Опасност от електричество при работа - Безопасност на живота
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА УКРАЙНА
КРАСНОДОНСКИ МИНЕН КОЛЕЖ
Есе на тема „БЕЗОПАСНОСТ
ПРОЦЕСИ И ПРОИЗВОДСТВА"
на тема: "ЕЛЕКТРИЧЕСКА ОПАСНОСТ В ПРОИЗВОДСТВОТО"
Студентска група 1ЕП-06
Проверено от: Дрокина Т.М.
Електрическото насищане на съвременното производство създава електрическа опасност, чийто източник могат да бъдат електрически мрежи, електрифицирано оборудване и инструменти, компютърно и организационно оборудване, работещо с електричество.
Електрическите наранявания в сравнение с други видове промишлени наранявания са малък процент, но по отношение на броя на нараняванията с тежък и особено фатален изход той заема едно от първите места. Най-голям брой електрически наранявания (60,70%) възникват при работа в електрически инсталации с напрежение до 1000 V. Това се дължи на широкото разпространение на такива инсталации и относително ниското ниво на подготовка на обслужващите ги. Има много по-малко работещи електрически инсталации с напрежение над 1000 V и те се обслужват от специално обучен персонал, което води до по-малък брой електрически наранявания.
Електрическият ток, протичащ през човешкото тяло, предизвиква термични, електролитни, биологични, механични и светлинни ефекти. Термичното излагане се характеризира с нагряване на кожата, тъканите до изгаряния. Електролитният ефект се състои в електролитно разлагане на течности, включително кръв. Биологичният ефект на електрическия ток се проявява в нарушаване на биологичните процеси, протичащи в човешкото тяло, и е придружен от разрушаване и възбуждане на тъканите и конвулсивно свиване на мускулите. Механичното действие води до разкъсване на тъканите, а светлината - доувреждане на очите.
Има два вида токов удар на тялото: електрическа травма и токов удар.
Електрическите наранявания са локални лезии на тъкани и органи. Те включват електрически изгаряния, електрически признаци и електрометализиране на кожата, механични увреждания в резултат на неволни конвулсивни мускулни контракции по време на текущия поток (разкъсвания на кожата, кръвоносните съдове и нервите, дислокации на ставите, фрактури на костите), както и електрофталмия - възпаление на очите и в резултат на излагане на ултравиолетови лъчи на електрическа дъга.
Електрическият удар е възбуждане на живите тъкани на тялото чрез преминаване през тях на електрически ток, придружено от неволно свиване на мускулите. Има четири степени на електрически удари: I - конвулсивно мускулно свиване без загуба на съзнание; II - конвулсивно свиване на мускулите със загуба на съзнание, но със запазване на дишането и сърдечната функция; III - загуба на съзнание и нарушена сърдечна дейност или дишане (или и двете); IV - клинична смърт, т.е. липса на дишане и кръвообращение.
Поражението на човек от електрически ток може да възникне при докосване: до живи части, които са под напрежение; изключени тоководещи части, върху които остава заряд или се появява напрежение в резултат на случайно включване; към метални не тоководещи части на електрически инсталации след предаване на напрежение към тях от тоководещи части. Освен това е възможно токов удар от стъпково напрежение, когато човек е в зоната на разпространение на тока към земята, електрическа дъга в инсталации с напрежение над 1000 V; при приближаване на части, които са под напрежение, недопустимо малко разстояние, в зависимост от стойността на високото напрежение.
Характер ипоследствията от токов удар за човек зависят от редица фактори, включително електрическото съпротивление на човешкото тяло, големината и продължителността на протичащия през него ток, вида и честотата на тока, схемата за свързване на човек към електрическа верига, състоянието на околната среда и индивидуалните характеристики на организма.
Електрическото съпротивление на човешкото тяло е сумата от съпротивлението на кожата и съпротивлението на вътрешните тъкани. Кожата, главно нейният горен слой с дебелина 0,2 mm, състоящ се от мъртви кератинизирани клетки, има висока устойчивост, която определя общата устойчивост на човешкото тяло. При суха, чиста и непокътната кожа съпротивлението на човешкото тяло е 200,20 000 ома. При навлажнена и замърсена кожа съпротивлението на тялото намалява до 300.500 ома, т.е. на съпротивлението на вътрешните органи. При изчисленията съпротивлението на човешкото тяло се приема за 1000 ома.
Силата на тока, протичащ през човешкото тяло, е основният фактор, от който зависи резултатът от лезията: колкото по-голяма е силата на тока, толкова по-опасни са последствията. Човек започва да усеща ток с индустриална честота от 50 Hz, преминаващ през него със сравнително малка стойност от 0,5. L,5 mA. Този ток се нарича прагов чувствителен ток. Ток от 10,15 mA предизвиква силни и неволни мускулни спазми, които човек не е в състояние да преодолее, т.е. той не може да разхлаби ръката, която докосва токопроводящата част, да изхвърли жицата от себе си, като е прикован към токопроводящата част. Такъв ток се нарича прагов неотпускащ ток.
При сила на тока от 20,25 mA човек изпитва конвулсивно свиване на мускулите на гръдния кош, дишането става трудно и дори спира, което може да доведе до смърт поради спиране на белите дробове.
Токът от 100 mA е смъртоносенопасно, тъй като в този случай има пряк ефект върху мускулите на сърцето, причинявайки спирането или фибрилацията (бързи хаотични и невремеви контракции на влакната на сърдечния мускул), при което сърцето спира да работи.
Продължителността на протичане на тока през човешкото тяло определя резултата от увреждането му, тъй като с течение на времето силата на тока рязко се увеличава поради намаляване на съпротивлението на тялото, а също и поради натрупването на отрицателни последици от излагането на ток в човешкото тяло.
Видът и честотата на тока също до голяма степен определят степента на токов удар. Най-опасен е променливият ток с честота 20. 1000 Hz. При честота под 20 Hz или повече от 1000 Hz рискът от токов удар е значително намален.
Състоянието на околната среда (температура, влажност, наличие на прах, киселинни изпарения) влияе върху съпротивлението на човешкото тяло и съпротивлението на изолацията, което в крайна сметка определя естеството и последствията от токов удар. От гледна точка на състоянието на околната среда производствените съоръжения могат да бъдат сухи, влажни, влажни, особено влажни, горещи, прашни с проводящ и непроводим прах, с химически активна или органична среда. Във всички помещения, с изключение на сухите, съпротивлението на човешкото тяло намалява.
1. Помещения с повишена опасност, характеризиращи се с наличието на един от следните фактори (признаци): влага, когато относителната влажност надвишава 75%; висока температура на въздуха над 35 ° C; проводящ прах; проводими подове; възможността за едновременен контакт с метални конструкции на сгради, свързани със земята, технологични устройства, механизми и др., от една страна, и с метални корпуси на електрическо оборудване, от друга.
2.Особено опасни помещения, характеризиращи се с наличието на едно от трите условия: прекомерна влажност, когато относителната влажност на въздуха е по-близо до 100%; химически активна среда, когато съдържащите се пари или получените отлагания действат разрушително върху изолацията и тоководещите части на оборудването; два или повече знака едновременно, характерни за помещения с повишена опасност.