Описание на пътуването до Абрамцево
схема на пътуване:
Справочна информацияГорите край Москва по Ярославската железопътна линия отдавна са едно от любимите места за туристически преходи. Поради наличието на интересни природни обекти (многобройни резервоари, езера, Клинско-Дмитровския хребет и др.) И културно-исторически ценности (места на военната слава на българските воини, църкви, храмове, стари български имения и др.) В този район на Московска област можете да изградите интересни и наситени маршрути.
Нашият маршрут минаваше през две стари български имения: Абрамцево и Ахтирка. В същото време умишлено не организирахме екскурзии, т.к отнема много време от и без това краткия зимен пешеходен ден, но наистина исках да мина през дълъг маршрут. Самите момчета събраха информация за местната история и я споделиха с групата по маршрута. Така целта на нашето пътуване беше да преминем по линеен маршрут с посещения на исторически забележителности. Също така отбелязваме, че маршрутът беше завършен през зимата и този поход беше тренировъчен за подготовка на групата за поход от 3-та степен до Краснодарския край в извън сезона, където са възможни дълги преходи в сняг. Въз основа на същите цели, маршрутът беше планиран не само по разчистени пътища, но и през гора и полета с пешеходни пътеки. Тъй като количеството сняг тази година е невероятно голямо, успешно използвахме ски, за да завършим маршрута, но дори и така преходът през нивите беше поне до колене. Този факт се е отразил обективно и върху скоростта на движение на групата, която е спаднала много рязко на участъци от пътеката, различни от платната.
Излизайки от първия вагон на електрическия влак, пресичаме железопътните релси, след това по моста на малко дере и излизаме на малък снеженпът в посока СЗ. Тук слагаме ските и продължаваме по този път около 800 м, докато излезем на по-голям път, водещ до мост над реката. Vorya и до имението Абрамцево (. Въпреки че пътят не е много натоварен, е необходимо да се спазват правилата за движение). Завиваме наляво (ЮЗ) и край пътя стигаме до моста над реката. Воря (реката не е замръзнала!) и скоро до входната порта на имението Абрамцево. Чак от кв. Абрамцево до имението ни отне около половин час. Срещу входната врата на имението има автобусна спирка, от която тръгват автобуси за площада. Хотьково.
В момента на мястото на старо, доста добре запазено имение се намира историко-художественият и литературен музей-резерват Абрамцево (посещението е платено, подробности в раздела Краеведска информация). В продължение на час разглеждаме територията на имението-музей, правим снимки (Снимка 1-4), след което продължаваме похода.
От имението-музей Абрамцево пътят ни е към селото. Ахтирка, където някога се намираше и великолепното имение на Трубецкой. Продължаваме да се движим по крайбрежието на добре познатия ни път в ЮЗ посока. Отляво и отдясно на пътя започват ниви и след 500 м се отклоняваме от него вдясно по ски пистата, минаваща през полето към гората и по-нататък към пътя, водещ към село Жучки (СЗ). Пресичаме полето покрай ски пистата, след което през малка гора след 20 минути излизаме на друго по-обширно поле, на северния край на което се виждат постройките на селото. Завъртания. Ски пистата тук продължава през гората в 3-та посока и за първи път в това пътуване се натъкваме на сериозна пешеходна пътека през полето. Има много сняг, често падаш над коляното, така че вървим много бавно. Опитваме се да се придържаме към ръба на полето отляво по пътя, т.к. Тукпокрай гората под снега има черен път и има малко по-малко сняг и се държи по-добре. Така за 30 минути изминаваме около 1 км и излизаме на пътя, водещ към селото. Буболечки и по-нататък към селото. Ахтирка. Пътят е заснежен и не много натоварен.
