Огън - Страница 14 - стихове, поема, рими
твоят глас.
Гласът ти звучи като струна, Прелюдия към нов плен Колко бързо се забравя предателството, Колко скоро стана нужен!
Колко странно да гледаш в дълбините. В огъня на отчаяна мъка Ръцете предателски трепереха, Докоснали гибелната струна.
И като на гребена на вълна Влизам през вратите на райската градина, Без да усетя страшната отрова В невинния акорд на струната.
уплашен съм
Краят на представлението. Времето тече. И задушната зала скоро ще бъде празна. Колко жалко! Жестокият зрител няма да разбере Какъв край беше предопределен за мен.
Всички вие сте тълпа. Нямаш разбиране. Само лъжа. Цинизъм. Сухо пресмятане. Няма да разбереш акта на покаянието. Не питам. Който иска - ще разбере.
И аз, въпреки цялата цинична публика играя ролята като за последно. Отново се усмихвам неприлично И парадирам с чувствата си.
Ето го - краят! Е, смей се, страхотен зрител! Толкова отдавна искаш да го видиш! Палач на надежди. Моят лъжец Моят ценител на мрака Не съжалявам за нищо за теб.
. Но изведнъж сред бездушната суматоха видях, сякаш случайно, лелените черти на немия ангел, Пратеникът на снежнобялото отчаяние.
Гледаш ме през огъня на сълзите, И сърцето моли за спасение Душата ми. И твоят безсмъртен дар Като птица съм привлечен към прераждане.
И сега театърът пак е празен. Светлините са изгасени, злите мисли са угаснали. А ти и аз, въпреки че не исках, Ще затънем в задушния мрак на задкулисието.
И аз, сякаш го правя завинаги, Ще изсмуквам тъгата от очите ти, от сълзите. И ти изведнъж ще прошепнеш тъжно и небрежно: "Кажи ми, не говориш сериозно, нали?"