Описание на реалностите на българската култура на английски език

Основната цел на обучението по английски език в българските училища е да развие уменията на учениците да използват английския език като средство за комуникация в диалога на културите и цивилизациите на съвременния свят. За успешна комуникация е необходимо не само да притежавате същите езикови средства като събеседника, но и да имате общи смислени познания за неговата страна. В тази връзка едно от направленията на комуникативното и социокултурното образование на учениците е развитието на езикова култура за описване на реалностите от живота на българина на английски език.

За първи път се сблъсках с проблема да опиша реалностите на българската култура на английски език през 1990 г., когато в Магадан пристигна делегация от учители и ученици от щата Аляска. Пряката комуникация с носителите на езика доведе до редица открития: дори овладяването на граматиката и лексиката до съвършенство често не ни спасява от неразбирането на събеседника по простата причина, че нямаме познания зареалноститена живота в друга страна. Също така често виждах неразбиране в очите на моите събеседници, когато се опитвах да обясня на американски учители на добър английски същността на такива понятия като натоварване в училище, управление на класа или регистрация. Просто няма еквиваленти за такива думи в английския речник. Още тогава започнах да мисля как да предам българските реалности на английски.

Когато се описва българската култура и реалностите на българския живот на английски език, е необходимо преди всичко да се обясни на децата, череалии -са наименованията на предмети на материалната култура, присъщи само на определени нации и народи, исторически факти, имена на национални и фолклорни герои, митологични същества. Да кажем, Кошчей Безсмъртният е реалност на българската култура, а Брауни е англичанин.

Изглежда логично да започнем работа с обучението на учениците как да предават български реалности на английски език, които сатранслитерация(прехвърляне на звука и изписването на дума с букви от различна азбука),каус(директен пренос на смисъл) идефиниция(описателен превод). Илюстрация на тази разпоредба може да бъде фрагмент от урок по темата „Българско национално облекло“, където наименованието на елемент от националното женско облекло катодушегреяпърво се въвежда с помощта на транслитерация:душегрея, след това - паус:душегреяи накрая определенията -свободна незакопчана дреха с презрамки през кръста или яке без ръкави.

Първият проблем, с който се сблъскват учителите, е писането на русизми в английския текст. В същото време трябва да се има предвид, че много русизми, включени в английските речници, често имат традиционен правопис, който се е развил исторически под влияние на различни фактори, например:казак, Крим, Москва, Русия,степ, Чайковски(сравнете с изписването на фамилиятаЧехов, където звукът [h] се предава по различен начин), имената на българския цар s, започвайки с Петър Велики -Петър Велики, Екатерина, Павел, Александър , Николай, както и много други русизми. В същото време често се налага в текста да се въведе неусвоена заемка от българския език, която в съответствие с правилата на международното общуване се предава чрез формална транслитерация, когато буквите от българската азбука се заменят педантично с буквите от латинската азбука в съответствие с приетата норма за транслитерация. За съжаление тази норма не е установена у нас и този проблем не се разглежда в системата на обучение по английски език. В резултат на това наблюдаваме невъзможност да напишете собственото и фамилното си имена английски. Например много участници в конкурса за програмата за обмен в гимназията „Freedom Support Act. Обмен на бъдещи лидери”, който се провежда ежегодно в Магадан от Американските съвети за международно образование, не могат да пишат на английски името, фамилията, името на училището, улицата, на която живеят, или да се опитват да заменят български имена с английски еквиваленти: Георги-Джордж; Екатерина-Катрин; Кейт, Елена-Хелън и др. Проблемът с транслитерацията не е решен на държавно ниво, въпреки че с него са се занимавали десетки лингвисти. В резултат на това в англоезичните текстове, когато се описва българската култура, се използва или систематаLibrary of Congress (US)илиBritish Standard (UK). В същото време, ако се спазва ясна традиция по отношение на съгласните звуци, то по отношение на „йотизираните” български звуци и начините за предаване на буквата „ё” традицията не се спазва.

Липсата на единна система за транслитерация у нас често води до определени проблеми. Например в задграничния паспорт на една от ученичките на (английската) гимназия, Юлия Колесникова, нейното име на английски е написано катоJulia, тоест това е английският аналог на името. Името на момичето също е отбелязано катоJuliaна американската виза, поставена в паспорта, иJuliyaна британската виза. В чуждестранните паспорти имената Елена, Александър, Ксения и много други се предават по различни начини: Елена-Елена, Александър-Александър, Ксения-Ксения и дори Ксения. Фамилиите на майката и дъщерята на Александрови са изписани по различен начин в паспортите им: Алехандрова за дъщерята и Александрова за майката, което създавало проблеми при преминаване на границата. Възможността за използване на системата за транслитерация е необходима при попълване на митническа декларация, банкови документи за получаване на международенкредитна карта и дори при изпращане на SMS. Не е тайна обаче, че самите учители не притежават тези знания. Студентите обаче трябва да бъдат научени как да използват една от тези системи.

