Организация на свободното времесемейни културни институции

Организиране на семеен отдих от културни институции

Освен това сферата на свободното време дава възможност на субекта да прави това, което обича, да се среща с интересни хора, да посещава значими за него места и да участва във важни събития.

Семейното свободно време има самостоятелна педагогическа стойност: от една страна, то е насочено към поддържане на семейството като цялостна система, от друга страна, има образователно и развиващо въздействие върху всички аспекти на живота на детето, въвежда го в развитието на богатството на духовната култура, осъзнава най-доброто, което е в човек, позволява му да преодолее личните недостатъци чрез творческа дейност.

Естеството на организацията на семейното свободно време, което е неразделна част от образователния потенциал на семейството, може да бъде повлияно и значително зависи от взаимодействието на образователната институция със семейството.

Вътрешната философска мисъл определя семейството като клетка на обществото и най-важната форма за организиране на личния живот, основана на брачния съюз и семейните връзки.

В Речника на българския език С.И. Ожегов, семейството се разбира като група от близки роднини, живеещи заедно, или асоциация от хора, обединени от общи интереси. В същото време семеен мъж е човек, който има определени качества, необходими за семейния живот.

Активният подход на родителите към живота на децата не е никак труден и дори доставя удоволствие. Всеки родител развива такава организация на живота на семената, която най-добре отговаря на характеристиките на неговото семейство. Огромна роля в семейното възпитание играят емоционалният фон в семейството, връзката между родителите, способността им да поддържат любов и топлина един към друг и към децата. Само вВ едно здраво семейство, в което цари любов и взаимно разбирателство, могат да растат напълно развити деца, със здрава психика и положително отношение към живота.

Опитът от самореализация в семейните развлекателни дейности, отношението към организацията на развлекателните дейности, родителското отношение към детето, ценностно-ориентираното единство на семейството определят нивото на организация на семейните развлекателни дейности.

1. Опитът на самореализация в семейните развлекателни дейности се определя от способността на родителите да организират пълноценно развлекателно време и зависи от знанията, практическите умения в различни видове развлекателни дейности.

2. Отношението към организацията на свободното време (пасивно, активно, творческо) зависи от личната позиция на всеки член на семейството. Именно творческата дейност осигурява личностно-активно участие в този процес.

3. Родителското отношение към детето се характеризира с адекватността на възприемането на тяхното дете и признаването му като обект на образование.

4. Ценностно-ориентираното единство на семейството се тълкува като наличие на стабилни семейни традиции, целостта на мирогледа, начина на живот и начина на живот, наличието на значими съвместни дейности.

Изтъкват се ценностите на семейството, които са особено значими за заниманията в свободното време, които включват понятия като морал, отговорност, откритост, колективизъм, контакт.

Моралът се разбира като изграждането на вътреколективни и извънколективни отношения върху нормите и ценностите на универсалния морал.

Отговорността се тълкува като доброволно поемане от семейния екип на морални и други задължения към обществото за съдбата на всеки от неговите членове. Семейството е колектив от различни възрасти, обединяващ равни членове,обвързани от роднински връзки и произтичащите от тях отговорности.

Откритостта на семейството означава добри отношения с роднини, съседи, приятели и познати, различни обществени организации, включително образователни институции.

Концепцията за колективизъм включва постоянната загриженост на членовете на семейството за неговия успех, желанието да се противопоставят на това, което разделя и разрушава семейния екип. За истински колективистичните отношения е характерен контактът, т.е. добри лични, емоционално благоприятни приятелски, доверителни отношения на членовете на семейството, включително внимание един към друг, добронамереност, уважение и такт. Такива взаимоотношения осигуряват благоприятен психологически климат в екипа, спокойна и приятелска среда.

Диференцираният подход към оценката на организацията на семейния отдих позволи да се идентифицират следните нива:

Атмосферата на сътрудничество и съвместно творчество, която се определя от гъвкавостта на връзката между родители и деца, определя функционирането на семейството като екип. Наличието на двустранен контакт, единство на интереси, възгледи, взаимопомощ, сплотеност, приемане, уважение, емоционална подкрепа допринасят за организирането на редовни съвместни дейности в семейството, формирането на хуманни семейни традиции.

Приемливото ниво предполага естеството на свободното време като активно потребление (риболов, лов, туризъм, посещение на театри, кина, изложби и др.), по-рядко целенасочено активно потребление (спорт, пътуване, хоби, колекциониране и др.) и насочено към овладяване на определени духовни ценности. Това ниво показва наличието на определени знания за свободното време, но недостатъчно ниво на формиране на практически умения и налични възможности.организиране на семейни развлекателни дейности.

Един от начините за подобряване на семейното образование е организирането на педагогически процес в институциите за допълнително образование за деца, насочен към решаване на проблемите с обучението на родителите и учениците за съвместни форми на провеждане на свободното време в семейството и предоставяне на възможности за екстериоризация на резултатите от тази дейност.

