Основни поетически метри
И така, има пет основни брояча и цял куп спомагателни. Основните са трохей, ямб, дактил, амфибрах, анапест. Ще разгледаме всеки поотделно и след това ще разберем как правилно да ги комбинираме или модифицираме.
(P.S.Стоп е самата ударена сричка плюс придружаващите я неударени срички, които често се появяват по-късно).
ВНИМАНИЕ! Разбира се, има и по-широка класификация. Трябва да се знае, за да се разбере как се получават размерите. Това ще ви позволи свободно да излезете с вашите собствени правилни размери, без да се отклонявате от каноните на стихосложението. Правилните български размери могат да бъдат разделени на:
- едносемеделни (брахиколон); най-рядката и неудобна разновидност, всяка сричка е подчертана;
- двустранни (трохей и ямб): имат едно ударение за всеки две срички;
- триплети (дактил, амфибрах, анапест); те имат едно ударение за всеки три срички;
- Четворни (трохей, ямб, пеон I, II, III, IV); едно ударение за всеки две (четири) срички;
- петкратно; класически народен тип, едно ударение за всеки пет срички;
- шесткратни (включват както трохей, така и ямб, както и много други размери); в българската поезия те са малко полезни, те са били широко използвани в античната версификация; едно (или две) ударение за всеки шест срички.
в българското стихосложение най-употребяваните (в низходящ ред): четириделие, триделие, двуделие, шестделие, петоделие. Едносемеделните се използват рядко, по-често като лингвистични упражнения. И не ви го препоръчвам, ако не сте достигнали границите на съвършенството в стихосложението.
Трохей. Първият, най-прост двусричен метър. Ударението в него пада върху странни срички(1, 3, 7 и т.н.).
Листата падат в градината...
В тази стара градина беше
Ще тръгна рано сутринта
И аз се скитам навсякъде.(И. Бунин)
Чистите порове обаче са трудни за получаване. В чистия трохей думите не могат да бъдат повече от три срички. Бунин, след като постави акцентите, можем да забележим, че „допълнителният“ стрес пада върху сричката „yut“ в думата „fall“. Няма повече нарушения на ударния ритъм, но какво ще кажете за това? Така. Основното е, че трябва да присъства и „правилното“ ударение, което да попада в думата там, където трябва. Ако обаче излезе още една по големина, „излишна” за дадена дума, тя просто се рецитира „без ударение”, меко, точно. Такова пропускане на ударението се наричапирово.
Ето още един трохей (също от Бунин):
Ябълкови дървета и сиви пътеки,
Сиви котета по брезите
И клони от плачеща дантела.
Тук пириката може да се намери на сричката "ni" в думата "ябълкови дървета", на буквата "e" в думата "grey" и т.н.
Тоест не е необходимо да се използват 4 ударения на ред в 4-футов трохей. Но е важно да има достатъчно ударения, за да се чуе ритъмът на стиха, тоест повторението на дадено разположение на ударенията.
Като цяло трохеят е лесен за използване, сричката е проста, най-често се използва четирикраковият или петкраковият трохей, въпреки че дори двукраковият се среща (много рядко).
Агнешко. Не по-малко разпространеният размер в българската поезия е двусричният, като ударенията падат върху четните срички (2, 4, 6). Най-често срещаните са 4-, 5- и 6-стопният ямб. Например "Евгений Онегин" е написан в ямбичен тетраметър. Ямбът е дори по-лесен за използване (да ме прощава българският език!) от трохея.
Така че стачкувай, не знаеш почивка,
Нека вената на живота тече дълбоко:
Диамантгоря отдалеч —
Дроби, мой ядосан ямб, камъни!(А. Блок)
Това беше пример за ямбичен 4-стоп. Пирициите са не по-рядко срещани в ямбите, отколкото в трохеите. Отново това се дължи на факта, че размерът е "къс", двусричен.
Като използвам Блок като пример, ще представя понятието анакруза.Анакруза-е неударена сричка в началото на реда, преди първата ударена („so“, „let“, „al“ и „dro“). В хорея анакрузата е нулева, в ямба е едносрична. Обещах да не претоварвам с терминология, но малко все пак е допустимо. Противоположното понятие на анакруза е клауза.Clausula - това е последната ударена сричка и неударените след нея, независимо колко са. Например "venya", "ka", "menya".
И ето пример за смесен ямб (1-3 реда - ямбичен пентаметър, 2-4 - двустъпален):
Над този остров какви височини,
И Апокалипсисът е написан тук,
И Пан умря.(Н. Гумильов)
Дактил е трисричен метър, където ударението пада главно върху 1,4,7 и т.н. срички, т. е. тричленна крака от три срички със словесно ударение върху първата сричка.Най-разпространени са двустопните и четиристопните дактили. Но най-приложимият и ефективен е смесеният дактил, например първият ред е с четири крака, вторият е с три крака.
Огледало до огледало, с трептящо бърборене,
Направих го на свещи;
Два реда светлина - и мистериозна тръпка
Огледалата горят чудесно.(А. Фет)
Всъщност всички трисрични размери изглеждат красиви, когато се комбинират редове с различен брой стопове.
Кардиограма на сълзи, танци и буйства,
В нея се случват луди неща, безсистемни.
Тя се втурва надясно, после наляво, после направо,
Тя бие и трепери като трепетлика на Юда.
е пример за пентаметър дактил.
А ето и копие на много особен шестфутов дактил с две цезури:
В жълта всекидневна, изработена от сив клен, с копринена тапицерия, Ваше превъзходителство обича вехтия дневник във вторник В комичен жълт унгарски, кафяво-бял, Предлагате карамелна торта на изисканото общество, Нежно вдишвайки пури er виолетовото очертание на херцога.(I. Severyanin)
Amphibrachium е трисричен метър, където ударението пада главно върху 2, 5, 8, 11 и т.н. срички. С други думи, това е триделна строфа с едночастна анакруза:. Най-често срещаният четирифутов амфибрах:
Не можех повече да слушам лудия,
Вдигнах блестящия меч,
Подарих на певицата кърваво цвете
Като награда за смела реч.(Н. Гумильов)
Ето пример за рядко явление: шестфутов амфибрах, редуващ се с пентаметър:
Ах, прекрасно небе, за Бога, над този класически Рим, Под такова небе неволно ще станеш художник.
Природата и хората тук изглеждат различни, като картини От ярките стихове на антологията на древна Елада.(А. Майков)
Анапест е трисричен метър, в който ударението пада главно върху 3, 6, 9, 12 и т.н. срички. С други думи, това е трико с двусемеделна анакруза. Най-често срещаният е трифутовият анапест.
Моя любима, мой принц, мой годеник,
Тъжна си в цветната поляна.
Подвижник сред златни полета
Свих се от другата страна.(А. Блок)
Има 2,4,5-футов анапест. Например, двоен крак:
Нито провинция, нито църковен двор
Не искам да избирам.
До остров Василиевски
Ще дойда да умра.(И.Бродски)
Това класическо стихотворение "Stans" има характерна двусрична клауза в 1-3 реда, което му придава чар, някаква нестандартна сричка.