Още веднъж за толерантността към Корана Смърт за напускането на исляма
Съветът на Улемите към Духовното управление на мюсюлманите в България определи Закат ал-Фитр през 2016 г. в размер на:
- за бедни - 100 рубли.
- за хора със среден доход - 300 рубли.
- за богати хора - от 500 рубли
Zakatul-fitr (sadaqatul-fitr, fitr sadakasy)— милостиня за прекъсване на поста, изплащана от всеки член на семейството преди началото на празника за прекъсване на поста (Eid-al-fitr, Eid al-Fitr). Това е последното условие Създателят да приеме спазвания пост.
Фидия садака:
—минималната сума за пропуснат ден е 250 рубли.
Phidiah sadaqah— е милостиня-изкупление, състояща се в това, че за всеки пропуснат ден от задължителния пост един просяк трябва да бъде нахранен по такъв начин, че за него да се изразходват приблизително толкова пари, колкото струва средното хранене (или по-добре, средната дневна цена на храната).
Още веднъж за толерантността към Корана: Смърт за напускане на исляма?
Хадис за промяната на вярата
Тази норма, разработена от средновековните теолози, се потвърждава главно от следния хадис, който е издигнат на пророка Мохамед: „Убийте този, който промени религията си“. Този хадис често се цитира от съвременните екстремисти, които се представят за защитници на исляма.
В края на краищата Коранът, както видяхме в гореспоменатата статия, много ясно, недвусмислено утвърждава разнообразието от етнически групи и вярвания като израз на Божията воля, провъзгласявайки религията за въпрос на съвестта на всеки човек и не допускайки никакво насилие в това отношение. Нека си припомним поне такива стихове: „Във вярата няма принуда“ (2:256); „Който иска, нека вярва, / А който не иска, нека се отклони“ (18:29). Не е ли самият Коран, който осъжда насилственотоот всяка вяра, предавайки думите на пророка Шуайб, който в отговор на заплахата на събратята си езичници да накажат него и последователите му за отстъпление от тяхната религия, попита: „Ще направиш ли това, дори ако / Твоята вяра не ни харесва?!” (7:88).
Ние също така отбелязваме, че хадисът за убийството на новопокръстен, който, ако се приема буквално, без пояснения и ограничения, е изпълнен с абсурдни заключения. В противен случай не само възрастни мъже, но и непълнолетни деца трябва да бъдат екзекутирани за напускане на исляма. Обръщането на езичник или християнин към исляма също трябва да се наказва със смърт. Човек, който се е обърнал, да речем, от юдаизма към християнството, заслужава такава мярка. Самите средновековни юристи обаче, осъзнавайки този абсурд, не считат хадиса за приложим в такива случаи.
Пророкът Мохамед по никакъв начин не може да противоречи на Корана, а Светото писание, проповядващо религиозната свобода, не говори за лишаване от живот на някой от отпадналите от исляма. По въпроса за вероотстъпничеството средновековните богослови прибягват до не съвсем оправдано обобщение, което правят и по въпроса за войната с неверниците. Защото, според Божието Слово/Коран и пророческа практика/Сунна, използването на сила срещу неверници или вероотстъпници трябва да има чисто отбранителен характер, като е приложимо само към войнстващите. Не самото отхвърляне на исляма води до наказание, а само такова отхвърляне, което е придружено от присъединяване към враговете на исляма, което на съвременен език се нарича дезертьорство или измяна.
Коранът за вероотстъпничеството
Нито едно от откровенията на Корана не подкрепя смъртната присъда като наказание за вероотстъпничество; по-скоро напротив – всички те свидетелстват не в негова полза. Разбира се, ислямът, както всички други религии, не можене осъждайте отклонението от него. Въпреки това, мюсюлманското Свещено писание, докато осъжда отстъпниците, често не споменава наказание за тях и ако заплашва с наказание, то го отнася изключително към другия свят, бъдещия живот, но не и към настоящия, земен.
В свещените стихове от меканския период темата за вероотстъпничеството е засегната само веднъж, в сура 16, според която
Който се отрече от Бог, след като повярва в Него.
Отваряне на сърцето ви за неверието,
Божият гняв ще падне върху такива,
Очаква ги голямо наказание.
О, вярващи!
Ако някой се отвърне от вярата си,
Бог ще изведе други хора,
Възлюбени от Него и Го обичащи.
Религиозната нетърпимост води до война
Тези стихове заслужават внимание и в друг аспект. В светлината им ясно може да се види колко голямо е разстоянието, разделящо пропитите с Божията милост наставления на Корана от суровите присъди на средновековните фуки: периодът на покаяние за отстъпника е оставен отворен от Всемогъщия и го ограничава до три дни. Но в първите векове на исляма все още е имало богослови, които в духа на Корана са осигурявали на отстъпника период за покаяние до края на живота му. Имаше и такива, които считаха за този грях само затвор. Сред последните бил и самият халиф Умар. И сред първите бяха такива видни теолози като Ибрахим ал-Нахи (учителят на Хаммад, наставникът на Абу Ханифа) и Суфян ал-Саури.
Друг аргумент в полза на факта, че смъртта не е наказание за вероотстъпничество, е следното свидетелство на Корана за мединските евреи:
Казаха си един на друг:
Нека декларираме вярата си в началото на деня
Изпратено до последователите на [Мохамед].
До края на деня ще се отречем,
Нека се отвърнат от него.
В тази връзка неволно ще си помислите: как биха могли хората, живели под властта на мюсюлманите, да се осмелят на такъв план за дискредитиране на исляма, ако Пророкът наказва вероотстъпничеството със смъртно наказание?!
Цитираният стих хвърля известна светлина върху историческите обстоятелства на слизането на кораничните откровения относно отстъпничеството от вярата. Това не беше просто отхвърляне на исляма или някаква безобидна игра на промяна на вярата - това беше зла конспирация, която да покаже, че новопоявилата се вяра (ислямът) е безполезна. Точно този вид интрига се загатва в стих 4:137, който се отнася до онези, „които [първо] повярваха, / После се обърнаха, / После отново повярваха, / Отвърнаха се отново ...”.
Нека си припомним също, че Пророкът и неговите последователи са живели в среда на постоянна конфронтация – жестока и понякога кървава – с враждебна езическа среда. В такива условия отхвърлянето на исляма често означаваше присъединяване към езичниците, които воюваха с мюсюлманите. И такива родоотстъпници заслужават наказание (не само на онзи свят, но и на този!), но не за връщане към неверието, а за преминаване на страната на врага. Следователно, аят 4:90, като позволява на мюсюлманите да се бият срещу неверниците, които са се отклонили от исляма, строго предупреждава своите последователи срещу агресивни действия и по отношение на такива, без да разширява това разрешение върху тях:
Бог няма да ви даде правото да [се биете с тези отстъпници],
Който се присъединява към хората,
Обвързан с [пакт за ненападение] с вас,
Или кой ще дойде при вас,
В сърцата си те нямат желание да се бият срещу вас.
Кой ще стои далеч от теб,
Като не се бием с вас и предлагаме мир.
Това са толерантните инструкции на Свещеното писание, които ръководят Пророка на исляма през цялото му пророческо служение.
Следва продължение...
Тауфик Ибрахим доктор по философия, професор