Има ли връзка между авари и авари
0isma_magomedov (ismail) /Има ли връзка между "авари" и "авари"?
Интерес представлява информацията за произхода на името на планинците (маарулал) - авари. Горци (maIarulal) - самоназванието на аварите. Съвременното име - аварал, авари - стана широко разпространено благодарение на литературната традиция.
За първи път терминът Авар се среща в съобщението на Ибн Руст (X век), където се казва, че царят на Серир се е казвал Авар. Трябва да се отбележи, че според академик Н. Я. Марр сред Н. С. Трубецкой, И. Бехтер и други старото име на аварите, с което са наричани те и съседните народи, се среща като халби, сравнимо с кавказкия албан от гръцки произход.
От писмени източници е известно, че аварите започват да се наричат с подобно име доста късно, почти от 19 век. Според някои изследователи появата на термина авари може да се свърже с номадските племена на аварите, които излязоха от дълбините на Азия в степите на Северен Кавказ през 558 г. Един от аварските лидери Кандих, начело на посолство, пристигна, както казват източниците, в столицата на Византия, Константинопол, и съобщи на императора: „Хората на аварите дойдоха при вас - най-големият, най-могъщият от народите. Той може лесно да отблъсне и унищожи врага, така че е изгодно за вас да сключите съюз с аварите: в тях ще намерите надеждни защитници ”(Артамонов M.I., 1962).
В трудната политическа ситуация, която се развива на източната граница на Византийската империя с проникването на различни номадски народи, аварите са полезни съюзници за Византия и тя сключва споразумение с тях, което им позволява да се заселят на нейна територия. Така те се озовават на територията на днешна Унгария, където създават ново държавно образувание - Аварския каганат, чийто първи владетел е техният лидер - каган на имеАкордеон. В новата родина Аварският каганат се засилил и придобил голяма мощ, разпрострял властта си в южните български степи, подчинявайки много славянски и други племена. Аварският каганат стана толкова силен, че се състезава с Византия, войските му, водени от Баян [96], достигнаха Константинопол, град, защитен от мощни крепостни стени. Два века по-късно Аварският каганат губи властта си. Последните удари на каганата са нанесени през 796 г. от франкския крал Карл Велики.
Според византийската хроника последните авари са били видени през 828 г. на императорското държавно събрание, където представлявали покорения аварски народ. Интерес представлява отговорът на пленения авар на въпроса на българския хан Крум: „Защо бяха опустошени вашите градове и вашите хора?“ Той отговори: „В началото, поради кавга, която лиши кагана от верни и искрени съветници, властта падна в ръцете на нечестиви хора. Тогава бяха покварени съдиите, които трябваше да защитават истината пред народа, но вместо това се побратимиха с лицемерни крадци; изобилието от вино породило пиянство, а аварите, отслабнали физически, загубили и ума си. Най-накрая започна страстта към търговията: аварите станаха търговци, единият мами другия, брат продава брата. Това, господарю, беше причината за нашето срамно нещастие.
Още след падането на Аварския каганат българският летопис (XII век) казва: „Мъртвите якове се намериха (аварите) и нямат потомство.“ Изследователите не без основание изтъкват възможността за грешка на летописец, като казват, че този народ е изчезнал безследно. Може би дагестанските авари са техни потомци, особено след като Дагестан се намира близо до пътя на движението на аварите от Азия към Европа през 6 век? И може би затова носят едно и също име. За вероятната връзка на дагестанските авари с останките от номадските авари пишеизвестен български историк от 18 век. В. Н. Татищев.
Подобна възможност допуска и М. В. Ломоносов. Тази версия е популярна в източната историография. В това отношение заслужават внимание изявленията на Мохамед Мурад ар-Рамзи (XIX век): „Малки останки от тези номадски авари все още съществуват в Дагестан. Те са известни със своята смелост и искреност и запазват старото име авари.
Известните ориенталисти Я. Маркварт и В. Ф. Минорски засегнаха тази тема, които смятаха, че част от номадските авари [97], преминаващи близо до Дагестан около 600 г. по време на напредването им от Азия към Европа, се просмукват в планините на Дагестан, разтварят се в местната среда и им дават името си - авари. Унгарският изследовател И. Ердели също признава, че номадските авари, движейки се на запад, временно спират в степите на Северен Дагестан и политически подчиняват или превръщат в свой съюзник царството Серир. Друг унгарски изследовател, академик Кароли Цегледи, отрича всякаква връзка между аварите и дагестанските авари, тъй като те говорели изключително далечни езици.
Оттогава името на аварите се скиташе от книга в книга, попадна в архиви, официални документи, научни публикации и т.н. Така изкуствено създадено име зае мястото на етноним, по-популярен от името маарулал, използвано само сред аварите (самоназвание). В това отношение остава загадка: защо царят на Серир е наречен Авар? Това име свързано ли е с името на онези номадски авари или е съвпадение? Вероятно не, защото границата на държавата Серир е била в контакт с района, населен от номадски авари през 6 век, а самото име авари е чуждо на кавказките езици. И все пак причината, поради която името на номадите е станало собственото име на царя на Серир, продължава да бъде загадка, позволявайкиизлага различни хипотези.
Повечето изследователи не изключват възможността част от номадските авари да са навлезли в планините и да са създали своя собствена династия, а владетелят на Серир се е наричал Авар или царят на Серир е наречен гръмкото име на войнствените съседи на аварите. Чести са примерите, когато планините наричат човек с името на съседни народи, например черкези (черкези), орусхан (български хан) и др.
Така можем да заключим, че съвременното име на дагестанския маарулал (горци) - аварите - е една от следите на някога могъщ народ, изчезнал от историческата арена.