Основни видове сричкови структури в английския и българския език

, Срички от. съставът на техните фонеми може да има различна структура. Въпреки това, колкото и разнообразен да е съставът на техните фонеми, те образуват и в двата езика ограничен брой типове, които се наричат ​​видове сричкови структури. Броят на тези типове на български не надвишава 20 1 , на английски е 23 2 .

За да се определи вида на сричковата структура, могат да се използват следните критерии: 1) формирането на върха на сричка от гласна или несричкова съгласна; 2) броя на съгласните в предлога към върха на сричката; 3) броя на съгласните в постпозиция до върха на сричката.

Въз основа на прилагането на първия критерий можем да установим два типа езици: 1) езици, в които горната част на сричката се формира само с помощта на гласна; тези езици включват български, полски, украински и. редица други езици -, 2) езици, в които горната част на сричката се формира не само с помощта на гласна, но и с помощта на сричкова съгласна; тези езици включват сръбски, чешки, английски; срв.: сръбски, trg -договаряне,srp -сръбски;чешки.vlk-вълк,prst -пръст.

ТЗ на английски, за разлика от български; има видове сричкови структури, които се състоят само от една съгласна. Сричките с тази структура се срещат само в края -еаов, "Това, което отличава английския език от сръбския и чешкия език. В тези видове срички една от сонантите [1] и [p] служи като сричкова фонема, по-рядко [ml. Нека разгледаме тези видове сричкови структури отделно.

1Моисеев А.И.Типология на сричките в съвременния български книжовен език. - ВЯ, 1975, № 6, с. 112.

8Торсуев Г.П.Въпроси на фонетичната структура на думата. Базиран на английски език. M, -L., 1962, s, 8,

1. Тип SS. Сричковата структура от този тип се състои от две съгласни.Горната част на сричката е сричковият []], [nl и много рядко [t]. Съгласната в предлога към върха на сричката, образувана от съгласните Ц] и [nl], може да бъде всякаква шумна; cf:: молив [(pen)-sll—молив/маса [(tei)-bll—маса,взето [(tei)jknl—взето,разшири [(wai)-dnl—разшири,хирург ['s9:d3n]—хирург.

2. Тип CCC. В този тип сричкова структура горната част на сричка е сричков сонант, обикновено [n] - е между две съгласни ^ срв.: de-cent [(di:)-sntl -decent;слуга [('sa:)vntl -слугаи т.н.

3. Тип СССС. В този тип сричкова структура горната част на сричката се формира от сричките [11 и [n]. Може да бъде или след първата съгласна (вж.: агенти (['ei)-d3nts] -агенти,,студенти ,[(stju:)-dnts] -студенти),или след втората съгласна, както например в думите пистолети [('pi)-stlzl -пистолети,функционален [('fAr j)-kf nl]—функционалени т.н.

Наличието на горните типове сричкови структури, които нямат съответствия в типологията на сричковите структури на българския език, служи като постоянен източник на многобройни упорити грешки в произношението на студенти и ученици, обикновено заменящи сричковата съгласна [n] със звукосъчетанието [ep], сричковата съгласна [11] със звукосъчетанието [ul] или [ill, [all; срв.: вместо table ['tei-bll те произнасят ['tei-bull], вместо pupil [pju:pl] те произнасят ['pji:pill; вместо слушам [hsnl, те казват [bzep].

Според втория критерий - броят на съгласните в предлога към върха на сричката - и двата езика се различават значително един от друг.

И така, за българския език са възможни видове сричкови структури, в които подлогът може да е от. една до четири съгласни, тоест сричките могат да имат следната структура: CV, CCV,CCCV и CCCV.

За английския език са възможни само видове сричкови структури с не повече от три съгласни в предлога. Особеност на тези сричкови структури е фонемната им ограниченост в английския език и почти пълната свобода на фонемните комбинации в българския. И така, в типа сричкова структура CCV на английски, първата съгласна може да бъде всяка съгласна, с изключение на [Q], Id], From!, Itjl и (з1.

Втората съгласна може да бъде една от сонорните [l], [r], [n] или [m] или една от съгласните [w], [v], [f], [pj, Ik], [t]; срв.:блестят - блестят,растат -растат,обитават -живеят,квартал -четвърт,небе -.небеи т.н.

в българския този тип сричкова структура практически няма ограничения във фонемния състав; сравни:две, . три, стоп, плета, умира-пчела, що-пат.

