Освободете страната от кремълските мошеници

Разделът за рейтинг съдържа статистика за всички блогъри и общности, включени в основния топ. Рейтингът на блогърите се изчислява въз основа на броя на публикациите, достигнали върха, времето, през което публикацията е била на върха и позицията, която заема.

"да изчистим страната от кремълските мошеници"

Темите са различни: защо Путин мрази опозицията, как да отървем България от мошеници и крадци, има ли шанс Медведев, моите амбиции и т.н.

Прочетете го - мисля, че беше интересно интервю. * * *

НАШИТЕ КРЕМЪЛСКИ МОШЕНИЦИ ТРЕСЕЩИ ОТ СТРАХ

Има ли реална политическа опозиция в България или тя съществува само по страниците на медиите?

В страната има два вида опозиция. Има организации, създадени в епруветките на Кремъл и координиращи всяка стъпка с администрацията на президента. Това са фалшиви партии като "Права кауза" и "Справедлива България", така да се каже опозиционери на Негово Величество. Но има и истинска опозиция: сдружения на граждани, които плащат за своята независимост с арести, натъртвания от полицейски палки и изключване от университети. Например нашето движение „Солидарност“.

Каква е основната цел на опозицията? Срещу кого са приятелски настроени неговите представители?

Погрешно е да се мисли, че опозицията се създава изключително срещу някого. Напротив, целият спектър от обществени съпротиви има общ градивен проект: формирането на конкурентна политическа система в България. Важно е, че днес почти всички са за честни избори и премахване на цензурата: леви, националисти и демократи. За никого не е тайна, че тясна група хора навсякъде определя кандидатите на Обединена България за победители на изборите, независимо от резултатите от вота. Изморен! Нека хората си избиратпредставители.

Защо според вас има неуважително, а понякога и пренебрежително отношение към опозицията в България? И това въпреки факта, че хората като цяло са недоволни от властите и състоянието на страната като цяло...

Не бъркайте правителство и народ. Ние презираме всяко несъгласие с Путин. И не се отнася с уважение към хората, иначе старците в нашата богата държава нямаше да получават такива мизерни пенсии и държавните служители нямаше да се влачат толкова мизерно. В същото време всички проучвания на общественото мнение показват, че огромното мнозинство от населението на страната вижда необходимост от опозиция. Хората на практика не участват в гласуването, защото правителството всъщност ги лиши от правото на избор. Всички виждат едно: наоколо е здрава "Обединена България", нагли муцуни на крадливи губернатори и депутати. Хората са недоволни, нарастват протестните настроения. Масовите митинги под знамена на опозицията са само въпрос на време.

Какво не достига на българската опозиция, за да се превърне в реална сила? Кохезия? Харизматични лидери? Професионалисти готови да оборудват България?

Няма да идеализирам опозицията, имаме достатъчно проблеми и недостатъци. Някои от тях са обективни, тъй като властите вече десет години последователно смазват и най-малката съпротива, хората са плашени с арести, симпатичните бизнесмени са „кошмарни“ с безкрайни данъчни проверки. Но ние самите често сме добри: безкрайни междуособици, свръхамбициозност на някои лидери... Демократичната опозиция обаче днес е в състояние да предложи реална алтернатива на сегашното управление. Представителите на "Обединена България" рядко се съгласяват да дискутират с нас, но когато все пак рискуват да влязат в спора, ние ги разбиваме с резултати под 90 процента! На хората откровено им писнахора се заселиха в Кремъл и усещаме нарастване на подкрепата.

Вижда ли Кремъл в опозиционерите достойни противници?

Има ли опозиционни медии в България?

Погрешно наричаме опозиция онези медии, които дават думата на критиците на властта. Но това е погрешно схващане. Вземете например радиостанцията "Ехото на Москва", в нейния ефир можете да чуете мненията както на противници, така и на поддръжници на сегашното правителство. Същото мога да кажа и за вестниците „Комерсант“ и „Ведомости“... Така трябва да работят професионалните журналисти. Проблемът е, че дори общата аудитория на независимите медии не е съпоставима с отразяването на държавната телевизия, където Кремъл е установил строга цензура. Новините тук напомнят пропагандни клипове на партията на властта, опозиционната гледна точка изобщо не е представена, живите политически дебати са минало. Всъщност телевизията е превърната в кутия за зомбита, с помощта на която ежедневно се промиват мозъци на населението и се внушава, че черното всъщност е бяло.

Българската младеж днес е или аполитична, или всичко й отива. Какво не приемате в съвременна България?

Кого имате повече оплаквания - Путин или Медведев?

Като цяло е трудно да се вземе Медведев на сериозно. Какво направи през трите си години в Кремъл? Бъркайки се с неговия туитър, играейки с неговия iPhone. От друга страна, едва ли трябва да се очаква нещо сериозно от човек, поставен на президентския стол единствено по поръчка на предишния държавен глава. Медведев е просто временен работник, на когото е поверено отоплението. Разбира се, нашият истински противник е Владимир Путин.

