Определете общо и различнов причините и целите на въстанието на Сирим Датов и Кенесари Касимов
причини. Общи: поземленият въпрос, загубата на политическа и икономическа независимост на казахите. Разни: отношение към институцията на ханската власт, териториален обхват, Кенесари воюва срещу царска България и политиката на средноазиатските ханства.
цели. Общи: решаването на поземления въпрос, възстановяването на политическата и икономическата независимост на казахите. Разни: Кенесари - възстановяване на териториалната цялост, политическа независимост, суверенитет, държавност на целия казахски народ. Суров Датов - връщането на земите на Малкия Жуз, ограничаването на властта на хана.
Билет #17
•Приключване на процеса на присъединяване на Казахстан към България.
През 1821 г. избухна народно въстание срещу народа на Коканд под ръководството наТентек-торе. Въстанието имаше освободителен характер. Броят на въстаниците надхвърля 10 000 души. Въстанието обхвана околностите на Туркестан, Шимкент, Аули-Ата.Базовият лагер на бунтовниците бешекрепостта Сайрам.В резултат на упорита борба кокандските войски изтласкаха бунтовниците от позициите им.Кокандският хан привлече на своя страна казахските владетели с обещания и подкупи. Въстанието е жестоко потушено.През 1817 г. султан Суюк Абулайули обявява желанието на подчинените му родове да приемат българско поданство. Територията, на която са живели 66 хиляди души от племето жалаир, става част от Българското царство.През май 1824 г. 14 султани от Старшия жуз, под чието командване има 165 хиляди мъже, подписват документ, с който ги приемат за поданици на Българската империя.
След смъртта на Кенесари България засилва влиянието си в южния Казахстан, за което имаса построени военни крепости: Актау, Алатау, Капал, Сергиопопол (Аягуз), Лепсинск (Лепси). До 1847 г. огромното мнозинство от казахите от Средния и Старшия жузи не са преминали в българско гражданство, с изключение на Сирдаря и някои други територии на Южен Казахстан.Изграждането на военни крепости става гарант за укрепване на влиянието на България в южния Казахстан. Върху присъединените земи на Среден и Старши жузи са издигнати укрепленияКапал, Аягуз (Сергиопол), Лепсинск, които стават опорни пунктове за настъплението на България в Заилийската област.
За да приложи редица военни мерки в южната част на Казахстан през 20-30-те години на 19 век, царското правителствосъздаде Азиатския комитет. За защита на интересите на Българското царство западносибирският генерал-губернатор П.М. Капцевич инструктира ръководителя на Омския областен съвет С.Б. Броневски да изпрати отряд в старшия жуз.
През лятото на 1846 г. български отряд дойде в долината на река Кизилагаш,, а през 1847 г. започва изграждането на укрепването на Капал, което ускорява приемането на български граждани от Казахс, който се разхождаше между лепса и Или от Казах, които се разхождат между лепса и Или,, както и от 40 000 Kyrgy и Orna .
•Обяснете защо арабите наричат Сулу Каган „Весел“.
През 704 г. тюргешките племена създават своя държава - Тюргешкия каганат. След смъртта наУгиликпрез 706 г. в борбата за власт с източнотюркския каган на власт идва каганСулу (715-738). Каганатът започна да укрепва, в междуособната борба черните тургеши спечелиха. За столица на каганата е избран град Талас (Тараз). КаганСулутрябваше да се бие в три посоки. На запад - арабите, от изток - Китай и Източнотюркският каганат.Сулупрез 717 гпосетил Тайландската империя, оженил сина си за дъщерята на източнотюркския каганБилге,а самият той се оженил за дъщерята на тибетския крал. Заедно с племената Карлук през 737 г. каганът печели голяма победа над арабите в Тохаристан. КаганСулу Арабите, наричан "удар", или "рогат", той участва в почти всички битки и често побеждава.
3. Попълнете таблицата:
Билет #18
•Националноосвободително въстание под ръководството на Кенесари Касимов.
Основната движеща сила на въстанието бешеказахският шаруа. Според българските съдебни и наказателни институциивъв въстанието участват над 80 султани, биевеистаршини. Активен участник във въстанието, водено от Кенесари Касимули, е дядото на Амангелди -батир Иман.
Решителният етап от въстанието. През лятото на 1845 г. царското правителство спешно нареди изграждането на крепостипо поречието на реките Ъргиз и Торгай, като игнорира протестите на Кенесари по този въпрос. Кенесари проведе среща с участието на известни владетели на кланове, батир и султани, където беше разгледана възможността да се обърне за помощ къмКитайи беше взето решениеда се оттегли от Сари-Арка на юг от Казахстан. Решението на Кенесари да се оттегли на територията на Стария Жуз се дължи на факта, че той някога е помагал на казахските кланове в борбата за освобождението им от властта наКокандското ханство.Ханството на Кенесари. Държавата, организирана от Кенесари,ефеодална. Социалната опора на хана била аристокрацията. Хан смяташе цялата казахска земяза своя собственост. Хански съвет,начело с Кенесари, се състоеше отнеговите близки роднини, биеве, батир и султани.Вместо съда на биите е въведенхански съд. Кенесари, подобно на дядо си Абылай, винаги е подкрепял прехода на казахското шаруакъм земеделие. С разкъсването на икономическите връзки с българските селски селища и средноазиатския пазар възникват трудности при осигуряването на хлябна непокорните аули.
През 1847 г. Кенесари нахлува в киргизките земи В резултат на това първоначалният антиколониален характер на въстанието се променя. Войната на казахския хан с киргизите билабратоубийствена по своя характер.Последната битка при Кенесари се проведев град Майтобе, nнедалеч от град Токмак. Ден преди Кенесари беше напуснатот войниците на султан Рустем и бий Сипатай, и Науризбай и много други батири загинаха в тази битка.
Причините за поражението и историческото значение на въстанието. Причините за поражението на въстанието са: 1) политическото и вътрешнокланово разединение на казахите; 2) някои от султаните и биите, които са получили облаги от царското правителство, не са заинтересовани от създаването на единна феодална държава; 3) Казахските кланове, разделени от жузи, подкрепиха въстанието главно в собствените си граници; 4) строгостта и жестокостта на Кенесарикъм казахските аули, които не го подкрепиха.Историческото значение на въстанието на Кенесари Касимов : 1) въстанието от 1837-1847 г.е най-голямото въстание срещу колониалното потисничество, обхващащо и трите жуза; 2) въстанието разкрива зависимостта на вътрешните противоречия в казахското общество от политиката на българската империя, от степта на консолидация на самото казахско общество.Кенесари Касимов влезе в историята на Казахстан катопоследният казахски хан.