Особености при оспорване на банкова гаранция, Икономика и живот

Сравнително простата форма на банковата гаранция, откритостта на информацията за гаранта, стандартната процедура за издаване на гаранция на практика значително намаляват рисковете от нейното оспорване. В крайна сметка последиците от анулирането на гаранция са сериозни. Кредиторът губи основното, а често и единственото обезпечение на задължението. Като се има предвид фактът, че обжалването пред поръчителя винаги е свързано с нежеланието или невъзможността на принципала да изпълни основното задължение, загубата на второто задължено лице е особено значима за кредитора. Гарантът, от друга страна, е изправен пред значителни рискове за репутацията: други банкови гаранции, издадени от него, могат да бъдат изложени на риск от оспорване. Въпреки това банковите гаранции често се оспорват. Нека разгледаме какви основания за това и какви подходи към тях за признаване на банкова гаранция за невалидна са разработени от съдебната практика.

В преобладаващата част от сделките участниците в гражданските сделки разглеждат банковата гаранция като форма на обезпечаване на задълженията, осигуряваща максимално ниво на защита на интересите на кредитора. Като цяло банковата гаранция позволява на кредитора да бъде сигурен, че при правилно изпълнение на задълженията ще може да получи средства от надеждна финансова институция веднага след предявяване на иск. По този начин банковата гаранция премахва от кредитора рисковете, свързани с недобросъвестността на контрагента или неговата финансова несъстоятелност, а също така позволява на кредитора да получи средства, без да прибягва до дълга и често скъпа съдебна процедура в случай на спор с длъжника. Освен това неспомагателният 1 характер на банковата гаранция помага на кредитора да се защити от рисковете, свързани спризнаване на основния договор за недействителен.

Тези характеристики на банковата гаранция обясняват нейната значителна цена и липсата на други инструменти за обезпечение (освен неустойка) за задължения, защитени с банкова гаранция.

Основание за обезсилване на банкова гаранция

Основанието за признаване на банкова гаранция за невалидна по никакъв начин не може да се счита за признаване на споразумение за издаване на банкова гаранция за невалидно, неговата липса, прекратяване или други обстоятелства, свързани с него.

Сред юристите имаше такава позиция: банковата гаранция е следствие от споразумение за издаване на банкова гаранция и нейното признаване за невалидно по силата на чл. 168 от Гражданския кодекс на България следва да води до признаване на невалидна банкова гаранция. Тази позиция не намери подкрепа в съдебната практика.

Върховният арбитражен съд на България е разглеждал многократно този въпрос. Той уверено заема различна позиция: банковата гаранция се признава за независима сделка, не възниква пряко по силата на споразумение за издаване на банкова гаранция. Но най-важното е, че валидността на банковата гаранция не трябва да зависи от отношенията между гаранта и принципала, тъй като това би лишило бенефициента от всякаква защита и следователно би лишило гаранцията от всякакъв смисъл. В параграф 3 от Преглед на практиката за разрешаване на спорове, свързани с прилагането на нормите на Гражданския кодекс на България относно банкова гаранция (информационно писмо на ВАС България от 15.01.98 г. № 27) се казва, че "валидността на това задължение (задължение по банкова гаранция) не зависи от наличието на писмено споразумение между гаранта и принципала". При разглеждане на частно дело Върховният арбитражен съд на България също отбелязва, че „задължението на банката, предвидено с гаранцията, еедностранна, възниква пред бенефициента и не може да бъде поставена в зависимост от получаването от гаранта на възнаграждение за издаване на гаранция от принципала, освен ако в самата гаранция не е предвидено друго” (Постановление на Президиума на Върховния арбитражен съд на България от 11.03.97 г. № 5710/96).

По този начин отношенията между гаранта и принципала не могат да доведат до прекратяване или намаляване на правата на бенефициента по банковата гаранция (освен ако, разбира се, не следва друго от самата банкова гаранция). По силата на пряко посочване на закона (член 370 от Гражданския кодекс на Руската федерация), банковата гаранция не зависи от основното задължение, следователно връзката между бенефициента и принципала не засяга валидността на банковата гаранция (трябва обаче да се отбележи, че бенефициентът няма да може да възстанови средства от гаранта при липса на основно задължение, тъй като такива действия ще бъдат класифицирани като злоупотреба с правото).

В тази връзка банковата гаранция се оценява без оглед на други документи, опосредстващи правоотношенията на страните в рамките на проекта. Счита се за едностранна сделка и се прилагат всички обичайни основания за оспорване на сделки (например банкова гаранция може да бъде оспорена като сделка със заинтересовано лице, сделка, извършена под въздействието на измама, сделка, извършена от неупълномощено лице). Такива основания не са специфични и оспорването на банкова гаранция по тях няма съществена специфика.

В същото време редица гаранционни условия, които на пръв поглед съответстват на общата световна практика и не нарушават ничии интереси, могат да доведат до признаване на банкова гаранция за невалидна.

Международна практика: липса на хармония

Стандартна международна практика е издаването на банкова гаранция под формата на съобщение доSWIFT система. Обществото за световна междубанкова финансова телекомуникация е международна система за трансфер на информация и плащане, която позволява обмен на защитени електронни съобщения (основно инструкции за транзакции) и е предназначена за комуникация между банки в различни страни. Тази система ви позволява значително да намалите времето за обмен на документи и да премахнете рисковете, свързани с работата на пощенските услуги. Освен това вероятността за фалшифициране на SWIFT съобщение е по-малка от вероятността за фалшифициране на хартиен документ.

