Офталмологична патология при ревматоиден артрит
Характерно е, че възрастта на пациентите и продължителността на RA корелират с тежестта на симптомите на сух кератоконюнктивит, но не и с тежестта на артрита като такъв. При редица пациенти сухият кератоконюнктивит не предизвиква оплаквания. В повечето случаи обаче се отбелязват сухота, парене и усещане за "пясък" в очите, фотофобия, недостатъчно сълзене (в ранните етапи, напротив, може да е прекомерно).
Характерно е вискозен мукозен секрет от двете очи, натрупващ се във вътрешните ъгли на палпебралната фисура, понякога има рядко мигане. Пациентите са склонни към локално присъединяване на вторична инфекция. Относително често при RA, особено при жени под 30 години, се появява еписклерит, характеризиращ се с лека болка и зачервяване (обикновено сегментно). Съдовете в зоната на зачервяване са разширени, но запазват радиалната си посока;
при предписване на капки с адреналин, съдовете се стесняват и хиперемията намалява. Еписклеритът не изисква специално лечение, симптомите му изчезват сами и сравнително бързо (в рамките на 1-20 дни), понякога се наблюдават рецидиви. По-рядко се наблюдава нодуларен еписклерит с образуването на един или повече малки ревматоидни възли във възпалената област.
Този вариант също отшумява от само себе си, но локалните (отпаднали) кортикостероиди могат да ускорят неговото обръщане.
Склеритът при РА е много рядък, но е по-тежък и заплашва със сериозни последствия. Основните му клинични симптоми са силна болка и изразено зачервяване на склерата с лилав, понякога синьо-сив оттенък. Съдовете са значително разширени, извити и не се стесняват, когато се предписват капки с адреналин (фиг. 3.10).
Особено силна болка възниква при нодуларен склерит с развитието в склерата на един или повечетъмночервени неподвижни ревматоидни възли. Прогресивното разширяване на възела по периферията е опасен признак, тъй като може да доведе до отслабване на очната стена и пролапс на вътреочното съдържимо. Перфорацията застрашава развитието на ендофталмит и загуба на окото.
Некротизиращият склерит протича много трудно, като води до фокална деструкция на склералната тъкан с подуване (стафилом) на дълбоките й слоеве (т.нар. scleromalacia perforans). Усложненията на склерита при някои пациенти са остатъчни дефекти на склерата, малки обратими промени в ретината, катаракта, глаукома, изключително рядко - увеит (в резултат на разпространение на възпаление на склерата).
За разлика от кератоконюнктивита и еписклерита, склеритът в повечето случаи корелира с по-тежко протичане на РА и неговите системни прояви, като е първият признак на сериозно обостряне на заболяването при редица пациенти. Склеритът може да се разглежда като определен прогностичен признак: смъртността при пациенти с RA и склерит е по-висока, отколкото при пациенти без склерит.
Иритът и иридоциклитът са нехарактерни за РА и наличието им поставя под съмнение тази нозологична диагноза.
Трябва да се има предвид, че при някои пациенти очната патология може да бъде причинена от противоревматични лекарства - кортикостероиди (катаракта, глаукома), хинолин (лекарствени отлагания в роговицата, ретинопатия), златни препарати (алергичен конюнктивит и блефарит, отлагания на роговицата, много рядко - отлагания в лещата, маргинален язвен кератит, ирит).
Фиг. 3.10. Ревматоиден склерит.
Диагнозата на очната патология при РА се установява надеждно от офталмолога, подходяща терапия трябва да бъде назначена и наблюдавана съвместно от офталмолога иревматолог.