Какво означават тогава думите на Медведев, че "Обединена България" е бронзирала? Желание да станете опозиция на Путин? Жажда за промяна и демокрация?

При Медведевразбира се, че има амбиции, но той няма нищо друго. През трите си години на власт той демонстрира пълна липса на политическа воля и остава де факто подчинен на Путин. Да, понякога казва правилните думи, но никога не успя да направи нито едно полезно нещо, което да позволи да бъде третиран с уважение.

Наричате "Обединена България" партия на крадци и мошеници...

Разбира се, крадци и мошеници. Вижте политическия съвет на Обединена България! Повечето от тези хора са работили през целия си живот в държавната служба, но в същото време почти всеки има часовник за милион долара, десетки чужди коли, три апартамента в центъра на Москва. Те дори не са срамежливи!

Възможна ли е друга партия на властта у нас?

Задаваш странен въпрос. Възможно ли е да изчистим българското правителство от мошеници и крадци? Разбира се налични. За това не е нужно много: политическа воля на новото правителство, подкрепа и активност на гражданското общество, приемане на законодателна рамка и свободен печат. В резултат на това корупцията поне ще престане да бъде системна и постепенно ще се превърне в разрешим проблем.

Какво най-много липсва на България днес? При какви условия ще се роди демокрацията в страната?

България традиционно се смята за страна на героите. Нарисувайте портрет на съвременен герой.

Това е принципен и последователен човек, търсач на истината и справедливостта. В епохата на конформизъм и цинизъм той не се страхува да бъде в малцинството, защото знае, че зад него стои историческа истина. Властите се страхуват от него и затова се опитват да го сплашат, унижат, дискредитират. Сигурен съм, че рано или късно в България ще се намерят достатъчно такива герои, които да прочистят страната от измамнически мръсотии.

Имат ли шанс Медведев и Путин да станат герои?

Те отдавна саантигерои. Единият е безгръбначен балабол, другият се прави на "кръстник на цяла Рус", демонстрирайки ясно тийнейджърски комплекси. Путин можеше да бъде герой на времето си: той ръководеше страната, когато цените на петрола скочиха до небето и бюджетът получи неочаквани печалби. Това беше възможност да се положат основите на дългосрочното устойчиво развитие на България. Вместо това Путин позволи на приятелите си олигарси да намалят приходите от петрол, докато мнозинството граждани получиха мизерни трохи от масата на господаря.

Как вие, млад политолог, успяхте да се прековете в опозиционери? Имахте ли студентска практика в редиците на опозицията?

Защо не искаха да практикуват в Държавната дума, защо отказаха да участват в парламентарните избори в списъка на Яблоко през 2007 г.?

Готов съм да работя в Държавната дума и съм сигурен, че ще представлявам адекватно избирателите в парламента. Истински избори в България обаче отдавна няма. Когато от "Яблоко" предложиха да бъда в тяхната тройка на изборите през 2007 г., отказах, защото резултатът беше предварително известен. "Обединена България" ще бъде определена за победител, а демократите няма да имат право да се доближават до Думата за топовен изстрел. Така и стана. Изборите бяха нагло фалшифицирани, а на Яблоко бяха нарисувани унизителни процент и половина.

Проведохте много политически акции: подрязахте се до нула близо до Генералния щаб на Въоръжените сили, окачихте над моста с транспарант "Върнете изборите на народа, копелета!" и дори се самозапалиха с лозунга "Няма наследници или гори в ада"! Какво даде на страната и на вас лично?

Всички наши улични акции са отчаян опит да привлечем вниманието на гражданите към произвола, който цари в България. В телевизията има цензура, парламентът не е място за дискусия... Какво друго остава? Излезте на улицата, използвайте радикални и често скандални форми на политическа борба. Това ви позволява да привличатенови поддръжници и не позволява на властите да почиват на лаврите си.

Мислите ли, че ще продължите да сте в опозиция след десет години? Или може би игрите на големите момчета може да загубят интерес за вас?

Сигурен съм, че след десет години ще продължа да се занимавам с политическа дейност. За мен това не е игра, а напълно осъзнат избор. Не може да се предвиди дали ще съм опозиция или власт. Едно мога да кажа със сигурност: няма да правя сделка със съвестта си заради служебно кресло. Убеден съм, че в крайна сметка ще постигнем сваляне на сегашната групировка от власт. Може да не отнеме толкова време, колкото казвате. Ето един пример… Мой приятел беше на стаж в един от западните университети през лятото. Учи с човек от Тунис, активист на местната опозиционна партия. Той постоянно се оплакваше от суровия политически режим, репресиите, слабостта на опозицията и безсмислието на протестите. Но изминаха шест месеца и сега този познат стана министър в новото правителство на Тунис. Животът е непредвидим.

Виждате ли се като президент?

Все още не. Но аз съм млад и времето ще постави всичко на мястото си.

Вие сте на 27 години. Гледате ли с надежда към вашето поколение и бъдещето на България?

Оптимист съм, макар че нямам много основания за това. Близка ми е философията на жаба в мляко - онази, която, бъркотейки с лапите си, превърна млякото в масло и излезе от каната.