В хода на разглеждането на това дело от съдилищата на четири инстанции беше признато, че банкова гаранция, издадена под формата на електронно съобщение чрез системата SWIFT, не може да бъде призната за направена в писмена форма. По силата на алинея 2 на чл. 160 от Гражданския кодекс на България използването на аналог на саморъчен подпис „се допуска в случаите и по начина, предвидени в закон, други правни актове или по споразумение на страните“. При разглеждането на надзорната жалба срещу съдебните актове на ВАС България отбелязва, че споразумението между принципала и бенефициента за предоставяне на гаранция под формата на SWIFT съобщение не може да се счита за споразумение между страните. Предвид факта, че самият поръчител е издал гаранция в тази форма, тоест очевидно е бил съгласен с такава форма на издаване на гаранция, не е ясно дали принципно е възможно страните да се договорят за издаване на гаранция под формата на SWIFT, как и от кого трябва да бъде сключена.

Освен това в България е изградена стабилна практика за обезсилване на банкови гаранции, издадени за срок, по-малък от срока за изпълнение на задълженията по основния договор. В някои случаи обаче такава гаранция може да има икономически смисъл за страните. Например, ако трябва да издадете обезпечение следпри възникване на задължение може да се получи банкова гаранция за периода, необходим за извършване на такава регистрация. Възможно е да има и други причини, поради които кредиторът счита за достатъчно да получи банкова гаранция за срок, по-кратък от срока за изпълнение на основното задължение, тоест счита за достатъчно да защити правата си само в случай на искане за предсрочно изпълнение на задължението.

Подобен подход води до определени практически проблеми - банките не са склонни да издават дългосрочни гаранции, а необходимостта от обезпечаване на задължения е особено голяма при задължения със значителен падеж. За една банка предоставянето на банкова гаранция за значителен период носи още по-големи рискове, отколкото за основния кредитор. Това се дължи на факта, че банковата гаранция не може да бъде отменена предсрочно и гарантът не може да изисква предсрочно плащане на средства от главницата. По този начин поръчителят е напълно зависим от бенефициента, който всъщност вече е прехвърлил рисковете върху банката и следователно може да няма достатъчно мотивация за предсрочно възстановяване на задължението. Възможно е разбирането на това да накара правоприлагащия орган донякъде да смекчи позицията си по този въпрос.

Може да се предположи, че по-нататъшното развитие на съдебната практика по този въпрос до голяма степен ще зависи от действителните обстоятелства по делото, по-специално от това дали бенефициентът може да докаже пред съда, че гаранцията действително е защитила неговите интереси, въпреки че нейният срок е по-малък от срока на основното задължение.

Тези основания за признаване на банкова гаранция за невалидна са непознати за световната практика. В тази връзка възниква въпросът за възможността за прилагане на правилата, установени от чуждестранна банкова гаранциязаконодателство. В съответствие с чл. 1217 от Гражданския кодекс на България „за задълженията, произтичащи от едностранни сделки, освен ако от закона, условията или същността на сделката или съвкупността от обстоятелствата по делото не следва друго, правото на държавата, където се намира местоживеенето или основното място на дейност на страната, която поема задълженията по едностранната сделка.“ Тоест, законът допуска възможност за прилагане на чуждо право към банкова гаранция, ако в нея изрично е посочено това. Въпросът за формата на сделката обаче е уреден в чл. 1209 от Гражданския кодекс на Руската федерация и императивно: „. формата на сделката се подчинява на правото на мястото, където е извършена. Това означава, че проблемът с издаването на гаранция под формата на SWIFT не може да бъде решен чрез просто подчиняване на гаранцията на чуждото законодателство. Освен това може да се предположи, че ако банковата гаранция е предмет на чуждо право, съдилищата ще прилагат клауза 5 на чл. 1210 от Гражданския кодекс на България по аналогия със закона: „. ако от съвкупността от обстоятелства по случая, които са съществували към момента на избора на приложимото право, следва, че договорът действително е свързан само с една държава, тогава изборът от страните на правото на друга държава не може да повлияе на действието на императивните правила на държавата, с която договорът е действително свързан.

Считаме, че това правило трябва да важи и за едностранните сделки. Така императивните норми на българското право ще бъдат приложими и за гаранции, които формално са подчинени на чуждото право, но реално са свързани само с България.

Трябва да се отбележи, че при оспорване на банкова гаранция правата на бенефициента може да не бъдат достатъчно защитени поради някои процесуални особености при разглеждането на такива спорове. Иск за признаване на банкова гаранция за недействителна се предявява срещу поръчителя, като ищец най-често е принципалът. В този случай бенефициентът щеучаства в делото като трето лице, но ищецът и ответникът ще имат еднопосочни интереси, които са в противоречие с интересите на бенефициента. От гледна точка на бенефициента това може да се отрази негативно на хода на процеса, особено ако останалите участници в него са некоректни. Трето лице например не може да декларира изтичане на давностния срок или да участва в назначаването на арбитри. За бенефициента въпросът за внимателна проверка на условията на банковата гаранция е особено важен.

1 Начините за осигуряване на изпълнението на задълженията се делят на акцесорни (допълнителни) и неакцесорни.

Депозитът, гаранцията, залогът са спомагателни способи. Споразумението за установяване на който и да е от изброените методи за обезпечаване на изпълнението на задълженията поражда допълнително, допълнително (obligationes accessoriae) задължение, предназначено да осигури изпълнението на основното, основно (obligationes principales) задължение. Акцесорните задължения, които осигуряват изпълнението на главното задължение, могат да произтичат и пряко от разпоредбите на закона при настъпване на определени юридически факти.

На вниманието на акционерите на Отворено акционерно дружество "Междурегионална търговска банка "Замоскворецкий"

Доклад за информация, която може да окаже значително влияние върху стойността на ценните книжа на акционерно дружество