Движим се по него край пътя (СЗ) и след 15 минути достигаме до разклон: единият път отива на С в посока селото. Ахтирка, другият - на СЗ в посока село Угоки. Не е нужно да отиваме директно в селото. Ахтирка, тъй като е известно, че от десния бряг на реката се открива красива гледка към църквата на Ахтирската Богородица, запазена от бившето имение. Воря. Освен това не се знае дали ще бъде възможно в случай на влизане в селото. След това Ахтирка пресича реката. Воря. В тази връзка продължаваме да се движим по пътя, водещ към село Угоки, като след още 10 минути завиваме вдясно по черен горски път, спускащ се към брега на реката. Воря. След леко дълго спускане излизаме на десния бряг на реката. Воря, вървим по реката нагоре по течението и скоро излизаме в полето, откъдето на високия ляв бряг сред боровете виждаме църквата на Ахтирската Богородица (за повече подробности относно църквата и имението, което някога е стояло тук, вижте раздела „Информация за местната история“) (Снимка 5). На левия бряг на реката има и мост, който не е отбелязан на нашата карта. Любуваме се на красивите гледки, правим няколко снимки и продължаваме по маршрута. По-нататъшният ни път е към селото. Тешилово.
Първоначално планирахме да отидем на село. Тешилово покрай ниви и сечища. Вървим на югозапад както обикновено по края на полето покрай гората. Благодарение на вече познатата пътека до колене, полето изглежда безкрайно, но след 40 минути все пак стигаме до южния му край, но за наше разочарование не можем да намерим сечището, което върви в посока запад-изток (явно е силно обрасло). Доста изтощентропежка, решаваме да тръгнем на югозапад към магистралата, за да стигнем по нея до селото. Тешилово. След 30 минути шофиране през красива заснежена смърчова гора, успешно достигаме целта и след това продължаваме да се движим покрай пътя (SWZ). Пътят не е много натоварен (през следващите почти 1,5 часа трафик, не повече от 20 коли минаха покрай нас), въпреки това е необходимо спазване на правилата за движение. По пътя се простира красива смърчова и брезово-смърчова гора. За 40 минути шофиране по пътя стигаме до село Угоки, а след още 40 минути влизаме в селото. Тешилово. Минаваме по пътя през селото до първия завой вляво, там завиваме и след 300м излизаме по улицата до края на голяма нива. За наше най-голямо съжаление, пътят свършва тук и отново ни чака труден път.
Напускаме полето и започваме да се движим към езерото, разположено в южния край на полето. Първо вървим покрай бъдещата ограда (засега тук са вкопани само ограничителните стълбове и мрежата между тях не е опъната) и скоро излизаме на заснежен селски път, който ни идва отляво (този път тръгва от главния пред село Тешилово, а не от центъра, както е показано на картата, и обикаля селото през полето от юг). Ходенето по него е малко по-лесно, но дълбочината на снега все още е значителна. Постепенно започва да се стъмва. След 1 час упорит преход стигаме до края на гората, до езерото остават още 200 м. Тук откриваме добра ски писта, водеща в желаната ни посока (явно е положена по западния край на полето). Минаваме по ски пистата до северния край на езерото и в добра смърчово-брезова гора вляво по пътя ставаме за нощувка. В този ден сме работили много, така че се насладете на заслужена почивка.
. Моля, имайте предвид, че походът е извършен през зимата, така че с водаНямаше проблеми - в гората има достатъчно сняг. Не знаем колко е годна за пиене водата в езерото. Ето защо в безснежни времена е необходимо внимателно да се разгледа въпросът за източника на вода.Сутринта времето ни поднася изненада - сняг непрекъснато вали на огромни бели люспи. Но надеждите, че не всички ски писти и пътища са заснежени, остават.
Така че днес ще посетим с. Артемово, където се намира храмът на Страстната икона на Божията майка, както и параклисът и аязмото на 40-те Севастийски мъченици, след което отидете до гарата. Калистово Ярославска ж.п От паркинга тръгваме по ски пистата, която е положена по пътя, водещ от езерото до село Горенки (Снимка 6). Въпреки снеговалежа пистата се чете добре и уверено се движим по нея в посока ЮЗИ. Много е красиво наоколо - истинска българска зима! След 45 минути каране се натъкваме на насип, покрай който е положен прав, като стрела черен път, водещ към ур. Попово блато. Покрай този път в двете посоки има ски писта, по която продължаваме да се движим на изток (Снимка 7).