Следните методи са в основата на организирането на свободното време със семейството в мястото на пребиваване:

1. Комбинацията от отдих с различни образователни и образователни задачи (игри, състезания, викторини и др.)

2. Разнообразието от форми и методи на организация и доброволност при избора им (кръгове, аматьорски сдружения, клубове по интереси, вечери за почивка, масови семейни празници и др.)

Разговори - те включват също различни конференции, дебати, токшоута, които повдигат семейни проблеми, засягащи въпроси на морала, сексуалното възпитание, семейното свободно време. Те се провеждат както за членове на семейството от всички възрасти, така и отделно за деца, юноши, родители. Ролята на разговора като форма на работа със семейството се състои преди всичко в способността за решаване на семейни проблеми с участието на специалисти, споделяне на опит от образователната работа и разбиране на семейните отношения.

Игровите програми за свободното време са начин „възрастните“ да се почувстват като деца за известно време и да се потопят в света на детската психология. Участвайки заедно в игри и състезания, децата и родителите започват да се чувстват като един отбор. Популярни са такива видове състезателни програми като „Мамо, татко, аз съм приятелско (спортно, музикално, танцово – има много възможности) семейство“, „Хайде, баби (дядовци)“ и др.

Развлекателна семейна почивка - туризъм, туризъм.

Спортна семейна почивка(щафетни състезания, масови състезания, плажни турнири и др.).

Семейни прожекции в кината

Екскурзионна работа - семейни посещения на музеи, изложби, паметници на изкуството и архитектурата, паметни места.

Съвместни посещения на концерти и официални празници

Семейните художествени самодейни групи са рядка, но много популярна форма на културна дейност сред публиката.

Една от формите на свободното време са празнични събития, предназначени както за масова публика (Нова година, изпращане на зимата, балове, карнавали, танцови вечери), така и за по-камерна публика (вечери за почивка и др.) Развлекателните и образователни форми на свободното време (състезания, интелектуални игри, викторини и екскурзии) също са популярни, тъй като позволяват на публиката да повиши интелектуалното си ниво по игрив начин.

Институциите за културни и развлекателни дейности са отговорни за разработването и използването на методи и форми на работа с институцията на семейството. Има изследвания, посветени на организационните въпроси за създаване на нови форми на семейна дейност. Една от тях е почивката на цялото семейство в културни и спортни комплекси по местоживеене. Съвместните спортни и здравни дейности могат да се превърнат в ефективен фактор за поддържане на семейната стабилност, подобряване на отношенията както между съпрузите, така и между родителите и децата.

В съвремието институцията на семейството изживява криза, която се изразява в дезорганизация на възпитателната функция на семейството. Семействата понякога възпитават не само бъдещи социализирани членове на обществото, но и голям брой хора с девиантни, делинквентни и престъпни форми на поведение. Социалният процес има тенденция да губи морала, алтруизма и духовността.

Необходимо е търсененови подходи за решаване на голям брой проблеми на семейния живот. Най-обещаващите са формирането на знания, умения и способности за хармоничното взаимодействие на съпрузите в брачен съюз и създаването на най-благоприятни условия за цялостно и хармонично развитие на личността в семейството; развитието на семейството като първична културна институция, съдействие за разкриване на духовно-нравствения, психолого-педагогическия и художествено-творческия потенциал, личностно и професионално самоопределение на всеки от неговите членове; разработване на съвременни подходи за организиране на свободното време не само за отделен член, но и за цялото семейство като цяло.

2. Киселева Т.Г., Красилников Ю.Д. Социално-културни дейности: Учебник. - М: МГУКИ, 2004. - 539 с.

4. Културни и развлекателни дейности: Учебник / Изд. Жаркова A.D., Чижикова V.M.-M .: Издателство MGUK, 2001.-48s.

5. Ремизова Т.А. Културно-просветна работа - М.: 2004 г.

6. Културно-развлекателни дейности М 2002г

7. Демченко А. Някои проблеми на съвременното развитие на културните и развлекателни дейности и народното изкуство // Културни и развлекателни дейности. – М.: ГИВЦ МК. R.F., 2003.-49s.

8. Ерошенков И.Н. Културни и развлекателни дейности в съвременни условия.- М.: НГИК, 2004.-32с.

[1] Ерошенков I.N. Културни и развлекателни дейности в съвременни условия.- М.: НГИК, 2004.-32с.

[2] Културни и развлекателни дейности: Учебник / Ред. Жаркова A.D., Чижикова V.M.-M .: Издателство MGUK, 2001.-48s.

[4] Демченко А. Някои проблеми на съвременното развитие на културно-развлекателните дейности и народното творчество // Културно-развлекателни дейности и народното творчество. – М.: ГИВЦ МК. R.F., 2003.-49s.