Оригиналността на жанра на поемата на Гогол - Мъртви души
Особеността на жанра на поемата на Гогол "Мъртви души"
Но мненията бяха различни, а други видяха скрита ирония в това определение. Шевирев пише, че „смисълът на думата „стихотворение“ ни се струва двоен... поради думата „стихотворение“ ще се появи дълбока, значима ирония. Но дали само поради една ирония Гогол на заглавната страница е изобразил думата „поема“ в голям размер? Разбира се, подобно решение на Гогол имаше по-дълбок смисъл.
Но защо Гогол избра точно този жанр, за да въплъти идеите си? Наистина ли стихотворението е толкова обемно, че да даде обхват на всички мисли и духовни преживявания на Гогол? В края на краищата „Мъртви души” олицетворява едновременно ирония и артистична проповед. Несъмнено това е именно умението на Гогол. Той успя да смеси характеристиките, присъщи на различни жанрове, и хармонично да ги комбинира под едно жанрово определение „поема“. Какво ново въвежда Гогол? Кои от чертите на поемата, чиито корени се връщат в древността, е оставил, за да разкрие творческия си замисъл?
На първо място ни напомнят Илиада и Одисея от Омир.
Но би било погрешно да се говори за прякото влияние на древния епос върху поемата на Гогол. От древни времена много жанрове са претърпели сложна еволюция. Да се смята, че в наше време е възможен древен епос, е също толкова абсурдно, колкото да се смята, че в наше време човечеството може отново да стане дете, както пише Белински, спорейки с К. Аксаков. Но поемата на Гогол, разбира се, е много по-философска и някои критици откриват влиянието на друго велико произведение, но вече от Средновековието - Божествената комедия на Данте. В самата композиция се виждат някои прилики: първо, изтъква се тричастният принцип на композицията на произведението и първият том на „Мъртви души“,замислен като книга от три тома, е, сравнително казано, адантска комедия. Отделни глави са кръгове на ада 1-ви кръг - Лимбо - имението на Манилов, където се намират безгрешни езичници - Манилов със съпругата си и техните деца. Сладострастните Коробочка и Ноздрьов обитават втория кръг на ада, следвани от Собакевич и Плюшкин, обладани от Плутос, Богът на богатството и алчността. Град Дит е провинциален град и дори пазачът на портата, чиито мустаци се появяват на челото му и по този начин приличат на рогата на дявола, вече ни говори за приликата на тези порочни градове с външния си вид. По времето, когато Чичиков напуска града, в него внасят ковчега на покойния прокурор - това е дяволът, който влачи душата му в ада. През това царство на сянка и мрак наднича само един лъч светлина – дъщерята на губернатора – Беатриче (или героинята от 2 том на „Мъртви души” Уленка Бетрищева). Композиционните и текстови аналогии с комедията на Данте насочват към всеобхватния и всеразрушителен характер на Гоголевото произведение. С едно сравнение на България с ада в първия том Гогол ни помага да разберем, че България трябва да се съживи и да отиде от ада в чистилището, а след това в рая. Такива донякъде утопични и гротескни идеи на Гогол, неговите всеразрушителни и наистина омировски сравнения могат да бъдат изразени само в мистична и необичайна поема като тази на Данте. Естетическата трагедия на Гогол се състои в това, че Гогол не успя да осъществи своя творчески план, който се състои в "създаване" на чистилището и рая (следващи два тома). Той твърде добре съзнаваше падението на България и в стихотворението му вулгарната българска действителност намери своето не само философско, но и сатанинско отражение. Получи се като че ли пародия, разобличаваща пороците на българската действителност. И дори възраждането на Чичиков, замислено от Гогол, носи сянката на определендонкихотовски. Пред нас се открива още един възможен прототип на поемата на Гогол - пародистичен рицарски роман (който е Дон Кихот на Сервантес). В основата на травестийния рицарски роман, иначе пикаресков, е и приключенският жанр. Чичиков обикаля България, занимава се с далавери и съмнителни предприятия, но търсенето на духовно съвършенство наднича през търсенето на съкровища - Гогол постепенно извежда Чичиков на прав път, който ще бъде началото на дълъг път на прераждане във втория и третия том на "Мъртви души".
Пародията на жанра, като например пародията на рицарския роман в пикареската, понякога води до факта, че фолклорните елементи също започват да оказват голямо влияние. Тяхното влияние върху формирането на жанровата оригиналност на "Мъртви души" е доста голямо, а творчеството на Гогол, който е украинофил, е пряко повлияно от украински мотиви, особено след като травестията се оказва най-често срещаната в Украйна (например поемата на Котляревски "Неида"). В. Бахтин открива в поемата на Гогол "форми на весело, карнавално шествие из подземния свят". И така, пред нас са обичайните герои от фолклорни жанрове - герои, изобразени от Гогол сякаш с главата надолу (под формата на антигерои без душа). Това са земевладелците и чиновниците на Гогол, като Собакевич, който според Набоков е почти най-поетичният герой на Гогол.
Образът на хората също играе важна роля в поемата, но не нещастните Селифан и Петрушка, които всъщност също са вътрешно мъртви, а идеализираните хора на лирическите отклонения. Той не само посочва такъв фолклорен жанр като лирическата народна песен, но като че ли ни довежда до най-дълбокия в художествено-идейно отношение жанр - художествената проповед. Гоголсамият той се смяташе за герой, който, като посочи направо недостатъците, ще образова България и ще я запази от по-нататъшно падение. Той смяташе, че като покаже „метафизическата природа на злото“ (Бердяев), ще съживи падналите „мъртви души“ и с работата си като лост ще насочи тяхното развитие към прераждане. Един факт сочи това - Гогол иска поемата му да бъде публикувана заедно с картината на Иванов "Явяването на Христос пред народа". Гогол представи собственото си творчество със същия лъч, благоприятен за прозрение.
Това е специалното намерение на Гогол: комбинацията от характеристики на различни жанрове придава на неговото произведение всеобхватния дидактичен характер на притча или учение. Първата част от замислената трилогия е написана блестящо - само Гогол е успял да покаже толкова ярко грозната българска действителност. Но в бъдеще писателят претърпя естетическа и творческа трагедия, художественото проповядване въплъти само първата си част - порицание, но нямаше край - покаяние и възкресение. Нотка за покаяние се съдържа в самото жанрово определение - именно лирическите отклонения, с които трябва да бъде изпълнена истинската поема, го насочват, въпреки че те остават може би единствената характеристика на истинската лиро-епическа творба. Те придават на цялото произведение вътрешна тъга и предизвикват ирония.
Самият Гогол каза, че 1-ви том на "Мъртви души" е само "веранда към огромна сграда", 2-ри и 3-ти том са чистилище и прераждане.
Писателят смяташе да възроди хората чрез директни инструкции, но не можа - той никога не видя идеалните "възкресени" хора. Но неговото литературно начинание след това е продължено в българската литература. Неговият месиански характер започва от Гогол – Достоевски, Толстой. Те успяха да покажат прераждането на човека, неговото възкресение от реалността, коятотака ярко изобразен от Гогол.