Огледала и фрагменти в есенния вятър три стихотворения (Пьотр Давидов)
Шарки на криви огледала ме срещат навсякъде сутрин. Затворен в причудлив овал нощни отражения на загуба.
Извънземни лица в мътните огледала ме гледат толкова отстранено. И изглежда - тежка скала притиска хоризонта на родения ден.
Тук издишване - писане на летящи сънища - върху амалгамата - мимолетна следа. Като наруша равновесието на везните, ще унищожа спомена за минали години.
... Блестящи фрагменти улавят светлината, плашейки зайчетата наоколо. Няма огледало. И няма отражение. И това е прекрасно, приятелю!
2. СБОГУВАНЕ ПРЕДИ ЗОРИ ************************* Денят се пречупи. Ръката ти леко се отпусна на раздяла, и със звън минути и часове се разпаднаха, и остри секунди без край.
Не ги събирайте. На прашния тротоар сред хора, бързащи по работа, малки ласки, целувки, изречени вчера думи греят на откъслечки.
Както сутринта разкрива празнотата на нощните илюзии.
ВНИМАНИЕ УТРО! Кажете сбогом преди зазоряване и тогава, Може би срещата ви ще се повтори.
Не се надявайте, елате свободно, без обещания.
И останах с празна стая И купища дрехи И дъждове.
3. В ЕСЕННИЯ СТУДЕН ВЯТЪР ******************************** Колко лесно се свиква с доброто. И лесно можете да свикнете с грижите. Едва по-късно, в есенния вятър Ще оцениш всичко, Когато го изгубиш.
И тогава Забавени нежни звуци ще прозвучат в празнотата ... Ще ви ги повторя по-късно, След последната раздяла.
Дотогава продължавайте да се усмихвате! - Отражението в огледалните вълни. Този различен, тъжен живот, Макар и за малко, но все пак наш.
Колко лесно се свиква с доброто... Човек с тъжна съдба. Не ме интересуваЩе остана длъжник, Неуспех да ти се изплатя