Основните мотиви и образи на поезията на Фет, Фет Атанасий
Лириката на Атанасий Фет разкрива пред нас свят на удивителна красота, хармония и съвършенство, чиито три компонента са природа, любов и песен.
Фета може да се нарече певицата на българската природа. Приближаването на пролетно и есенно изсъхване, ароматна лятна нощ и мразовит ден, ръжено поле, което се простира без край и гъста сенчеста гора - той пише за всичко това в своите стихове. Природата на Фет винаги е спокойна, приглушена, сякаш е замръзнала. И в същото време е изненадващо богат на звуци и цветове, живее свой собствен живот:
Дойдох при вас с поздрави
Кажете, че слънцето е изгряло
Какво е гореща светлина
Чаршафите се развяха;
Кажете, че гората се събуди
Всички се събудиха, всеки клон,
Стреснат от всяка птица
И пълен с пролетна жажда...
Образът на природата на Фет е изпълнен с очарователна романтика:
Какъв е звукът в здрача на вечерта?
Или пясъкът стенеше, или бухалът.
В него има раздяла и в него има страдание,
И далечен непознат вик.
Като сънищата на болни безсънни нощи
В този плач звук се сливат...
Природата на Фет живее свой мистериозен живот и човек може да бъде въвлечен в него само на върха на своето духовно развитие:
Нощните цветя спят цял ден
Но само слънцето ще залезе зад горичката,
Листата се отварят тихо
И чувам сърцето да цъфти.
С течение на времето в стиховете на Фет откриваме все повече паралели на живота на природата и човека. Чувството за хармония изпълва редовете на поета:
Слънцето вече го няма, няма ден на безмилостен стремеж,
Само залезът ще гори малко видимо за дълго време;
О, ако небето обещаваше без тежка умора.
Така и аз, поглеждайки назад къмживот, умри.
А. Фет не пее страстни чувства, в стиховете му не намираме думи на дълбоко отчаяние или наслада. Той пише за най-простите – за дъжда и снега, за морето и планината, за гората, за звездите, предавайки ни своите моментни впечатления, улавяйки мигове на красота. Такива поетични шедьоври на Атанасий Фет като „Шепот, плахо дишане…“, „Дойдох при теб с поздрави…“, „Не я събуждай на разсъмване…“, „Зората се сбогува със земята…“ и други са изпълнени със светлина и мир.
Красотата и естествеността на поезията му са съвършени, стиховете му са експресивни и музикални. „Това не е просто поет, а по-скоро поет-музикант…“ – каза за него Чайковски. На стиховете на Фет са написани много романси, които стават широко известни.
Поетът предава в стиховете си „уханната свежест на чувствата”, вдъхновени от природата. Неговите стихове са пропити от светло, радостно настроение, щастието на любовта. Дори и най-малките движения на човешката душа не убягват от внимателния поглед на поета - той необичайно фино предава всички нюанси на човешките преживявания:
Шепот, плах дъх,
Сребро и трептене
Нощна светлина, нощни сенки,
Поредица от магически промени
В димни облаци лилави рози,
И целувки, и сълзи,
В поезията на Фет почти няма действие. Колкото повече естетическото възприемане на света завладява поета, толкова повече той се отдалечава от прозата. Трябва да кажа, че практически отсъства в най-чистата поезия на Фет. Всяко негово стихотворение е цяла гама от впечатления, мисли, радости и скърби. Тази идея се потвърждава от такива стихотворения на Атанасий Фет като „Твоят лъч, летящ далеч ...“, „Неподвижни очи, луди очи ...“, „Слънчев лъч между липи ...“, „Протягам ръка към теб в мълчание ... ".
Лириката на този най-интересен български поет е вечна благодарение на своето отражение внейните чувства и преживявания, изпитани от човек, който не е лишен от чувство за красота. Стиховете на Афанасий Фет докосват най-съкровените струни на душата, предават ни усещане за удивителната хармония на света около нас.