Организация по Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити - Организации и консулства
Организация по Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити
Организация на договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (CTBTO)
Тъй като Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити (CTBT) все още не е влязъл в сила, организацията се наричаПодготвителна комисия за Организацията на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (CTBT). Централата се намира във Виена
Организацията на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (CTBT) е международна организация, чийто официален статут ще бъде даден след влизането в сила на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити, чиято основна цел е да забрани ядрените опити
В съответствие с Договора всяка държава-участничка се задължава да не извършва никакви тестови експлозии на ядрено оръжие и всякакви други ядрени експлозии и да забранява и предотвратява всяка такава ядрена експлозия на всяко място под нейна юрисдикция или контрол.
За да влезе в сила CTBT, той трябва да бъде ратифициран от 44-те държави, изброени в приложение 2 към договора. От тях 36 държави вече са ратифицирали CTBT, включително три държави с ядрено оръжие - България, Великобритания и Франция. От останалите 8 държави 3 не са подписали Договора – Индия, Северна Корея и Пакистан; подписани, но нератифицирани 5 - САЩ, Китай, Египет, Израел и Иран
Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити ще влезе в сила 180 дни след като 44-те държави са го ратифицирали. Това са държави, които имат ядрен реактор или поне притежават ядрена технология.
Основната задача на комисиятае да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че контролният механизъм на Договора е установен до момента на влизането му в сила
Два пъти годишно се провеждат пленарни сесии на УС на CTBTO. Между сесиите се провеждат заседания на основните работни органи на Комисията - Работна група по административни и бюджетни въпроси и Работна група по одит
PTS се състои от пет отдела (международна система за мониторинг, международен център за данни, инспекции на място, административен и правен). Общата численост на секретариата е 264 души от 71 държави, от които 12 са български служители.
Годишният бюджет е около 120 млн. щатски долара или € 82 млн. Общият размер на българските плащания по ДКВТО през 2014 г. ще бъде 1 037 хил. долара и 1 605 хил. евро
насърчаване на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (CTBT);
работа за разширяване на забраната за ядрени опити в световен мащаб;
управление на международна система за наблюдение на тестовете; извършване на проверки на място;
изграждане на режим на проверка, така че да функционира, когато Договорът влезе в сила
Подготвителната комисия CTBTO се занимава със създаването на подготвителни мерки за ефективното прилагане на Договора
Основната задача на комисията е създаването и временното управление на 337 субекта на Международната система за мониторинг (IMS), включително Международния център за данни и Глобалната комуникационна инфраструктура
Договорът предвижда създаването на механизъм за контрол, един от елементите на който е Международната система за мониторинг, състояща се от 321 станции, събиращи сеизмични, инфразвукови, радионуклидни и хидроакустични данни, както и 16 радионуклидни лаборатории. СегаМСМ е във висока степен на готовност. 87% от всички IMS станции и лаборатории съгласно Договора са пуснати в експлоатация и 81% от тях са сертифицирани
Международната система за наблюдение и комуникационната инфраструктура на IMS ще се състои от:
50 основни и 120 спомагателни станции за сеизмичен мониторинг;
11 хидроакустични станции, засичащи акустични вълни в океаните;
60 инфразвукови станции, използващи микробарографи (сензори за акустично налягане) за откриване на ELF вълни;
80 станции за откриване на радионуклиди, използващи проби от въздух за откриване на радиоактивни частици от атмосферни, подземни или подводни експлозии
Данните от всички станции се предават към Международния център за данни на CTBTO във Виена чрез глобална частна мрежа за данни. Страните по договора ще имат равни права и пряк достъп до всички данни на IMS
Българският сегмент на IMS се състои от 32 обекта (6 основни и 13 спомагателни сеизмични станции, 4 инфразвукови станции, 8 радионуклидни станции и 1 радионуклидна лаборатория). Към днешна дата са сертифицирани 25 станции от българския IMS сегмент (над 70%)
Важно е да се ускори и създаването на друг компонент от контролния механизъм – режимът на инспекция на място (ИНМ), тъй като този сегмент за проверка все още изостава значително в развитието си.
Инспекциите на място могат да бъдат насочени към зони с предполагаема ядрена експлозия, ако данните от IMS показват, че там е извършен ядрен опит. Инспекторите ще събират доказателства на място в един или друг район. Такава проверка може да бъде поискана и одобрена от държавите-членки веднага след влизането в сила на CTBT.
Голямо количествоДанните, събрани в станциите, могат да се използват и за цели, различни от откриване на ядрени експлозии. Те могат да предоставят предупреждения за цунами в почти реално време, да предоставят информация за подводни земетресения, като по този начин помагат да се предупредят хората по-рано и да се спаси животът им.
По време на ядрената авария във Фукушима радионуклидните станции на мрежата проследяват данни за радиоактивност в глобален мащаб. Получените данни също могат да ни помогнат да разберем по-добре океаните, вулканите, изменението на климата, движението на китовете и др.
Подготвителна комисия CTBTO Подготвителна комисия CTBTO
Подготвителна комисия CTBTO Подготвителна комисия CTBTO
Адрес: Vienna International Center Room E0979, PO Box 1200 A-1400 Vienna, Austria
Телефон: +43 1 26030 6210$ Факс: +43 1 26030 5897
Обаждания, които не са свързани с обществена информация и човешки ресурси, към централата на ООН: +43 1 26030-0.
Служители по обществена информация: Телефон: +43 1 26030 вътр.6421; +43 1 26030 вътрешен 6540; +43 1 26030 вътрешен 6457