Основните мотиви на лириката в творчеството на А
Автор: К. А. Дубровская (СамГУ) Ръководител - Назарян Р. Г.
Фет е талантлив лиричен поет. Но кръгът от теми в поезията на Фет, както правилно отбелязват критиците, е донякъде ограничен. Основните му теми са природа, красота, любов, изкуство. Поезията на Фет е пронизана с жизнерадост; дори въпреки мотивите на тъгата, скръбта, тъгата, в стиховете му доминира светло настроение. Фет твърдо стоеше на позицията на "чистото изкуство". Той вярваше, че изкуството е независимо от социалния живот, че "само едната страна на предметите е скъпа на художника - тяхната красота".
„Никога не можах да разбера, че изкуството се интересува от нещо различно от красотата“, пише Фет. 2
Той искаше да защити изкуството от много ежедневни проблеми, включително граждански. По негово време в естетиката въпросът за целите, задачите, смисъла на литературата и изкуството изобщо придобива изключително значение. Революционно-демократичният лагер призова за създаването на идеологически значимо изкуство, изкуство, което да бъде достъпно за хората, да отразява живота, да решава належащи проблеми, както и желанието за напредък на човечеството и преструктуриране на обществото. И позициите на Фет бяха съвсем различни, той дори сравняваше с "боклук" тези произведения, които имаха някаква дидактична тенденция. Такива възгледи на Фет за творчеството станаха една от причините за негативното отношение на критиците към него. Така например Н. Г. Чернишевски и Н. А. Добролюбов, без да отричат поетичния талант на Фет, имаха отрицателно отношение към съдържанието на неговата поезия. Чернишевски например пише, че Фет е „добър поет“, но „пише глупости“. Той изтъкна стихотворението на Фет „Шумолене, плахо дишане ...“ и каза, че само това стихотворение без глаголи и си спомни какво има Фетнякои много хубави пиеси, но дори кон би могъл да пише така, ако се научи да пише поезия, защото навсякъде става дума за желания и впечатления, които съществуват в конете, както и в хората. Чернишевски характеризира Фет като идиот, но идиот с поетичен талант.
Добролюбов в статията си "Тъмното царство" (1859) пише, че Фет несъмнено има талант, но този талант се проявява с цялата си сила само в улавянето на мимолетни впечатления от тихи природни явления и това не означава, че неговите стихове са били от голямо значение в българската литература. М. Е. Салтиков-Шчедрин оценява значението на поезията на Фет почти по същия начин. Той пише, че Фет трябва да се задоволява със скромен дял от второстепенен поет, защото светът, на чието поетично възпроизвеждане се е посветил, е доста тесен, монотонен и ограничен.
Известно е, че през същата 1856 г., когато Некрасов произнесе своята похвална присъда върху творчеството на Фет, беше публикувана стихосбирка от самия Некрасов, която беше много добре приета от критиците: на всички стана ясно, че именно Некрасов е предназначен „да бъде в поезията създател на съвсем нов период“. От тази колекция започна конфронтацията между Фет и Некрасов: Некрасов избра пътя на използването на изкуството в името на „практическата употреба“, а Фет не се отклони от позицията си на „чисто изкуство“.
След всички тези събития Фет решава да напусне литературната си кариера и да стане земевладелец. По това време той се сближава с Л. Н. Толстой, който също решава да се отдалечи от литературния живот и да живее като земевладелец. Толстой каза, че четенето на стиховете на Фет за природата ви учи да усещате самата природа. Той даде такава оценка на творчеството на Фет, което стана венецът на неговата поетична слава: „И откъде този добродушен дебел офицер получава такава неразбираема лирическа дързост, собственост на великияпоети? 3
Подобна оценка на работата на Фет дава неговият близък приятел Аполон Григориев. Той много се страхуваше за Фет, страхуваше се, че може да се самоубие. Григориев пише, че Фет трябва или да се самоубие, или да стане това, което стана. Способността за създаване присъстваше във Фет, но в същото време растеше безразличието, безразличието към всичко, освен способността за създаване. Явно този човек е приел и осъзнал целта си в живота.
Друга причина за недостатъчно високата оценка на работата на Фет от съвременните критици се дължи на факта, че те не са разбрали оригиналните ходове на неговата поетична мисъл. Пример за такова недоразумение е рецензията на стихотворението „Когато четете болезнените редове ...“ (1887) от известния либерален критик К. К. Арсениев: „Възможно ли е да се направи някакво солидно впечатление дори от следното стихотворение? „Зората, горяща в среднощния мрак“, „величественият блясък“, който се откроява отвъд „цялата тъмна граница“, „звучен плам, изливащ сияние“ - всичко това служи като подходяща рамка за образа на „човек, изгорял в зората“. През несъответствията, натрупани едно върху друго, едва ли може да се види мисълта на поета; набор от високопарни думи не оставя място за истинско чувство. 4
Като цяло неодобрителното отношение към Фет на българската критика и на българския читател се променя драстично веднага след смъртта му. От нея делят само около три години шумните изяви на символистите. Те поставят Фет на едно от първите места в българската поезия. Така например К. Д. Балмонт обяви Фет и Тютчев за поети, „царуващи над съвременната литературна младеж“. Във Фет и Тютчев, според него, "всичко е тайнствено, всичко е пълно с елементарно значение".
В. Брюсов пише през 1895 г., че Фет му е направил толкова силно впечатление, че изглеждана Фет като божество, знаеше наизуст и двете части на стиховете на изданието от 63 години. „Следвайки Фет, четох Майков, Лермонтов и Апухтин и техните стихове ми се сториха по-слаби в сравнение с моя бог Фет“, пише Брюсов. 5
Обобщавайки различните рецензии на българската критика за Фет, Е. В. Ермилова пише: „Характерно е, че напоследък, при общия повишен интерес към поезията на Фет, в творбите за него се изтъква преди всичко тази страна на неговата поезия: „ясен и смел поглед към света“, „точност на наблюденията, реалистично възпроизвеждане на духовния свят на човека“, „трагическа доминанта“ на неговото творчество, трансформация на трагичното. y, страдание в красота и радост, „в жажда за битие“. Ето как работата на Фет се възприема днес. 6 Фет заема особено място в българската поезия. От една страна, той е наследник на Жуковски и Тютчев, а от друга страна, той е един от предшествениците на такива поети като Блок. Неговата поезия служи като свързващо звено между романтизма и символизма.
Наистина, Афанасий Фет, при справедливо сравнение с Пушкин, е майстор в своята област, но тази област е толкова блестяща, обширна, многостранна, че можем да кажем с увереност: „Да, този човек толкова правилно и точно е осъзнал и приел целта си в живота, че ние все още можем да се наслаждаваме и да учим всичко ново и ново от неговите душевни творения за два века!“ Фет напразно се сравнява с избледнелите звезди (стихотворението „Избледнели звезди“), защото много други звезди са изчезнали, а звездата на поезията на Фет пламва все по-ярко и по-ярко. И според мен неговите безсмъртни редове звучат пророчески:
Докога ще пия трептенето ти, Любознателни очи на синьото небе? Колко време е необходимо, за да усетите това по-високо и по-красиво Няма нищо за вас в храма на нощта?
Може би не сте под тези светлини: Епоха стара те угаси, - Затова след смъртта ще долетя към теб в стихове, Към призраците на звездите ще бъда призрак на въздишка!