Осипов А
- Свети Игнатий (Брянчанинов) е казал преди 150 години, че няма блажени старци. Въпреки че самият той беше истински духоносен старец и с него имаше същите старци. Но той каза това в смисъл, че няма старейшини, притежаващи същите изпълнени с благодат таланти, каквито са притежавали старейшините от древността. И няма такъв голям брой старци и бащи, както в древността. Затова трябва да се научим да се спасяваме чрез книгите, да се спасяваме чрез съветите на онези изповедници, които може би не трябва да се наричат старци, но въпреки това Господ ни изпраща. Сега ще изразя една малко бунтовна мисъл, може би за мнозина, но аз не вярвам в далновидни старейшини. Вярвам повече на светоотеческите писания и на хората, които се опитват да живеят според светоотеческите писания. Някои от тях – да, може би са донякъде пророчески, срещал съм такива хора. Но не знам колко е далновиден човек, защото далекогледството е дар от Бога, дар на благодатта. А доколко Господ разкрива някои неща на този човек, не мога да знам. Ако се прояви проницателност, ако Господ помогне чрез този човек да научи истината, да получи отговор на въпрос - това е много добре. Но има много малко такива хора и не мисля, че е необходимо да си поставите целта на живота си да намерите проницателен старец. Трябва да се помни, че Господ разкрива Своята воля на всеки търсещ. За това много помага четенето на произведенията на светите отци на Православната църква. Нормалният православен изповедник много помага за това. Смирение, кротко поведение, грижа за хората (искрена загриженост!) – това наистина е признак на истински духовен пастир. А фалшивият старец винаги се издава, през цялото време доказва старейшината си, проницателността си, духовността си, винаги се налагатехните възгледи. Той казва, че само той е прав („ако не ме послушаш, Бог ще те накаже ужасно!“). И за съжаление сега го виждаме буквално на всяка крачка. И много често такива „старейшини“ се занимават с порицания.