Общност на феновете на групата за изкуство - хор Турецки
За художествената група "Хор Турецки"
Стъпка към лек стил - „Хор Турецки“ в Иркутск
Честно казано, вече съм забравил какво означава понятието „припев“. През последните години стана обичайно да живеем в режим на думи като „рок група“, „креативност“, „вярно“, „невярно“ и единствената асоциация в съзнанието ми, свързана с „хора“, остава благодарение на филма „Приключенията на електрониката“, където момчетата си блъскат мозъка как да помогнат на Сироежкин, който не може да пее като електроника. И те създават „истински училищен хор“.
Затова концертът беше неочакван за мен в много отношения.
„Хор Турецки“ не идва за първи път в Иркутск. На уличните плакати можете да наблюдавате целия културен живот на Иркутск: кой идва, кога и колко често се връща? За "Хор Турецки" можем да кажем, че те идват в Иркутск за дълго време и доста често. Стана любопитно защо хората отиват при тях отново и отново?
В тази връзка отидох на касата на стадиона, за да си купя билет за първия ред и да се почувствам като член на Политбюро, но се оказа, че всички билети за първите редове вече са продадени. Оказва се, че те не само постоянно отиват при тях, но и билетите се разпродават активно. Трябваше да се задоволя със място на петия ред. Почитателите на тяхното творчество дойдоха на концерта с цели семейства. Малки дъщери с техните майки, съпрузи и съпруги, момчета и момичета, приятелки, възрастни хора - никога не съм виждал такава публика от различни възрасти на концертите в Иркутск.
От инструментите на сцената бяха клавишни и китара. Сред елементите на шоуто е огромен екран на задната стена на сцената. По време на концерта, в зависимост от песента, цветята цъфтяха на екрана изцяло, след това маските падаха отгоре надолу, след това пламнаха огромни пламъци или земята се завъртя, или обратното броене се върна. Вярно, екранътбеше с размерите на цялата стена, така че беше трудно да се предаде красотата на изображенията.
Спектакълът започна с думите на песента “...колко е красив този свят...”, а изпълнителите смесиха английски думи с български. В бъдеще те постоянно прибягват до тази техника. От време на време на екрана се появяваше надпис: „ПЕЕТЕ НИ“. Пееха песен за Fortune, джаз песен „Чарли“, посветена на Чаплин, на която исках да започна да подслушвам, „Пролет на улица Заречная“, песен за улица Тверская, песен за войник от Червената армия, който се влюби в мила девойка и я уби заради измяна с любовника си с един куршум, песен за Далечния север, който всъщност е безкраен, „Червона рута“ на София Ротару, песен от филма „ White Sun Empty nyni” – „Lady Luck”, „Scorpions” и „Queen”, Вивалди, Моцарт и Хендел, откъс от „Фантомът от операта” – оперното изкуство тази вечер сподели една сцена за двама с популярни поп песни.
Десет гласа създадоха на сцената шоу, което беше разнородно по смисъл, стилистичното ядро на което беше, първо, класиката на изпълнявания репертоар и няма значение чия е песента - Шарл Азнавур или „Фигаро“ на Моцарт, и, второ, мотото на Фред Меркюри е „Шоуто трябва да продължи“. Очевидно в чест на тези редове "Припев ..." и кръсти новата си програма, с която обикаля света.
След края на песента феновете се притесниха и не искаха да пуснат артистите без автографи. Турецки обеща, че ще подпише за всички. Иркутск изпрати „Припев…” с непрестанни овации. „Е, тъй като стоите, - обобщи Турецки, - тогава нека изпеем „Бог да прости“. Но и след тази песен хората не си тръгнаха. Тогава Турецки покани публиката да започне да се разпръсква по време на изпълнението на „Прощалната песен“ от филма „Необикновено чудо“. „Не, ти си първият, който си тръгва“, извика някой.от тълпата. „Не, не можем да ви оставим. Трябваше да видите лицата си отстрани - каза Турецки и „Припев ...“ изпя, - Да го направим тихо, да го кажем с полутона, да се сбогуваме леко ... ”- и хората започнаха да напускат залата на тази песен.
Получи се дори не точка в края на концерта, а многоточие на песен. „Припев…“ обеща да се върне отново. Със сигурност ще стане. След концерта в душата ми остана топло приятно усещане. От артистите остана усещане за тяхното искрено участие, а от публиката – чувство на голяма благодарност за човечността и радостта от живото творчество.