Особеностискелет на коза
Характеристики на скелета на козата. Разликата между коза и овца. Що се отнася до скелета на коза, трябва да се отбележи, че костите й изглеждат по-тънки, макар и по-масивни, а свързващите ги сухожилия са по-здрави от тези на родствена овца.
Седемте шийни прешлена на козата, гледани отгоре, изглеждат по-дълги от тези на овцата и по-малко компресирани. Гребенът на втория шиен прешлен е по-висок и по-дълъг от този на овцата. При козата зъбовидният израстък на шийните прешлени е толкова дълъг, колкото предните коси и бодливи израстъци, от трети до седми. Последните освен това са наклонени напред и само на седмия прешлен спинозният процес понякога седи вертикално върху тялото.
Гръбните прешлени са тринадесет, те са свързани помежду си както отдясно, така и отляво с ребро, оформено почти като латинската буква S, като реброто е дълго и много по-тънко надолу, отколкото при овцата. Удебеляването на мястото на закрепване на реброто е компресирано и малко по-късо. Шиповите израстъци на първите осем гръбначни прешлена са доста силно огънати назад, в осмия и деветия те се удължават в права линия, в десетия и единадесетия те са леко наклонени напред, но остават огънати назад, дванадесетият прешлен образува диафрагмата и неговият спиновиден процес седи вертикално в тялото. След това забелязваме седем до осем лумбални прешлени. При последните гръбни прешлени и при първите три лумбални прешлени са наклонени напред, а при четвъртия и шестия сингуларен прешлен те седят вертикално върху тялото.
Сакрумът на козата се състои от пет (рядко четири) прешлена, докато козата има десет опашни прешлена, а не девет, както обикновено се смята. Но броят на опашните прешлени може да достигне до дванадесет и дори до шестнадесет, като първите четири са затворенидъги.
Раменната кост на козата е по-дълга и по-тясна от тази на овцата. Гребенът на лопатката на козата не е изпъкнал толкова много, колкото на овцата, издължен е в права линия и завършва с полузакръглен вдлъбнатина.
Тазовата кост е наклонена и затова при трудно раждане бебето трябва да се извади в хоризонтална посока, като се натиска леко надолу.
Бедрената кост на козата е с еднаква ширина по цялата си дължина, гребените на ставите са по-близо една до друга, отколкото при овцата.
Подбедрицата е много леко извита в спирала.
Черепът се отличава с гърбаво изпъкнало чело и специален туберкул в основата на роговите процеси. Жлебът, излизащ от челната депресия на овцата, напълно липсва при козата.
Горната част на шията на козата е по-висока, но по-тясна, докато носните кости са по-широки, но по-къси от тези на овцата. От всяка страна на черепа, стесняваща се към предната част, се вижда тясна междина, минаваща между челната, слъзната, максиларната и носната кост. Процепът на козата вече е по-тесен. В черепа на козата липсва ветрилообразната вдлъбнатина, присъща на слъзната кост на овцата.
Освен това козата се различава от овцата по фигура, скорост на движение и интелигентност. По отношение на скоростта на движение трябва да се отбележи следното: на равна повърхност овцете тичат по-бързо от козите. Козите са по-подходящи за катерене по стръмни склонове, докато овцете са по-подходящи за бягане по равно.
Брадата расте както при козите, така и при козите, а зад нея в основата на шията често има две дълги кожни брадавици (обеци). Обичайно е тези обеци да се считат за признак на породата швейцарска коза, но това е неоснователно, тъй като самите обеци са знак за некултурността на дивите видове от рода Capra. В условията на културно развъждане на кози, обеците неизбежно ще изчезнат и не е далеч времето, когато тази характеристика ще бъде изключена от оценката на конформацията на козата.