Оставяне на гладуването по време на - менструация - и компенсиране в други дни, Защо ислям

компенсиране

Съобщава се, че Муаза бинт Абдуллах Ал-Адавия (Аллах да се смили над нея) е казала: „Попитах Айша[1] (Аллах да е доволен от нея): „Защо една жена след менструация трябва да навакса поста и не трябва да навакса молитвата?“ Тогава Аиша каза:„Същото нещо се случи и с нас[2] и ни беше наредено да наваксаме [пропуснатите] дни на пост, и не ни беше наредено да наваксаме молитви.” (Хадис, съобщен от Ал-Бухари и Муслим)[3]

Във версията на Ат-Тирмизи се съобщава, че Муаза попитал Аиша (Аллах да е доволен от нея): „Трябва ли жените да възстановяват молитвите си, пропуснати по време на менструация?“, На което тя каза:„От Харура ли сте? Нашите жени[4] имаха менструация, но не ни беше наредено да изпълним молитвите.“[5]

Съобщава се, че Аиша (Аллах да е доволен от нея) е казала:„По време на живота на Пратеника на Аллах (с.а.с.) ние имахме менструация, след това бяхме пречистени, след това той ни нареди да компенсираме поста и не ни нареди да правим молитви.“ и ние не знаем за никакви противоречия в това. Жената след менструация е длъжна да отслужи поста, но не трябва да отслужва молитвите.”[6]

Айша (Аллах да е доволен от нея) попита Муаза:„Ти от Харура ли си?“, показвайки, че този въпрос не й харесва. Харурите са една от сектите на хариджитите, името им идва от името на село Харура, в което са се събрали. Това село се намира близо до Куфа, от това място Хариджитите първи се противопоставиха на правителствотоПраведният халиф Али (Аллах да е доволен от него). Хариджитите показаха прекомерна твърдост[7] при вземането на решения, някои от тях говореха за задължението да компенсират молитвите, пропуснати от жените поради менструация. По този въпрос те противоречат на Сунната и на единодушното мнение на учените (иджма). Айша зададе подобен въпрос на Муаза, показвайки неодобрението си и за да се увери, че Муаза не е сред хавариджите[8].

От тези хадиси научавамеза следното:

1. Прекалената и неразумна строгост е забранена в религията. Мюсюлманите са длъжни да се ръководят само от Корана и Сунната и да се покланят на Аллах в съответствие с тях, а също така трябва да се радват на облекчението, което Всевишният е направил за своите роби. Заедно с това шариатът забранява използването на трикове, за да се избегнат заповедите на Аллах. Най-добрият вариант е да се придържате към средата и да действате в съответствие с всички разпоредби на шериата, а не да избирате от тях само тези, които харесват човек.

2. Позволено е да се порицават онези, които прекрачват установените граници на религията, но това трябва да се прави по начини, които водят до положителни резултати и не създават повече проблеми.

3. Най-важната основа и мотивация за прилагането на законите на шериата са заповедите на Всевишния Аллах и Неговия Пратеник (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него). Аиша (Аллах да е доволен от нея) оправдава думите си по този начин, отговаряйки на Муаза, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е наредил да се компенсира говеенето и не е наредил да се правят молитви. Ако изпълнението на молитвите беше задължително, тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) щеше да им нареди да направят това. Защото той беше най-искреният съветник на своята общност и не остави нито единвъпрос, без да го обяснява напълно. Следвайки примера на пророка Мохамед (Аллах да го благослови и с мир да го дари), всеки мюсюлманин трябва да бъде покорен, смирен пред Аллах, да издига Неговия шериат и да не прекрачва границите, установени от Корана и Суната. Следвайки шериата, мюсюлманинът трябва да изпълнява задълженията си; следвайки шериата, мюсюлманинът трябва да стои далеч от забраненото, дори и да не разбира каква е същността, мъдростта на тази или онази правна разпоредба.

4. Ако учен смята, че човек задава въпроси, за да го заяжда или да го засрами, на питащия трябва да се обясни, че той наистина иска да получи знание, както направи Муаза, който каза: „Не, аз не съм от Харура, но просто питам.“ В този случай ученият е длъжен да отговори на поставения въпрос, като го подкрепи с доказателства, премахващи съмненията, както е направила Аиша (Аллах да е доволен от нея).

5) Ибн Абдулбар (Аллах да се смили над него) каза: „..и това е консенсусът на всички учени (иджма); че жената трябва да напусне поста по време на менструация, но след това тя трябва да го компенсира, но тя не трябва да прави молитви, в това няма разногласия, слава на Аллах. Ако мюсюлманите са постигнали общо съгласие по някакъв въпрос, тогава това е Истината, която не приема никакви поправки. ”[10]

6. Освобождаването на жена от пълнене на молитви след менструация показва щедростта и лекотата на шариата. Това е милостта на Аллах към жените, защото молитвите трябва да се извършват редовно и изпълнението им би било трудно за жените. Затова мюсюлманките трябва да благодарят на Всевишния за това облекчение.

7. Ако жената се очисти от менструация веднага след изгрев слънце, тогава постът на този ден не се брои и тя трябва да го компенсира,защото зората я хвана в момент, когато все още имаше менструация.

8. Ако жената е започнала цикъла си преди залез слънце, тогава нейният пост е невалиден и тя трябва да навакса този ден. [единадесет]

9. Ако жената е започнала менструацията си веднага след залез слънце, тогава нейният пост е валиден.

10. Ако през деня жената почувства приближаването на менструалната кръв или съответните болки, но кръвта излезе едва след залез слънце, тогава нейният пост е валиден.[12]

11. От хадисите може да се направи следното заключение: ако човек се разболее, но има сили да пости, тогава той може да напусне поста, ако го изморява или заплашва да влоши болестта. В края на краищата не може да се каже, че жената по време на менструация е абсолютно неспособна да гладува, но гладуването е бреме за нея поради пускането на кръв, а пускането на кръв е вид болест[13].

  • [1] Айша бинт Абу Бакр Ас-Сиддик - съпругата на Пратеника на Аллах (с.а.с.) и дъщерята на Абу Бакр, най-добрият от сподвижниците (Аллах да е доволен от него)
  • [2] По време на живота на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем)
  • [3] Ал-Бухари (315) и Муслим (335)
  • [4] Означава жените от времето на Пратеника на Аллах (мир и благословиите на Аллах да бъдат върху него)
  • [5] Ат-Тирмизи (130)
  • [6] Ат-Тирмизи (787)
  • [7] Виж: "Фатху-л-Бари" (1/422)
  • [8] Виж: „Ал-Мугни“ (1/188) и „Хашия Ас-Синди ала Сунани Ан-Насаи“ (4/191) и „Умдату-л-кари“ (3/300)
  • [9] Виж: „Умдату-л-кари“ (3/301)
  • [10] Ат-Тамхид (22/107)
  • [11] „Fatawa-llajnati-ddaima“ (10/155), номер на фетва: (10343)
  • [12] Това е фетвата на Шейх Ибн Утаймин, Аллах да се смили над него. Вижте "Al-fatawa-l-jamia lil-mar`ati-l-muslimah" (1/325)
  • [13] „Шарх Ибн Батал ала ал-Бухари“ (4/97-98)