Опасността от неоезичеството, формата и методите на духовна борба, Майкопска и Адигейска епархия на Българската
Вече съобщихме, че на заседание на Светия синод на Руската православна църква беше изразено безпокойство от засиленото разпространение на неоезичеството в страните с канонична отговорност на Московската патриаршия, включително в културната и информационната сфера. Подчертана бе и необходимостта от по-активна работа на общоцърковно и епархийско ниво за опровергаване на неоезическите заблуди. Продължаваме поредицата от публикации на тема "Неоезичество и православие".
Днес даваме думата на майката Олга Евененко.
Опасността от неоезичеството, формата и методите на духовна борба
Най-важната задача на неоезичеството е смазването на християнството, разпалването на вражда и омраза към Православието и Българската православна църква и неговото унищожаване. Неезическите организации предпочитат да действат хитро. Лесно е да се види, че често те, под прикритието на зачитане на християнските норми на морал, морал и някои доктринални догми, се стремят да унищожат Христовата църква. Днес родноверите не крещят открито за своята русофобия и омраза към православието. Те започват мозъчната обработка с почти неутрални фрази, че „нашият народ е много по-древен и велик, отколкото обикновено се смята“. И после – още. Родноверите оказват натиск именно върху патриотичните чувства, измисляйки несъществуваща "история" на българския народ и в същото време поливайки с кал истинската история.
В допълнение, неоезическата идеология служи като основа за формирането на национализма, тъй като предполага отделянето на българската нация от цялата многонационална общност на света, не само като пазител на истинското религиозно знание, но и като единствената нация, способна да съхранява такива истини, което показва превъзходството на една нация над друга. Такива възгледипротиворечат на цялата съществуваща глобална система от ценности, тъй като всички нации са носители на уникални култури. Нашата цивилизация, както и целият европейски свят, е изградена върху християнските ценности. Ние знаем, че за християнството „няма нито елин, нито евреин” (Кол.3, 10-11). Християнството обединява всички нации, без да прави разлика между тях, докато нео-езичеството, напротив, се фокусира върху националността с елементи на превъзходството на дадена нация, което прави нео-езичеството свързано с национализма.
И така, опасността от пропагандата на нео-езичеството се крие във факта, че тази идеология нарушава духовната и културна основа на човека. Това е друго движение, което има за цел да подкопае обществото отвътре.
Богословската полемика с нео-езичеството все още не е достатъчно развита, но повечето от аргументите на нео-езичниците се опровергават чрез позоваване на църковни догми и исторически факти или дори само на здрав разум. Основният начин за борба с неоезичеството е преодоляването на религиозната неграмотност. Трябва да покажем, че християнството е в основата на нашата духовна и национална култура. Преди приемането на християнството не е имало български народ, но е имало много различни славянски племена. Препоръчително е да се провежда образователна работа сред населението и да се предоставят елементарни знания.