Организацията ще издаде безлихвен заем на чуждестранен служител - данъчен резидент
Организацията може да издаде заем на служител от касата на организацията. По отношение на изчисляването на данъка върху доходите на физическите лица от доходите под формата на материални ползи от спестявания върху лихви за използване на заемни средства, получени от служител в тази ситуация, данъчното законодателство не предвижда специални характеристики.
Ако дадена организация е предоставила на служител безлихвен заем, тогава кредитополучателят получава доход под формата на материални облаги в момента на връщане на сумата на заема. Материалната полза от спестявания върху лихви за използване на безлихвен заем, получен от физическо лице, което е данъчно местно лице на Руската федерация, се облага с данък върху доходите на физическите лица в размер на 35%.
В съответствие с параграф 1 на чл. 807 от Гражданския кодекс на България по силата на договор за заем едната страна (заемодател) предава пари или други вещи, определени с родови характеристики, в собственост на другата страна (заемател), а заемателят се задължава да върне на заемодателя същата парична сума (заемна сума) или равно количество други получени от него вещи от същия вид и качество. Договорът за заем се счита за сключен от момента на прехвърляне на пари или други вещи.
Съгласно ал.1 на чл. 809 от Гражданския кодекс на Руската федерация, освен ако не е предвидено друго в закона или в договора за заем, заемодателят има право да получи лихва от кредитополучателя върху сумата на заема в размер и по начина, определени в договора. При липса на клауза за размера на лихвите в договора, техният размер се определя от действащия банков лихвен процент (процент на рефинансиране) в деня, в който кредитополучателят изплаща сумата на дълга или съответната му част, и ако кредиторът еюридическо лице - по местонахождението му. Следователно в договора за заем следва изрично да е предвидено, че не се плаща лихва.
Сделките на юридическите лица между тях и с гражданите трябва да се сключват в писмена форма (подточка 1, клауза 1, член 161 от Гражданския кодекс на Руската федерация, клауза 1, член 808 от Гражданския кодекс на Руската федерация).
Организацията може да издаде заем чрез прехвърляне на пари по разплащателна сметка или чрез издаване на средства от касата на организацията. Съгласно чл. 861 от Гражданския кодекс на България по отношение на паричните разплащания с участието на граждани, които не са свързани с тяхната предприемаческа дейност, не са установени ограничения.
По въпроса за облагането с данък върху доходите на физическите лица отбелязваме следното. Член 7 от Данъчния кодекс на България предвижда, че ако международен договор на Руската федерация, съдържащ разпоредби относно данъчното облагане и таксите, установява други правила и норми, различни от съдържащите се в Данъчния кодекс на България и нормативните правни актове за данъци и (или) такси, приети в съответствие с него, тогава се прилагат правилата и нормите на международните договори на Руската федерация.
По този начин считаме, че доходите, получени от гражданин на Република Узбекистан, който е данъчно местно лице на Руската федерация, под формата на материални ползи от спестявания върху лихви за използване на заемни средства, получени по договор за заем, подлежат на данъчно облагане само на територията на Руската федерация.
По отношение на изчисляването на данъка върху доходите на физическите лица от доходите под формата на материални ползи от спестявания върху лихви за използване на заемни средства, получени от служител в тази ситуация, данъчното законодателство не предвижда специални характеристики.
Параграф 1 на чл. 210 от Данъчния кодекс на България установява, че при определяне на данъчната основа се вземат предвид всички доходи на данъкоплатеца, получени от него както в пари, така и в натура, или правото на разпореждане, с което той е възникнал, ии доходи под формата на материални облаги, определени по реда на чл. 212 от Данъчния кодекс на Руската федерация.
Според подс. 1 т. 1 чл. 212 от Данъчния кодекс на България доходът на данъкоплатеца, получен под формата на материална облага, може да бъде, наред с други неща, материалната изгода от спестявания върху лихви за използване на заемни средства, получени от организации.
Параграф 1 от параграф 2 на чл. 212 от Данъчния кодекс България определя, че при получаване на доход под формата на материална облага, посочена в подс. 1 т. 1 чл. 212 от Данъчния кодекс на Руската федерация данъчната основа се определя като превишението на размера на лихвите за използване на заемни (кредитни) средства, деноминирани в рубли, изчислени въз основа на 2/3 от текущата ставка на рефинансиране, установена от Централната банка на България към датата, на която данъкоплатецът действително получава доход, над размера на лихвите, изчислени въз основа на условията на споразумението.
Следователно, когато сключва договор за безлихвен заем, служителят получава облагаем доход под формата на материални ползи от спестявания върху лихви за използване на заемни средства, получени от организацията.
На основание алинея 1, 2 на чл. 226 от Данъчния кодекс на България организацията е призната в разглежданата ситуация като данъчен агент. Следователно тя трябва да изчисли, удържи от данъкоплатеца и плати размера на данъка в бюджета. Съгласно параграф 4 на чл. 226 от Данъчния кодекс на България, удържането от данъкоплатеца на начислената сума на данъка се извършва от данъчния агент за сметка на всички средства, изплатени от данъчния агент на данъкоплатеца, при действително плащане на тези средства. Размерът на удържания данък обаче не може да надвишава 50% от сумата на плащането.
Получена материална облага от спестени лихви за ползване на заемни (кредитни) средства, предоставени за ново строителство или придобиване на територията на Българияжилищна сграда, апартамент, стая или дял (акции) в тях и парцели, предоставени за индивидуално жилищно строителство, и парцели, върху които са разположени придобитите жилищни сгради, или дялове (акции) в тях, са освободени от облагане с данък върху доходите на физическите лица (подточка 1, точка 1, член 212 от Данъчния кодекс на Руската федерация).