Основи на духовния живот според славянската филокалия
Целомъдрието е здраво разсъждение, което не позволява да се отклони нито към необузданост, нито към вкаменяване, запазва всичко добро и отхвърля лошото. Целомъдрието събира мислите и ги издига до Бога. Без нея душата е победена не само от чревоугодничество и блудство, но и от всякакви страсти и светски помисли. Целомъдрието, от друга страна, укротява всички страсти, възпира „безмълвните стремежи на душата и тялото” и ги насочва към Бога.
По силата на целомъдрието, повече от всеки друг, хората се оприличават на ангели и, докато са още на земята, живеят на небето. За придобиването на съвършено целомъдрие и истинска чистота не е достатъчен само телесният пост. Необходимо е също така да се добави съкрушение на сърцето, и непрестанна молитва към Бога, и често преподаване на Светото писание, и работа, и ръкоделие. Всичко това може да задържи непостоянните стремежи на душата и да я отклони от лошите сънища. Най-вече помага душевното смирение, без което не може да се победи не само блудството, но и другите страсти. Сърцето трябва да се пази по всякакъв начин от лоши помисли, тъй като от него, според словото на Господа,произтичат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, съдебни спорове, лъжесвидетелства, богохулства(Мат. 15, 19). Постът има за цел не само да потисне тялото, но и да отрезви ума, за да не помрачава от много храна и да не се изтощава в наблюдение на мислите. Трябва да се постараем не само да постим телесно, но и, следвайки мислите си, да научим духовните неща, без които е невъзможно да се издигнем до висотата на истинското целомъдрие и чистота. Лекарят на човешките души казва: „Всеки, който гледа жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Мат. 5:28), като по този начин назовава причината за болестта, за да излекува неразположението, скрито в душата. Господ иска преди всичко да поправи душата на човек, който е използвал очите, дадени за добро, за зло.Заради това мъдрата притча казва: „Пази сърцето си с пълна предпазливост: от тях идва коремът“ (Прит. 4, 23). Първо трябва да почиститестъклените съдове и съдовете отвътре, за да бъдат чисти и външните им(Мат. 23, 26). Когато образи на жени, дори майки, или сестри, или някои други благоговейни съпруги, се появят в ума от злобата на дявола, те трябва бързо да бъдат изгонени от сърцето, тъй като мислите на тези лица, с дълъг престой в паметта, демоните могат да използват, за да потънат в изключително гадни и гнусни мисли. Необходимо еда се наблюдава главата на змията(Бит. 3, 15), тоест началото на злите мисли, с помощта на които той се опитва да пропълзи в душата. Невъзможно е да се приеме главата, тоест привързаността на мисълта, в противен случай останалата част от тялото на змията ще пропълзи и ще доведе мисълта до беззаконно дело. Необходимо е, според Писанието,сутринта да победите цялата грешна земя(Пс. 100, 8), тоест със светлината на ума да унищожите грешните мисли от земята на сърцето и, докато са още бебета, да ги разбиете върху Камъка на Христос (Пс. 136, 9). Ако се увеличат, ще бъде много трудно да ги победите. Дарът на девството се придобива не толкова чрез телесно въздържание от жена, колкото чрез страх Божий, духовна святост и чистота. Още св. Василий Велики смирено казва: „Аз не познавам жена и не съм девствена”. Особено младите трябва да избягват разговори с жени, дори с благочестиви. Добре е да се отдалечите от всички хора, тогава насилието става лесно и човекът успява по-бързо. Който иска да се спаси от греховни съблазни и изкушения, трябва да се задоволява с малко, да употребява много малко вода, да пребъдва в молитва и бдение, да общува повече с духовни и умели отци и да се стреми да получава наставления от тях. Необходимо е да се научим не само на телесно въздържание, но и на съкрушение на сърцето и чести молитви с въздишки, за да изпечем месото, което вавилонскиятвсеки ден царят запалва с похотливи запалки, за да угаси с росата на Светия Дух. Надеждно оръжие в тази битка е бдението. Както пазенето през деня подготвя святостта на нощното пребиваване, така и бдителността през нощта подготвя чистотата на деня.
Който сладострастно е угаждал на тялото, той трябва пропорционално да използва труда на поста, за да потиска плътта си. Сладострастието трябва да се лекува със страдание, а безделието с телесен труд. Тогава идва духовната радост и насладата от чистотата на целомъдрието и неизразимата сладост на нетленните духовни блага. Ако човек сладострастно се наслаждава на вкуса, тогава всички греховни чувства със сигурност ще го атакуват. Такъв, дори да мисли, че не може да се разпали от похот от старост, ще бъде осъден за прелюбодеяние, тъй като не ражда целомъдрие. Целомъдрен човек може да се нарече този, който не се наслаждава на погледа.
Когато душата в съня не обръща внимание на никакъв образ от лоши сънища, това е знак за придобиване на целомъдрие. Въпреки че подобно движение не се вменява в грях, то показва, че душата е болна и не се е освободила от страстта. Когато в съня се появят срамни сънища и лошо изкушение, унинието и други скрити болести на душата стават очевидни.
Не бива да се мисли, че чистотата на девството не може да се придобие чрез изпадане в поквара и телесна ярост. Там, където болестите на покаянието ще бъдат погълнати от умора на тялото и ще потекат реки от сълзи на разкаяние на сърцето, там ще паднат всички крепости на греха, всеки огън на страстите ще бъде угасен и преображението отгоре ще се извърши чрез идването на Светия Дух. Тогава душата ще бъде храм на чистота и девство, в който слиза свръхестественият Бог със светлина и неизразима радост и като на престола на славата, на висотата на ума, сяда, дава мир на силите на душата, като казва: „Моя мир ви давам от съпротивата на страстите, оставям ви света, за да се усъвършенствате всвръхестествено състояние."
Светите отци често повтарят, че е невъзможно напълно да се придобие добродетелта на чистотата без истинско смирение на ума. Който иска да се бори законно, трябва да разчита не на собствените си сили, а на Божията помощ. Човек няма да престане да бъде побеждаван от духа на блудството, докато не осъзнае, че нито с усърдието си, нито с труда си, а само с Божията защита и помощ, той се отървава от тази болест и се издига до висотата на чистотата. Невъзможно е човек на своите крила да долети до тази висока и небесна чест на светинята и да бъде подражател на ангелите, освен ако Божията благодат не го издигне от земята и мръсното блато.