Основи на наказателното право - Студиопедия

1. Концепция и методи

Наказателното право е съвкупност от правни норми, които установяват от висшите органи на съдебната власт, определящи престъпността и наказуемостта на деянието, основанията за наказателна отговорност, видовете наказания и други принудителни мерки, общото начало и условията за тяхното наказание, както и освобождаване от наказателна отговорност и наказание. Предмет на правно регулиране е съвкупността от обществени отношения, регулирани от закона.

Има 2 вида отношения на наказателноправно регулиране:

Охранителни и регулаторни наказателноправни отношения.

Защитна функция - конституцията на България обяви човека, неговите права и свободи за най-висша ценност и посочи, че признаването на спазването и защитата на правата и свободите на човека и гражданина е задължение на държавата.

Задачите на Наказателния кодекс са още: опазването на всички видове собственост, опазването на обществения ред и обществената безопасност, опазването на околната среда и конституционния ред на България от престъпни посегателства.

Превантивната функция на този кодекс определя какви видове наказания и мерки от наказателноправен характер са опасни за обществото при извършването им. Превантивната роля на Наказателния кодекс на България се състои както във формирането, така и в установяването на необходимостта от спазване на съществуващите обществени отношения в държавата за ненанасяне на вреда на защитени ценности, както и в предпазване на морално нестабилни лица от извършване на престъпление под страх от наказателна отговорност и наказание.

3. Принципи на наказателното право

UK България е определила 5 принципа:

2. Равенство на гражданите пред закона

4. Принципът на справедливостта

5. Принципът на хуманизма

1) принципзаконността означава, че наказуемостта на деянието, както и неговата наказуемост се определят само от Наказателния кодекс. Така, на първо място, няма престъпление, без да е посочено в закона, и на второ място, няма наказание за посочването му в закона.

2) Състои се в това, че лицата, които са извършили престъпление, са равни пред закона и подлежат на наказателна отговорност, независимо от пол, раса, националност, произход на длъжността, място на пребиваване, език, отношение към религията.

3) Той е един от най-важните и означава, че за случайно причиняване на вреда при липса на вина на дадено лице, то не трябва да носи наказателна отговорност. Вината съществува под формата на умисъл и непредпазливост, това е необходимо условие под формата на отговорност.

4) Означава, че сто наказания и други мерки от наказателноправен характер, приложени към лицето, извършило престъплението, трябва да бъдат справедливи, тоест да съответстват на естеството и степента на опасност на престъплението, обстоятелствата и личността на извършителя.

5) Принципът на хуманизма в наказателното право се характеризира с две обстоятелства: 1. Осигурява сигурност на човека. 2. Това наказание и други мерки от наказателноправен характер, приложени към дадено лице, не могат да бъдат насочени към нанасяне на физическо наказание и посегателство върху човешкото достойнство.

4. Действие на наказателния закон във времето и в пространството.

Действието на наказателния закон във времето е валидно от датата на влизане в сила и е валиден общият принцип, възприет в наказателното право на съвременните правни държави, което означава, че се прилага наказателният закон, който е бил в сила към момента на извършване на престъплението. В българската конституция този принцип е отразен в част 2 на чл.54, която гласи „никой не може да носи отговорност за деяние, което не е било признато при извършването му.нарушение."

Съществува общо правило, че законът няма обратна сила, но в съответствие с член 10 от Наказателния кодекс наказателният закон премахва престъпността на деянието, смекчава състоянието или по друг начин подобрява положението на лицето, извършило престъплението, тоест се прилага за лица, които са извършили обществени дела, включително лица, изтърпяващи присъди, но имащи криминално минало.

Наказателен закон, който установява престъпността на деяние, което увеличава наказанието или по друг начин влошава положението на дадено лице, няма обратно действие; ако нов наказателен закон смекчава наказанието за деяние, което лицето изтърпява, тогава наказанието подлежи на намаляване в границите, предвидени от новия наказателен закон, намалява максималното наказание.

Действието в космоса има 4 принципа:

Териториална - съгласно чл.11 наказателна отговорност по този кодекс носи лице, извършило престъпление на територията на България. Територията на България е морската земя, моретата, езерата, въздушното пространство над територията на сушата и морето, територии на изключителни икономически зони, движими обекти, кораби и въздухоплавателни средства, разположени в открито пространство извън България, ако това не противоречи на международните правни норми, както и военните кораби, независимо от тяхното местоположение, територията на консулствата и посолствата. Държавните глави, членовете на правителството, дипломатическите представители, както и техните съпрузи и непълнолетните им деца се ползват с правен имунитет. Дипломатическите куриери са имунизирани. Имунитетът се разпростира и върху военни части, посолства. Лицата, ползващи се със правен имунитет, са обвързани от законите на приемащата държава и могат да бъдат подведени под отговорност за престъпление или ако правителството в страната се съгласипрестой. Лицата, ползващи се с правен имунитет при нарушаване на законите на България, се експулсират от Руската федерация. Специален ред за отговорност е предвиден за военнослужещи от военни части, разположени в чужда държава. Наказателният кодекс посочва, че като общо правило се посочва, че като общо правило българските военнослужещи на служба в чужбина носят наказателна отговорност по Кодекса на България, освен ако в Кодекса на Руската федерация не е предвидено друго.

5. Наказателна отговорност

Задължение е да понасяш задължителните последици от своето морално поведение и също така да ги понасяш. Наказателната отговорност означава, че отрицателната оценка, изразена в решението на съда, е осъждането на признаването на обществено опасно деяние за престъпно и порицанието на лицето, което го е извършило.

1) наказателно право, основано на нормите и задължението на лице, произтичащо от договора за извършване на престъпление, да отреже деянието пред държавата, представлявана от нейните упълномощени органи

2) Изразената в съдебната присъда отрицателна оценка за извършеното деяние и порицанието на лицето, което го е извършило.

3) Назначаване на виновно лице с наказание или друга мярка от законов характер

4) Осъждането като специфична правна последица от осъждането с изтърпяване на наказанието.

Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: