ОБЩИ КОНЦЕПЦИИ ЗА ФРАЗЕОЛОГИЯТА, Историята на възникването на фразеологичните единици - Фразеологичните единици в
Историята на появата на фразеологичните единици
Фразеологията като самостоятелна лингвистична дисциплина възниква през 40-те години на 20 век. в съветската лингвистика. Предпоставките за теорията на фразеологията са заложени в трудовете на A.A. Потебни, И.И. Срезневски, А.А. Шахматова и Ф. Ф. Фортунатов. В западноевропейското и американското езикознание фразеологията не се обособява като отделен раздел на лингвистиката. Въпросът за изучаването на стабилни комбинации от думи в специален раздел на лингвистиката - фразеологията е повдигнат в образователната и методическата литература още през 20-40-те години. в творчеството на Е. Д. Поливанов (1891--1938), С. И. Абакумов, Л. А. Булаховски. Изследването на фразеологията беше стимулирано от лексикографската практика, от една страна, и от друга страна, от трудовете на В.В. Виноградов, в който бяха повдигнати въпроси за основните понятия на фразеологията, нейния обхват и задачи. През 50-те години. основно внимание беше отделено на въпросите за приликите и разликите на фразеологичните единици с дума и комбинация от думи; проблемите на фразеологията бяха ограничени главно до изясняване на критериите за фразеология и изясняване на основите за класификация на фразеологичните единици. От края на 50-те години. има тенденция за систематичен подход към проблемите на фразеологията, разработват се въпроси, свързани с описанието на фразеологичните единици като структурни единици на езика (A.I. Smirnitsky, O.S. Akhmanova). През 60-70-те години. в развитието на фразеологията се характеризират с интензивното развитие на фразеологията, правилните методи за изучаване на обекти на фразеологията, основани на идеите за анализ на системно ниво на фактите на езика (В. Л. Архангелски, Н. Н. Амосова, В. П. Жуков, А. В. Кунин, М. Т. Тагиев), изследването на системната организация на фразеологичния състав (И. И. Чернишева, Н. М. Шански) и нейната развитие (V.N. Mokienko, R.N. Po Pov, A.I. Fedor), специално внимание се обръща на семантикатафразеологични единици, нейният номинативен аспект, оформяне в нейната динамика (С.Г. Гаврин, Ю.А. Гвоздарев), признаци на съвместимост на компонентите на думата (М.М. Копиленко, 3.Д. Попова), сравнително-типологично изследване на фразеологичния състав (Ю.Ю. Авалиани, Л.И. Ройзензон), както и разработването на описания на фразеологични единици в речници (А.М. Бабкин, А.И. Молотков). [6, стр. 55]
Концепцията за фразеологична единица се определя въз основа на признаци на структурна и семантична стабилност, т.е. постоянното съотнасяне на дадено значение на комбинация от думи с дадения й лексикален и граматичен начин на изразяване, което е следствие от преосмисляне на цялата комбинация или нейните отделни компоненти и възпроизводимост - в нормативно фиксиран диапазон от вариации и граматични модификации. Концепцията за последователност на фразеологичния състав отразява наличието на подредени връзки и отношения между фразеологичните единици и взаимовръзката на единиците на фразеологичния състав с общата езикова система на значимите единици. Развитието на проблемите на системния фразеологичен състав е свързано с описанието на фразеологичните единици като структурни и семантични единици на езика, с изучаването на видовете на тяхното значение, полисемия, омонимия, вариация, с идентифицирането на граматическите класове фразеологични единици и с разкриването на техните синтактични функции. Задачите на систематичното изследване на фразеологичния състав включват описание на междуфразеологична и лексикално-фразеологична синонимия, антонимия, тематични групировки, функционална и стилистична диференциация на фразеологични единици, както и идентифициране на модели на фразеологично образуване (формиране на фразеологични единици) и фразеологична деривация - формиране на нови значения на фразеологични единици.
Фразеологичният състав на езика се класифицира по следните признаци: структурно-семантичен, граматичен,функционално и стилистично.
В същото време водещият във фразеологията е структурно-семантичният принцип на класификация, който се връща към класификацията на В. В. Виноградов и се основава на критериите за семантична солидарност или аналитичност на значението на фразеологичните единици. Системно-класифициращият аспект на описанието на фразеологичния състав е неразривно свързан с проблема за обема и границите на фразеологията.
Широкият обхват включва всички комбинации, които имат признаци на стабилност и възпроизводимост. Тесният обем е ограничен до фразеологични единици-идиоми, функционално свързани с думата като номинативна единица на езика.
Предметът на историческата фразеология е изучаването на първичните форми и значения на фразеологичните единици, определянето на техните източници за всички налични паметници, идентифицирането на областите на тяхното използване и моделите на формиране, както и установяването на обема на фразеологичния състав в определена историческа епоха на езиковото развитие. [2, стр. 10]