Образът на Василиса Егоровна в разказа А
Образът на Василиса Егоровна в историята на А.С. Пушкин "Капитанската дъщеря"
Най-новото творение на A.S. Пушкин е историята "Капитанската дъщеря". Работата отразява най-важните теми, свързани с историческата тема за въстанието на Пугачев и, разбира се, темата за любовта, семейните отношения. Авторът изобразява пред нас напълно различни, нищо подобни образи. Било то Пьотър Гринев, Швабрин, Иван Кузмич, Маша Миронова и така нататък. Но вниманието ми беше привлечено от съвсем различна героиня, Василиса Егоровна Миронова. Именно нейният образ ще се опитам да разкрия в моето есе.
Не само външният вид, но и особеностите на речта показват този факт. Речта е пълна с всякакви пословици и поговорки, поговорки (например „Моля, обичайте и предпочитайте“ и т.н.).
Невъзможно е да не споменем, че героинята много обичаше и почиташе съпруга си, отнасяше се с дълбоко уважение към него. Обръщаше се към него с малкото му име. Василиса Егоровна, разбира се, управлява Иван Кузмич. Делата на службата не се различаваха за тази жена от домашните, икономическите дела. Съдейки по всичко това, се формира образът на силна, волева, мъдра жена. Най-дълбок интерес предизвиква пъргавата, приказлива старица.
Пристигането на Пугачов в крепостта говори много. Такива качества на характера като безкористност, благородство, смелост, отчаяние, преданост и лоялност се разкриват на читателя под формата на комендант, след като съпругът й е арестуван. Василиса Егоровна е готова да сподели последната минута от живота си със съпруга си. Тя упорито отказва да напусне крепостта, не иска да се предаде толкова лесно. Това се доказва от цитат от произведението: „... не ме питайте дори насън: няма да отида. Няма за какво на стари години да се разделям с теб и да търся самотен гробот друга страна. Живейте заедно, умрете заедно." Тези думи се оказаха пророчески за съдбата на семейство Миронови. След като обесиха Иван Кузмич, казаците насила измъкнаха Василиса Егоровна от къщата, която беше „разчорлена и съблечена“. Героинята не сметна за достойно да помоли за милост за себе си, а само извика силно: „Освободете душата си на покаяние. Бащи, заведете ме при Иван Кузмич. И под удара на сабя мъртвият комендант пада.
Така от казаното дотук можем да заключим, че образът на Василиса Егоровна Миронова е образ на истинска българка, способна да извърши истински героичен подвиг.