ОСНОВНИ ПОДХОДИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ПРИКАЗКАТА В МАТЕМАТИЧЕСКОТО ОБУЧЕНИЕ НА ДЕЦА В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
Предучилищната възраст се нарича начален етап, в който се полагат основите на математическата култура. В тази връзка е необходимо да се разработят ефективни средства и методи за формиране на математически способности у децата. В "Концепцията" специално се посочва, че важно място в развитието на интереса към математическите знания заема мотивацията, която предизвиква желание за научаване на нови неща, развива ентусиазъм за процеса на математическо познание. Едно от тези средства, които могат да предизвикат постоянен интерес у децата в предучилищна възраст, е приказката. Той има редица положителни качества, които позволяват да се говори за него като за уникален педагогически ресурс. Децата са привлечени от забавлението, присъщо на приказката, неочакваните обрати на събитията, необичайните герои. Свиквайки със сюжета на приказка, детето сякаш се превръща в негов герой, преживявайки всичките им необикновени приключения заедно с героите, в същото време детето се упражнява в решаването на редица познавателни задачи, учи се да разсъждава, да мисли логично. В същото време неговата когнитивна активност се увеличава, което от своя страна ще допринесе за повишаване на ефективността на обучението. Детето неволно и неусетно научава необходимите идеи. Абстрактните математически понятия, облечени в образна форма, стават достъпни за детското мислене.
Разбирайки важността на този инструмент, много учители използват жанра на приказките в обучението по математика на деца в предучилищна възраст. Проучването на психологическа, педагогическа и методическа литература показа, че в момента има няколко подхода за използване на математически приказки при работа с деца.
В същото време героите и ситуациите на приказките са изградени по такъв начин, че ясно и лесно да показват математическото съдържание, което се съдържа в тях.същност. Друга особеност на такива приказки е, че те използват метода на персонификация, когато математическите символи стават пълноправни участници в събитията. Геометричните фигури, числата, измервателните уреди и други математически обекти се превръщат в пътеводители в приказката, действащи герои, които поставят задачи на децата и ги мотивират да ги изпълняват. [5, стр. 99].
Математическите, както и всички други видове приказки, имат определена структура: въведение в приказна страна, в която живеят приказни математически обекти; разрушаване на благосъстоянието, т.е. нарушаване на отношенията, връзките между приказни математически обекти; възстановяване на тези отношения, връзки и т.н. [4, стр. 96].
Авторите на такива приказки са Н.Я. Болшунова, Т.И. Ерофеева, В.Г. Житомир. Ел Ей Левинова, М.Ю. Стожарова, Л.Н. Шеврин и др.
В практиката на предучилищните институции се използват всички горепосочени подходи. Въпреки че първият подход понякога предизвиква недоволство от страна на филолозите и редица учители за използването на произведения на изкуството за дидактически цели, тъй като това може да наруши естетическото възприятие на приказката. (M.M. Konina, V.I. Yashina и др.).
В тази връзка повечето учители използват втория и третия подход в работата си, когато използват жанра на приказката в математическото развитие на децата в предучилищна възраст.
Проблемът с използването на приказки за развитие на математически концепции при деца в предучилищна възраст изисква по-нататъшно проучване. Необходимо е да се създаде анотирана картотека на математически приказки за предучилищна възраст, да се анализират съществуващите приказки, да се идентифицират техните характеристики и влияние върху развитието на когнитивните и математически способности на децата. Необходимо е да се извърши научно и методологично обосноваване на възможностите на това дидактическо средствоза деца в предучилищна възраст. Необходимо е да се разработят насоки за използване на математически приказки в образователния процес на детската градина и семейството.
Библиография
1. Болшунова Н.Я. Организация на обучението на деца в предучилищна възраст под формата на игра с помощта на приказка. - Новосибирск: Издателство на НГПУ, 2000 г. - 372 с.
3. Костикова Д.А. Използването на математическа приказка в математическото развитие на децата в предучилищна възраст // Детска градина: теория и практика. - 2012. - № 1. – С.96 – 100.
4. Лопатина А., Скребцова М. Приказна математика. - М., 2009
5. Павлова Л.И. Дидактически приказки по математика //Педагог