Вървим 1 час и се натъкваме на по-широк и разчистен път, който продължава в същата посока на изток, а в обратна посока на ЮЗ отива към селото. Жилкино. Следващите 30 минути продължаваме по ски пистата по шосето в посока Б. На този участък от пътеката срещаме много любители на ските. Достигайки остър завой на пътя за СИ, завиваме по горски път, водещ на юг-югозапад към селото. Артьомово. Първите 300 м също има ски писта, но след това тя тръгва наляво по сечището към жп линията, а ние продължаваме по пътя, като отново прокарваме собствена ски писта. Пътят върви по дъното на малко дере, но плавно го извежда в десния му борд и след 30 минути излизаме на ваканционното селище,построен на мястото на посоченото на картата поле на левия бряг на реката. Здрач. Времето отново се разваля - идва нова снежна вълна, вдига се силен вятър, видимостта пада. Минаваме покрай селото по източния му край и излизаме на добър път, който пресича реката по стоманобетонен мост и води до селото. Артьомово. Минаваме по пътя през селото. Артьомово (Снимка 8).
Навсякъде има табели за Храма и Аязмото, но времето не ни позволява да се насладим на красотата им и да ги снимаме. Жалко! И така, минаваме по пътя през всички села. Артьомово. Селото е разположено почти в полето, през целия път духа много силен вятър, така че когато след 30 минути стигнем до гората, животът става много по-приятен. По-нататък този път води до селото. Мураново, където има още едно старо българско имение, но нямаме време да отидем там. В допълнение, посещението на имението Мураново на ски пътуване е свързано с друг проблем - най-краткият и най-логичен път от имението до жп гарата е 4 км по пътя през многобройни села, където ските най-вероятно ще трябва да носите сами. Оставяме посещението на имението Мураново като перспектива за нов преход и продължаваме по пътя в посока юг-югозапад (Снимка 9) до пресичането му с газопровода (20 мин.). След това завиваме по И. Тук по газопровода през зимата винаги има добра ски писта, така че по-нататъшният път от 4 км до жп релсите не е проблем. Наоколо все още има много красива снежна смърчова гора, снегът на практика спря да вали, така че се наслаждаваме на последните минути от тази зимна приказка. За 1 час 20 минути движение по ски пистата излизаме на железопътната линия и по нея (NER) след 20 минути също отиваме на площада по пистата. Калистово. Това завършва нашия маршрут.Влакът ни връща в Москва, на гарата Ярославъл.
Изводи1. Премина доста спортен ски маршрут с посещение на интересни местни забележителности: именията на Абрамцево, Ахтирка, с. Артьомово. 2. Момчетата проявиха интерес към събирането на информация за местната история в подготовката за пътуването и всъщност проведоха екскурзии за групата, когато посещаваха именията. 3. Групата натрупа опит от нощуване в зимни снежни условия и преходи в дълбок сняг, което беше добра подготовка за пътуване до Краснодарския край в извън сезона. 4. Въз основа на резултатите от маршрута картата беше коригирана, което ще позволи на следващите групи да преминат по-рационално през маршрута в условията на постоянно променящи се сгради и пътната мрежа на Московска област.
Препоръки1. Маршрутът беше изминат през зимата, така че трябва да се има предвид, че - през нощта разтопихме снега, за да вземем вода. В други периоди от годината е необходимо внимателно да се обмислят източниците на питейна вода, когато се планира маршрут. - маршрутът е по-бърз на ски, отколкото пеша, но в условия на голямо количество сняг всяка пътека значително забавя темпото на движение.
2. Гората по почти целия маршрут е смърч или смърч-бреза, така че от гледна точка на дърва за огрев няма проблеми с избора на място за нощувка или готвене на вечеря.
3. При по-дълъг светъл ден маршрутът може да бъде малко удължен и още по-разнообразен с посещение на имението Мураново (виж картата). Можете да стигнете до имението Мураново не само през селото. Артемово, но и през селата Луговая и Папертники (виж описанието на планирания маршрут в книгата [1]). Този маршрут може да се разшири и да се направи практически кръгов, ако след имението Мураново тръгнете към селото. Roskhmel и по-нататък по електропровода до Radonezh, откъдето да стигнете до площада. Радонеж или Абрамцево.
4. КогаКогато планирате маршрут, трябва да имате предвид, че имотите са затворени за посещение доста рано, така че най-доброто време за екскурзия или разглеждане на забележителности е през първата половина на деня.