Още един поглед към Гоа
Но хитри туристически агенции се навиха да подават документи на самотни дами заедно с документи на необвързани мъже и темата някак си се позабрави. И в резултат на това първото ми и най-силно впечатление от Индия беше вълна от неочаквано, натрапчиво и дори плашещо мъжко внимание.
Второто впечатление беше изобилието от всичко българско. Менюто е на български, клавиатурите в интернет салоните са на български, екскурзиите са на български, обмяната на български рубли, думите „Здравей” хвърчат отвсякъде и то почти без акцент. Преди половин век израелците откриха Гоа като туристическа дестинация, след това британците започнаха масово да летят тук, а преди няколко години започна българската ера. Индусите са добре запознати с нашите навици и навици. В ресторантите непрекъснато се опитваха да ми носят ром, защото българите пият местния Old Monk в огромни количества, вкусен и евтин. Не пих ром и сервитьорите бяха объркани от това - може да се каже, че подкопах техния мироглед. Щом седнах в кафене на плажа, персоналът услужливо включваше „Аз съм вълна, нова вълна“ или „Излязохте от май с летяща походка“, мислейки, че копнея за родния репертоар.
Разочарован от липсата на легендарното транс парти в Гоа. Липсваха ми с десет години. В новото хилядолетие не остана място за открито на морския бряг, за изроди във флуоресцентни дрехи и за полулегални наркотици. Партита се правят и сега, но на специално определени места, в специално определено време (финалът е задължително в 22.00) и далеч не са в същия мащаб. Очаквах повече и останах без нищо.
Фактът, че кравата в Индия е свещено животно, знаех от детството си. Но едно е да знаеш теорията, а друго е да изпиташ тази "святост" на практика. На плажа АнджунаПостлах кърпа на пясъка, легнах, затворих очи и след няколко минути усетих миризма на вълна. Поглеждайки нагоре, открих червено теле, клекнало на пясъка на по-малко от половин метър от мен. Отначало ме докоснаха и погалих телето, а след това взех една кърпа и я постлах на шезлонга, защото осъзнах, макар и минимална, но все пак вероятността да попадна на пътя на кравата под нечие меланхолично копито. Кравите се срещат навсякъде – край хотели, край магистрали и край пазари – но най-ясно се усеща присъствието им по плажовете. Кравите обичат да ядат и ядат всичко - от празни найлонови торби до кърпи от шезлонги. Зад тях е око за око.
Представите ми за Гоа почти не съвпаднаха с реалността. Съвпадаха само кравите, Индийския океан и много философско отношение към комфорта и хигиената. Очакването за свобода и всепозволеност не съвпадна, в което са замесени легендите на Гоа и което, уви, няма нищо общо с реалността. Но въпреки че трябваше да се пека по шорти, да отблъсквам предложения ром и да пазя хавлиите от лакомите бикове, Гоа остана в паметта ми курорт на дружелюбие, радост и непосредственост.