Вторият проблем при преподаването на английски език спрямо българската култура е подборът на адекватен речников запас. Когато описват българската култура и реалностите на българския живот, учителите и учениците се сблъскват с липсата на адекватен речник в английския език, който да предаде много русизми, тъй като всеки език е насочен преди всичко към собствената си, вътрешна култура и съответно е най-добре адаптиран конкретно към спецификата на тази култура. В речниците на английския език има доста голям брой русизми, което показва, че те са включени в слоя от често използвани думи. Предимството на тези русизми е, че не се нуждаят от пояснение:Алтай, балалайка, говеждо Строганов, Чехов, комисар, дача, петилетка, гласност, Горбачов, ГУЛАГ, интелигенция, шашлик, Калашников, КГБ, Хрушчов, възел, тройка, погром, тундра, цар/цар, Война и мир, Ялта (конференция), Е l ’tsin.Въпреки това, в редица речници, освен транслитерация, се дава и определение. Малка селекция отLongman Dictionary of Contemporary Englishпоказва, че дефинициите не винаги са точни и адекватно предават същността на явлението:

  • Болшевик

1) някой, който е подкрепял комунистическата партия по време на Руската революция през 1917 г. 2) старомоден: обиден начин да се говори за комунист или някой, който има силно ляво мнение

  • ГУЛАГ - един от групата затворнически лагери в бившия СССР, където условията са били много лоши
  • Дача - голяма селска къща в Русия

Прехвърлянето на смисъла на термина „ГУЛАГ“ е напълнонеправилно, както и пренасянето на значението на думата “дача” катоселска къщаилиселска вила, особено след като в съвременна България тези думи са придобили пряко значение, същото като на английски - селска къща. В добре познатия речникОксфордският руско-английски речникнамираме следния пренос на значение:

  • Вила

1) дача (вила на село в околностите на града или голям град) 2) горско стопанство, парче гора

Както можете да видите, нито един от дадените примери не предава същността на толкова важна реалност на българския живот като „дачата“. А ето как е описано това явление в пътеводител за България, издаден от известното издателство Lonely Planet: „Поне 30% от руснаците имат едно от тези малки селски къщи. Често малко повече от хижа с голи кости (но понякога доста луксозна) тези места за отдих предлагат руско убежище от градския живот и като такива фигурират на видно място в националната психика. През полутоплите уикенди места като Москва започват да се изпразват рано в петък, тъй като хората водят към страната.

Един от най-важните аспекти на живота в дача е градинарството. Семействата отглеждат всякакви зеленчуци и плодове за ядене през зимата. Едно черешово дърво ще бъде разтревожено с години; обилни култури от картофи и зеле ще се отглеждат през лятото. Цветята също играят важна роля в създаването на подходяща атмосфера на дача и дори сред хората, които нямат нужда да отглеждат храна, контактът с почвата осигурява важен балсам за руската душа.

И така, в английските речници има русизми, за които се твърди, че не се нуждаят от обяснение, но както виждаме, наличните обяснения не винаги са точни.

Втората група русизми се формира от тези, които са относително редки в популярните текстове и в технитепрепратките в хода на междукултурната комуникация често се нуждаят от пояснение: „Този ​​„Лъжлив Дмитрий“събра огромна дрипава армия, докато настъпваше към Москва. Борис Годунов удобно умря, синът му беше линчуван иболяритепровъзгласиха претендента за цар. Така започна Времето на проблемите или Смута, заклинание на анархия, династичен хаос и чужди нашествия. Този пример показва, че думитецариболяриса въведени без никакво обяснение, което показва тяхната асимилация в английския език, думата„false dmitry”е паус,„Time of trubles”-също паус,smuta-транслитерация, но транслитерацията Това също присъства в текста, в общи линии, обясняващи същността на Смутното време.

Както можете да видите, за предаване на русизмите в речниците се използват различни методи - транслитерация, дефиниция, паус, но най-често срещаният е транслитерацията, последвана от дефиниция. В по-голямата част от случаите е необходимо да се реши какъв начин да се избере начинът за предаване на елемент от българската култура на английски език: използването на наличните в английските речници русизми, транслитерация, последвана от описание на термина, паус и др., като при преминаване на всяка отделна тема на учителя трябва да се даде речник от най-често срещаните русизми; учениците в процеса на работа могат да създадат свой български езиков и културен речник.

Третият проблем е преводът, основно преводът от български на английски. Основната задача в този случай не е литературен, а по-скоро сравнително свободен превод, чиято цел е правилното предаване на оригиналната информация на английски език.

Новото поколение българи вече владее доста добре английския език в междукултурните контакти и в професионалните си дейности. въпреки товаИска ми се английският език да служи и на нуждите на нашата родна култура, като ключ към българската култура за всички, които не познават българския език.

Литература:

  1. Вакс Е.П. Духът на България. Ръководство по културология на английски език. - Санкт Петербург: Детство-Прес, 1998.
  2. Кабакчи В.В. Английско-английски речник на българската културна терминология. - Санкт Петербург: Союз, 2002.
  3. Кабакчи В.В. Английският език на междукултурната комуникация е нов аспект в преподаването на английски език. – Чужди езици в училище, 6/2000.
  4. Кабакчи В.В. Практика на англоезична междукултурна комуникация. - Санкт Петербург: Союз, 2001.
  5. Сафонова В.В., Соловова Е.Н. Английски език. Програма за V-IX клас на училищата със задълбочено изучаване на чужди езици. - М.: Просвещение, 1997.
  6. Сафонова В.В., Соловова Е.Н. Английски език. Програма за X-XI клас на училища със задълбочено изучаване на чужди езици. – М.: Просвещение, 2000.
  7. Сафонова В. В. Английски език. Книга за учител към учебник за VIII клас на училищата със задълбочено изучаване на чужди езици. – М.: Просвещение, 2002.
  8. Оксфордски българо-английски речник.
  9. Съвременен българо-английски речник. М.: Медии на български език, 2004.
  10. В. Евънс, О. Афанасиева, И. Михеева. Кликнете върху Русия. Експрес издателство-ЦентърКом, 2003г.
  11. Longman речник на съвременния английски език.
  12. Русия и Беларус. Публикации на Lonely Planet, 2003 г.
  13. Едуард Ръдърфърд. Руска. Романът на Русия. Crown Publishers Inc. Ню Йорк, 1991 г.
  14. Маркъс Уелър. Оксфордският руско-английски речник. Оксфорд, в Cladernon Press, 1972 г.