края на урока или обучението като цяло, което ви позволява да разберете по-добре кой от участниците как се е показал на обучението, какви реакции на всеки отучастниците си спомнят най-много от другите, кои лични качества на всеки от участниците са допринесли за продуктивната му работа и кои са му попречили. Предмет на обратна връзка са не само личностните черти и поведението на отделните участници, но и груповото взаимодействие като цяло.
Четвърто ниво: Техники, които позволяват на фасилитатора да получи информация за това как работата му се възприема от участниците, какво е постигнато и какво не е постигнато. Например, това може да стане чрез анкета. Предметът на такава обратна връзка е работата на водещия.
От една страна, може да се предостави обратна връзка за различни действия или изявления на участниците на всеки етап от обучението (ниво № 1). От друга страна, има редица упражнения, които го засилват (ниво No2). Например, това са различни модификации на техниката „Горещ стол“: доброволец седи в центъра на тренировъчния кръг, останалите на свой ред му казват какви чувства и благодарение на какво предизвиква, какви асоциации са свързани с него и т.н. Подробно описание на редица упражнения, насочени към получаване на обратна връзка, можете да намерите в книгите на И. В. Вачков (2000), А. Г. Лидери (2001), Н. Ю. Хрящева и други (1999). Като цяло трябва да се отбележи, че такива упражнения често са свързани със стресови ситуации, препоръчително е да се провеждат само когато в групата е създадена атмосфера на доверие и продуктивно сътрудничество.
В допълнение, техниките за обратна връзка могат да бъдат проектирани за последния етап на конкретен урок или обучение като цяло (ниво № 3). В този случай обратната връзка ви позволява да обобщите част от свършената работа и се дава не само за конкретни действия на отделни участници, но и за групово взаимодействие като цяло.
Обратенвръзката на участниците с действията на лидера (ниво № 4), в допълнение към очевидната задача за повишаване на професионалното му ниво, също може да окаже силно влияние върху груповата динамика, особено при работа с юноши. Ако фасилитаторът позволи на участниците да изразят мнението си за тяхната работа и дори има специални процедури за това (макар и само под формата на обикновена писмена анкета), се създава основа за формирането на истински партньорски отношения. В края на краищата, юношеството е, по уместния израз на A. G. Leaders (2001), възрастта на психологическата съизмеримост със зрелостта. За да възникне това усещане за съизмеримост по време на обучението, обратната връзка трябва да е двупосочна и симетрична, тоест да касае не само участниците, но и самия водещ.
По отношение на съдържанието, обратната връзка обикновено засяга поведението на лицето, на което се дава, и/или чувствата, свързани с това поведение на лицето, което я предоставя. Типична фраза, съдържаща обратна връзка, е изградена по схемата: „Вие правите ... Чувствам се ...“ Ако обратната връзка се предоставя не за поведението, а за чувствата или емоциите на друг човек, тогава е препоръчително да започнете с изявление на външните прояви на чувства („Виждам, че коленете ви започнаха да треперят ...“) и да завършите с хипотеза за причината за тези прояви („... изглежда, че това говори за страх“). Директното назоваване на чувствата или емоциите на другия човек („Сега изпитваш страх“) във връзка с обратната връзка не е много ефективно, въпреки че тази техника понякога се използва в психологическото консултиране.
♦ Бъдете описателни, а не оценъчни.
♦ Да не се забавя, да отговаря на принципа „Тук и сега“.
Колкото по-бързо се предоставя, толкова по-ефективен е той.
♦ Бъдете конкретни, т.е. отнасяйте се до конкретни проявиучастниците, а не индивидът като цяло.
♦ Бъдете подходящи, т.е. подходящи за нуждите както на получателя, така и на доставчика.
♦ Съсредоточете се върху тези характеристики, които наистина могат да бъдат променени.
♦ Да се осъществява в контекста на обучително взаимодействие, а не да излиза извън него.
♦ Ако е възможно, бъдете формулирани в Аз-твърдения, особено когато става дума за чувства.
♦ Представете като изявление на факт, а не като съвет или назидание.
Нека конкретизираме отбелязаните разпоредби с примери: ще дадем формулировки за обратна връзка, които съответстват на отбелязаните правила или нарушават някое от тях (Таблица 2).
Таблица 2
Що се отнася до последния пример, съветите, препоръките, предписанията и т.н. сами по себе си не са противопоказани в психологическото обучение (въпреки че не трябва да злоупотребявате с тях), те просто са неефективни като обратна връзка. Тяхната функция не е обратна връзка, а фасилитация, насърчаване на участниците към по-активни действия.
Лесно е да се види, че изброените правила до голяма степен характеризират конструктивната комуникация като цяло и не са специфични за такава форма като обратна връзка. Ако човек ги наруши, комуникацията му често се оказва разрушителна, което води до изостряне на конфликтите. Следователно, ако младите хора свикнат да спазват тези правила по време на обучението, това само по себе си ще повиши тяхната комуникативна компетентност по отношение на други ситуации на общуване.
Горните изисквания за обратна връзка са най-приложими на ниво директни реакции към действията на другите участници (първото ниво в нашата схема). Когато става въпрос за специални техники за получаване на обратна връзка(второ и трето ниво), тези изисквания не винаги са напълно постижими. Например, ако в края на сесията се дава обратна връзка за свършената работа, правилото „тук и сега“ обикновено се нарушава - в крайна сметка това, което се обсъжда, по дефиниция вече е в миналото. Ако се предоставя обратна връзка за действията на лидера (четвърто ниво), тези правила са принципно приложими, но не толкова уместни: квалифицираният лидер е в състояние да възприема конструктивно обратната връзка, независимо от формата на нейното представяне. В същото време обратната връзка с фасилитатора може да играе ролята на моделна ситуация - използвайки я като пример, е възможно безболезнено да се демонстрира за участниците кога е конструктивна и кога предизвиква само отрицателни емоции.
Как да въведете всички описани изисквания за обратна връзка? Формулирането им наведнъж като допълнителни правила за обучение не е много ефективно, тъй като участниците няма да могат бързо да се ориентират в толкова голям брой от тях, това ще доведе до объркване. Освен това ще отнеме много време, за да се обясни за кои ситуации се прилагат тези правила. Според нас е по-ефективно те да се въвеждат постепенно, като се демонстрират подходящи модели на поведение на фасилитаторите със собствения им пример и се преформулират неуспешните твърдения на участниците и едва след това може би се формулират като правила.
Като цяло обратната връзка е един от основните механизми, чрез които се осигурява ефективността на психологическото обучение с юноши и младежи. За да се постигне висока ефективност на обратната връзка, е необходимо тя да се балансира по отношение на различните нива и форми (лични и апаратни), както и да се приведе в съответствие с редица правила. Ако участниците са обучени да предоставят конструктивна обратна връзка по време на обучението, това не е самодопринася за решаването на конкретни задачи за обучение, но само по себе си показва повишаване на нивото на комуникативна компетентност на подрастващите.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: