Общият характер на действието на промишлените отрови върху тялото
При производствени условия токсичните веществанавлизатв човешкото тяло през дихателните пътища, кожата, а също и през стомашно-чревния тракт. Пътищата на навлизане на веществата в организма зависят от агрегатното им състояние (газообразни и парообразни вещества, течни и твърди аерозоли) и от характера на технологичния процес (нагряване на веществото, смилане и др.).
Токсичният ефект на веществата, тяхната съдба в тялото зависи от физическите характеристики и химическата активност, тъй като биологичният ефект е резултат от химическо взаимодействие между дадено вещество и биологични рецептори. Това взаимодействие определя степента на задържане на веществото в организма, процесите на неговата биотрансформация, отлагане и отделяне от тялото. При навлизане в белите дробове газове, пари и аерозоли от токсични вещества се резорбират в кръвта. Степента на резорбция за различните вещества не е еднаква и зависи преди всичко от разтворимостта в биологични течности и способността за проникване през алвеоларните, съдовите и клетъчните мембрани. След резорбция в кръвта и разпространение в органите, отровите претърпяват трансформации (биотрансформация) и отлагане. Почти всички неорганични, както и много органични вещества, остават в тялото за дълго време, натрупвайки се в различни органи и тъкани.
Циркулацията на металите в организма се осъществява чрез образуване на биокомплекси с мастни киселини и аминокиселини (глутаминова и аспарагинова киселина, цистеин, метионин и др.). Комплекси с аминокиселини образуват живак, олово, мед, цинк, кадмий, кобалт, манган и някои други метали. Въпреки това, най-стабилни са комплексите на металите с протеини, което определя тяхната дълготрайностциркулация и отлагане в меките тъкани и паренхимните органи. Металите се натрупват главно в същите тъкани, в които се съдържат като микроелементи, както и в органи с интензивен метаболизъм (черен дроб, бъбреци, жлези с вътрешна секреция). Преобладаващото отлагане на олово, берилий и уран в костната тъкан се свързва със способността им да образуват стабилни, слабо разтворими съединения с фосфора и отлагането им в костната тъкан под формата на фосфати. Живакът и кадмият се натрупват в паренхимните органи (черен дроб, бъбреци), което се дължи на образуването на стабилни комплекси на тези метали с протеини. Хромът, достигайки клетката, се фиксира върху клетъчните мембрани, натрупвайки се в значителни количества, например върху мембраната на еритроцитите.
Разпределението на органоелементите и органичните съединения в организма е свързано с тяхното взаимодействие с липидните компоненти на тъканите и преди всичко с липидните компоненти на клетъчните мембрани, което определя тяхното проникване в клетката и по-нататъшна биотрансформация.
Биотрансформацията на чужди съединения е верига от последователни ензимни реакции.
Изолиранетона попадналите в организма токсични вещества става по различни пътища - през белите дробове, стомашно-чревния тракт, бъбреците, кожата.
Много токсични вещества (живак, въглероден дисулфид) се отделят от потните жлези на кожата, както и от слюнчените жлези. Много отрови и техните метаболити, образувани в черния дроб, се екскретират в жлъчката в червата. Този път на екскреция е характерен за металите (живак, олово, манган и др.). Обратната резорбция на метали от червата в кръвта и от кръвта в черния дроб предизвиква ентеро-ренална циркулация на метали, което в крайна сметка определя съотношението на метала, екскретиран от червата.
Циркулация, трансформация и екскрециятоксичните вещества отразяват съвкупността от явления, които се случват с отрова в тялото, и определят токсикокинетиката на процесите на детоксикация, т.е. кинетиката (динамиката) на преминаването на токсични вещества през тялото. По правило токсикокинетиката се основава на експериментални данни за съдържанието на вещества и техните метаболити в различни биологични среди на експериментални животни през определени интервали от време. Математическият анализ на тези данни дава възможност да се идентифицират модели на токсична динамика на всяко химично вещество и да се екстраполират върху хората, като се вземат предвид характеристиките на метаболитните и други процеси.
Промишлените отрови, в зависимост от техните свойства и условия на експозиция (концентрация / доза / време), могат да причинят развитие наостри и хронични интоксикации Като правило, остри отравяния възникват при аварии, груби нарушения на технологичния процес. Острото отравяне се развива веднага след контакт с отрова (например въглероден окис) или след латентен период от 6-8 часа до няколко дни (азотен диоксид).В резултат на модернизацията на технологията и прилагането на обширни хигиенни мерки в момента се наблюдава замърсяване на въздуха на работната зона с ниски концентрации на промишлени отрови, което води до развитие на хронична интоксикация при продължителна, дългосрочна експозиция.
Проявите на действието на промишлените отрови върху хората са много разнообразни, тъй като патологичните процеси, които възникват при излагане на химикал, се определят не само от неговите свойства, но и от реакцията на тялото, която варира в широки граници. При излагане на промишлени вещества може да се развие всеки от известните патологични процеси - възпаление, дистрофия, сенсибилизация, фиброза, увреждане на хромозомния апарат на клетката, канцерогенниефект и т.н. В същото време, поради физикохимичните характеристики, всяко вещество има както свой характерен ефект върху тялото, така и носи свойствата, присъщи на химичния клас (група), към който принадлежи.
Сред индустриалните вещества се разграничават дразнещи, невротропни, хепатотропни, бъбречни отрови, кръвни отрови, алергени, мутагени, канцерогени, тератогени и някои други групи. Такова разделение показва преобладаващия (селективен) характер на действието на отровата, който се проявява, когато е изложен на минимални количества. При излагане на по-високи дози/концентрации и/или продължително време се развиват и политропни (общотоксични) прояви на интоксикация.