Съставът на съгласните в английската CCCV сричкова структура е още по-ограничен. Тук като първа съгласна може да се използва само фонемата [s], като втора съгласна само беззвучните експлозии [p], [t], [k] и като трета съгласна само сонантите [r] и [1]; срв.: винт [skru:] -винт,спрей [sprei] -водна струя,сламка fstro:] -сламка,изпъкнал fsplei] -вратичкаи др.

Българският тип CCCV сричкова структура няма тези ограничения; тук, в допълнение към състава на фонемите, посочени за английския език, са възможни много други комбинации от съгласни фонеми. Така че, наред със сричките със състава на фонемите skr + V, напримерskro-(it),str + V, напримерstro-(it),и inf + V, напримерask-(sew),, които намираме в английските срички, имаме срички с такъв състав на фонеми: vzd -f- V, напримерsigh-(hat),vzb + V, напримерwhiz- (борба),срещу + V, напримерсъбуждане,мъгла + V, напримермъгла. IТипът сричкови структури с четири съгласни в предлог е присъщ само на българския език и липсва в английския. Първата съгласна е фонема (c] или нейният беззвучен вариант [f]; втората съгласна е звучен или беззвучен фрикатив [h] или [s]. Третата съгласна е звучен експлозивен [d], [b], [d) или беззвучен [t], [p], [k]. И накрая, един от сонантите [l] или [p] се използва като четвърта съгласна; cf.: built-f V, напримерmeet-cha,sun -f- V, напримерscream,-sun!Ch + V, напримерsplash,pop + V, напримерsplash,glance + V, напримерlook,и т.н. Трябва обаче да се отбележи, че броят на сричките от този тип е ограничен.

Според третия критерий - броят на съгласните в постпозиция до върха на сричката - и двата езика също се различават значително един от друг. Ако максималният състав на съгласните в тази позиция в български практически не надвишава четири, т.е. VC, VCC, VCCC и VCCCC, тогава английският 96

Езикът в същата позиция позволява до пет и дори до шест съгласни. Това се обяснява с факта, че, както показа изследването на крайните срички, допълнителна съгласна, обикновено [s] или [z], е морфологичен индикатор на множественото число, т.е. носи граматична функция ; срв.: менестрели [minstrlz].

Най-разпространените в1 двата езика са видове сричкови структури CVC, т.е. напълно затворена 1 сричка, и SU, т.е. покрита сричка. Съществува обаче и съществена разлика в тяхната типологическа оценка. И така, според А. Шаменова, тогава думи с напълно затворена сричка. има с CVC структурата, в английския език съставляват около 80% от всички думи_, срещани в проучването написан от нейния текстов материал. Думите с отворена сричка съставляват около 166% от същия брой думи. Това свидетелства за ясното преобладаване на срички от напълно затворен тип в английския език в сравнение с други типове срички. '

в българския език най-често се срещат срички от типа CCVC, като например в думитемаса, товар ии др., съставляващи - -лежа. около 31,8% от всички срещани словоформи, срички от типа CVC, например в думитекъща, градинаи т.н., съставляващи 30,5%, и срички от тип CVCC, например в думитемост, сърпи т.н. 8

И в българския, и в английския има срички с V структура, тоест срички, които съдържат само една гласна; срв.: рус.у(предлог),и(съюз),о-(нула), у-(тюг)и др.; остров Pai-(l3nd)r—остров,или id:]—или,престилка ['ei-(prn]—престилкаи т.н. Броят на сричките на тази структура и в двата езика е доста ограничен. тази сричка може да бъде както монофтонги, така и дифтонги.r -' Inв резултат на разглеждане и сравнение на типологичните характеристики на сричкови структури и в двата езика, можем да стигнем до следните заключения:

1Шашнова А.Видове срички в английския и киргизкия език. —* „Сборник на Кирг. състояние университет Поредица от романо-германска филология. и методи на преподаване на чужд. от.“, кн. 6. Москва, 1972, с. 68-78.

А .Moiseee A.I.Типология на сричките в съвременния български книжовен език. - ВЯ, 1975, № 6, с. 113.

1) Наличието в английския език на сричкови структури със сричкообразуващ сонант; липсата на такива видове -сричкови структури в българския език.

2) По-голямо натрупване на съгласни в предлог към горната шина на сричката и разнообразието им в българския език; знакът на съгласните в предлога и в числото и - в co stav в английския е ограничен. ч

3) По-голямо натрупване на гласни в пост-позиция към "горна шина на сричка в английски език, с количествено ограничение на съгласни в тази позиция в български език.

4) Преобладаването на срички със структура CCVC, CVC; CVCC на български и срички със структура CVC, CV на английски . .