ОБЩА МИНЕРАЛИЗАЦИЯ определение на ОБЩА МИНЕРАЛИЗАЦИЯ и синоними на ОБЩА МИНЕРАЛИЗАЦИЯ (английски)
От Уикипедия, свободната енциклопедия
Терминът "Минерализация" има други значения
В чужбина минерализацията се нарича още "общо количество разтворени частици" - Total Dissolved Solids (TDS).
Най-голям принос за общата минерализация на водата имат широко разпространените неорганични соли (бикарбонати, хлориди и сулфати на калций, магнезий, калий и натрий), както и малко количество органични вещества.
Съдържание
Единици
Обикновено минерализацията се изчислява в милиграми на литър (mg / l), но като се има предвид, че мерната единица "литър" не е системна, по-правилно е минерализацията да се изрази в mg / кубичен dm, при високи концентрации - в грамове на литър (g / l, g / кубичен dm). Също така нивото на минерализация може да се изрази в частици на милион частици вода - части на милион (ppm). Съотношението между мерните единици в mg/l и ppm е почти равно и за простота можем да приемем, че 1 mg/l = 1 ppm [1] .
Основните източници на TDS в приемащата вода са селскостопански и битови оттоци, замърсяване на почвата чрез излугване и точково замърсяване на водата, зауствано от промишлени или пречиствателни станции за отпадъчни води. Най-често срещаните химични съставки са калций, фосфат, нитрат, натрий, калий и хлорид, които се намират в оттока с хранителни вещества, общия отток от дъждовния отток и от снежния климат, където се прилагат соли за размразяване на пътища. Химикалите могат да бъдат катиони, аниони, молекули или агломерации от порядъка на 1000 или по-малко молекули, докато се образува микроразтворима гранула. По-екзотичните и вредни елементи на TDS са пестициди, извлечени от повърхностния отток. Някои естествени общо разтворени твърди вещества възникват от изветряне иразтваряне на скали и почва. Съединените щати са установили среден стандарт за качество на водата от 500 mg/L, за да гарантират вкуса на питейната вода.
Общата минерализация се отличава от общите суспендирани твърди вещества (TSS), тъй като последните не могат да преминат през сито от два микрометра и въпреки това се суспендират за неопределено време в разтвора. Терминът „декантиращо вещество“ се отнася до материал с всякакъв размер, който все още не е суспендиран или разтворен в резервоар за съхранение, не подлежи на движение, и изключва както TDS, така и TDS [1]. Декантиращите вещества могат да включват по-големи частици или неразтворими молекули.
Класификация
В зависимост от общата минерализация на водата те се разделят на следните видове [2]:
- слабо минерализиран (1-2 g/l),
- ниска минерализация (2-5 g/l),
- средна минерализация (5-15 g/l),
- висока минерализация (15-30 g/l),
- саламура минерална вода (35-150 g/l)
- силна саламура (150 g/l и повече).
Източници на минерализация на водата
Солеността на водата се влияе както от природни фактори, така и от човешкото въздействие. Естествената минерализация зависи от геологията на района, откъдето произхождат водите. Различните нива на разтворимост на минералите в естествената среда оказват сериозно влияние върху крайната минерализация на водата.
Човешкото въздействие се свежда до промишлени отпадъчни води, градски дъждовни води (тъй като през зимата се използват сол и други химикали за борба със заледяването на пътната настилка), оттичане на земеделски земи (които се третират с химически торове) и др. [3]
Пия вода
Качеството на питейната вода в България се регулира от редица стандарти, а именно:
КОЙ не въвеждаограничения върху общата минерализация на водата. Но водата с минерализация над 1000-1200 mg / l може да промени вкуса си и по този начин да предизвика критика. Поради това СЗО препоръчва ограничение от 1000 mg/l обща минерализация на питейната вода за органолептични показатели, въпреки че нивото може да варира в зависимост от преобладаващите навици или местните условия.